Решение № 512 от 28.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Перник, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720105344 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ***, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, чрез юрк. М., срещу В. Е. М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2503,68 лв. - главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК – 24.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 345,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2098/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3402/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия за имота дължи начислената за процесния период главница. Тъй като не е заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, дължи и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 2098/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3402 по описа за 2024 г. на Районен съд – Перник срещу В. Е. М. за сумата 2503,68 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, кв. „Тева“ 26/Б/22, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 345,39 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 31.07.2024 г., който е депозирал възражение на 06.08.2024 г.

С Разпореждане № 12357/07.08.2024 г., получено от заявителя на 07.08.2024 г., му е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение и на 04.09.2024 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).

От нотариален акт № 51, том IV, дело 1100 от 1996 г. се установява, че на 17.05.2025 г.

Нели Е.а Чавдарова е продала на В. Е. М. своя собствен недвижим имот, находящ се на адрес ***.

От изискваната за послужване прокурорска преписка № 779/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Перник се установява, че е образувана по жалба на В. Е. М. от 11.03.2024 г. с твърдения, че в жилището му на адрес ***, са се настанили без негово знание непознати лица. В преписката се съдържа уведомление от Община Перник до В. Е. М., с което го уведомява, че за имот на посочения адрес няма съставен акт за общинска собственост, не е издавана заповед за настаняване, както и няма сключен договор за наем между Общината и обитателите на имота. Снети са сведения от В. Е. М., Е.А.И., Д.П.П., А.П.П. и Б.И.Й. С постановление с рег. № 779/04.07.2024 г. на Районна прокуратура – Перник е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена прокурорска преписка № 779/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Перник.

По делото е приета служебна бележка, издадена от „Жилфонд“, съгласно която лицето Е.А.И., живуща в жк. „Тева“, бл. 26/22 редовно плаща месечния си наем от 01.11.1992 г. до 31.09.1997 г. вкл.

2

Съгласно справка от „Жилфонд“ ЕООД-Перник от м.02.1997 г. наем за жилище на адрес: *** до м.12.1996 г. е заплащал П.П.И., а след това – Е.А.И., като след м.октомври 1997 г. нямат плащане за горепосочения адрес.

С решение № 1212/21.01.1999 г. по гр.д. № 1257/1998 г. на РС-Перник е отхвърлен иска на В. Е. И., с който иска да бъде осъдена Е.А. И.а да му предаде владението на апартамент № 22, находящ се на адрес: ***, като в мотивите на решението е прието, че липсва първата предпоставка за уважаване на иска – ищецът да е собственик на имота.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Въз основа на събраните по делото доказателствен материал не се доказва по безспорен и категоричен начин ответникът да е бил собственик или ползвател на процесния недвижим имот през процесния период. От доказателствата по делото се установява, че от 1997 г. имотът се владее от трето за делото лице – Е.А. И.а, без съгласието на ответника, за което същият е подал сигнал до Районна прокуратура-Перник и завел граждански иск, отхвърлен с влязло в сила решение.

Предвид данните по делото, че ответникът не владее имотът, за който се претендира заплащане на цената на доставената топлинна енергия, и че вещният му иск срещу лицето, 3 което го владее, е отхвърлен, съдът намира, че по делото не е установено, че същият е собственик на процесния имот. По изложените съображения съдът приема, че по делото не е установено наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника за процесния имот през процесния период.

За пълнота следва да се посочи, че ищецът се е отказал от исканията си за провеждане на съдебно-техническа и икономическа експертиза по делото, поради което по делото не е установено и че доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на претендираната сума.

Предвид горното, главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .

Предвид извода за неоснователност на главния иск, неоснователна е и претенцията за акцесроното вземане за лихва за забава.

По разноските:

Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид изхода на спора, ищецът няма право на разноски за производството по делото, а ответникът не е направил искане и доказал реалното извършване на разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъдени на никоя от страните.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу В. Е.

М., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2503,68 лв. - главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 345,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2098/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3402/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, като неоснователни.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03402 по описа за 2024 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело, и да се върне изисканата пр. пр.

№779/2024 г. на Районна прокуратура-Перник.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5