Решение № 2223 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2223 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110202468 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “***“ ЕООД срещу Електронен фиш Серия К № 8331470, издаден от СДВР и с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева за административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение от 23.10.2023 г.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият фиш е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че СДВР е издал електронния фиш и е наложил с него наказание „глоба“ на дружеството за нарушение по чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС, за това, че на 23.10.2023 г. в 18,53 ч. в гр. ***, на „***“ срещу № *** с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“ лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на дружеството, бил управляван със скорост 96 км/ч, при разрешена скорост за извън населено място, въведено с пътен знак В26 – до 80 км/ч. Сочи се, че съобразно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП наказанието е следвало да бъде наложено на законния представител на дружеството – собственик на автомобила или на лицето, посочено като управлявало МПС-то, т.е. все на физически лица, но с обжалвания фиш като 1 административноотговорно лице било прието, че следва да отговаря дружеството. Посочва се, че наказание „глоба“ се налагало само на физическо лице, като съобразно чл. 83 от ЗАНН на юридическите лица се налагала „имуществена санкция“. В настоящия случай не била предвидена в нормата на закона възможността да бъде наказано юридическото лице или да му се налага „имуществена санкция“ за този вид нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е бил представляван.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – СДВР, не е била представлявана. В депозирани писмени бележки е направено искане за потвърждаване на обжалвания акт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е инвокирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Посочва се, че издаденият акт отговаря на всички реквизити, а извършването на санкционираното нарушение било доказано.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 23.10.2023 г. лек автомобил с марка „***“, модел „***“, рег. № ***, било собственост на „***“ ЕООД, с ползвател „***“ ЕООД.

На 23.10.2023 г. в 18,53 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил по „***“ на гр. ***, срещу № ***, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“. В пътния участък било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В26. Към момента на управление МПС-то било заснето с автоматизирано техническо средство MD1192. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.

След заснемането бил издаден процесният електронен фиш на 03.11.2023 г., находящ се на корицата на делото и връчен на дружеството на 27.01.2025 г., с който на дружеството жалбоподател е наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от 2

ЗДвП, тъй като с горепосоченото устройство при заснемането било констатирано управление на МПС-то със скорост от 96 км/ч (при отчетен толеранс от 3 %).

Към административната преписка наказващият орган приложил генериран електронен фиш под същия номер за същото нарушение, в което като собственик/ползвател и наказано лице бил вписан Г. Д. А. – законен представител на дружеството-жалбоподател. Препис от този фиш се намира на корицата на делото.

Към датата на извършване на нарушението техническото средство за заснемане било преминало последваща периодична техническа проверка в периода от 13.03.2023 г. – 14.03.2023 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: 2 броя електронни фишове, находящи се на корицата на делото; приложен снимков материал към електронен фиш; справка относно собствеността на лекия автомобил; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 018-СГИСИС/14.03.2023 от Български институт по метрология; справка за преглед на вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система MD1192 с дата на използване 23.10.2023 г.; сертификат; извадка от АИС-АНД.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира същите за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното техническо 3 средство за заснемане е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към процената дата е преминало периодична техническа проверка. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба, доколкото дружеството има правен интерес да обжалва акт, с който е било наказано.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита, че от обективна и субективна страна се доказва успешно извършването на административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 80 км/ч, доколкото е имало поставен допълнителен пътен знак „В26“. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 96 км/ч, което е със 16 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 80 км/ч.

Съдът счита обаче, че неправилно, противоречиво и неясно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“, а съгласно ал. 2 „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен 4 представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“. От справката касателно процесното МПС се установява, че „***“ ЕООД се явява собственик, а дружеството-жалбоподател - ползвател. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1, вр. чл.

188, ал. 2 от ЗДвП, при извършване на нарушение при управление на превозно средство, собственост на юридическо лице, с електронен фиш може да бъде наложена единствено глоба или на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. По делото липсва декларация от собственика относно деклариране на ползвателя – физическо лице, на което МПС-то е било предоставено за управление в процесния момент. В представения по делото връчен екземпляр от електронния фиш, са посочени единствено данните на юридическото лице – ползвател (жалбоподателя), но не и на неговия законен представител. От това следва, че според връчения на жалбоподателя екземпляр на електронния фиш, санкционирано е юридическото лице – жалбоподател. За този вид нарушения обаче се предвижда налагане на административно наказание „глоба“ на физическо лице – законен представител на юридическото лице, но не и за самото юридическо лице.

Освен това на юридическо лице би могло да се налага единствено имуществена санкция, при това в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият, но не и административно наказание „глоба“. В представения с административнонаказателната преписка електронен фиш пък е посочено, че санкционираното лице е Г. Д. А., в качеството му на законен представител на дружеството-жалбоподател.

Следователно във връчения на жалбоподателя електронен фиш се сочи, че на дружеството се налага „глоба“ в размер на 50,00 лева, а от друга страна в представения с преписката екземпляр на акта се посочва, че това наказание се налага на неговия законен представител. Подобно противоречие съдът счита, че представлява неясна волята на наказващия орган кое е лицето, което се санкционира с обжалвания електронен фиш. Недопустимо се явява подобно противоречие в съществен елемент от съдържанието на връчения и представения към преписката негов екземпляр на обжалвания акт касателно наказаното лице. Волята на административнонаказващия орган следва да бъде ясно и непротиворечиво обективирана в акта, а не да бъде допълвана чрез тълкуване относно санкционираното лице. Отделно от това, както беше 5 посочено по-горе, стои въпросът относно допустимостта на вида на наложеното наказание във връчения на жалбоподателя екземпляр от акта.

Горепосоченият пропуск съдът счита, че се явява съществен, като издаденият акт се явява противоречащ на горепосочените разпоредби на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева, за уговарянето и заплащането на който се представят доказателства. Съдът счита за неоснователно възражението за прекомерност, предвид правната и фактическа сложност на делото и доколкото хонорарът, претендиран като сторени разноски от жалбоподателя, се явява в минималния размер от 400,00 лева по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., която съдът ползва като ориентир. Предвид това, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 400,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8331470, издаден от СДВР и с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева за административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушение от 23.10.2023 г.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „Антим I“ № 5, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на 400,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар за процесуално представителство в първоинстанционното съдебно производство.