Решение № 9902 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9902 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110156352 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, чрез адв. С. И., със съдебен адрес: гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Райна И.а Миткова – Тодорова и Тихомир И. Вълчев, за установяване в отношенията между страните, че ищецът И. В.

Д. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД сумата от 1251,86 евро, представляваща дължима сума по Договор за кредит с клиентски № 344781, сключен на 29.09.2005 г. с „ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, вземането по което е прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 07.11.2022 г., поради погасяването й по давност.

Ищецът И. В. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 29.09.2005 г. сключил Договор за кредит с клиентски № 34478 с трето на спора лице „ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, по което вземане поведе от 5 години не е погасявал никакви задължения и кредитора не е предприемал действия по събирането му, поради което счита, че вземането е погасено по давност. Сочи, че в тази връзка предявил иск срещу това дружество, въз основа на който било образувано гр.д. № 20241110165094 по описа на СРС, 142 с-в, в рамките на което се установило, че вземането е прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД и поради тази причина делото било прекратено. При тези твърдения предявява настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната от ответника сума в размер на 1251,86 евро поради погасяването й по давност.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска, като релевира възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен интерес за ищцата от воденето на отрицателен установителен иск, доколкото същият 1 никога не е претендирал съдебно или извънсъдебно това вземане от ищеца, а подаването на информация към ЦКР представлява нормативно задължение.

Същевременно сочи, че с изтичането на погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а препятства възможността за принудителното му събиране. Не се оспорва, че между ищеца и ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД е сключен договор за кредит, вземанията по който са му прехвърлени с договор за цесия.

Оспорва искът и по неговата основателност със същите доводи, а именно, че погасяването на вземане на по давност не води догасяването на самото задължение.

При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че между ищеца И. В. Д. и трето на спора лице „ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД на 29.09.2005 г. е сключен Договор за кредит с клиентски № 34478, вземанията по които са прехвърлени на ответника с договор за цесия, сключен на 07.11.2022 г.

По делото е представено месечно извлечение по кредитна карта Transcard Classic за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., в което е отразено общо задължение по кредита в размер на 2046,52 лв.

Видно от представеното с исковата молба уведомление, първоначалния кредитор (цедент) е уведомил ищеца за извършеното прехвърляне на вземанията срещу ищеца, произтичащи от Договор от 29.09.2005 г., на ответното дружество въз основа на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2022 г.

На 28.09.2024 г. ответното дружество е изпратило на ищеца предложение за заплащане на 60 % от задължението в размер на 2448,43 лв. и опрощаване на останалите 40 %.

Представена е справка от Централен кредитен регистър при Българска народна банка, видно от което като задължение фигурира такова на ищеца към ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на едно право, когато има интерес от това. От приложените към делото писмени доказателства, в това число писмена кореспонденция, се установява, че ответното дружеството претендира заплащане на процесните суми от ищеца, поради което е налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер.

Съдът намира, че предвид липсата на спор между страните, а от представените по делото писмени доказателства може да се обоснове несъмнен извод, че ответното дружество се явява кредитор на ищеца във връзка с процесното вземане, произтичащо от сключен договор за кредит с клиентски № 34478 от дата 29.09.2005 г. с „ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, което вземане е прехвърлено на ответното дружество с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2022 г., надлежно съобщен на ищеца.

Процеснията вземания, видно от представеното по делото извлечение включват главница, такси и лихви и доколкото ответното дружество не твърди да е предприел действия за осъждане на ищеца, то давността за главницата на основание чл. 114 ЗЗД 2 започва да тече от тяхната изискуемост. В този смисъл е даденото тълкуване с ТР №3/2023 от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС. Давностният срок за главницата и начислената такса е 5 годишна, а за договорната лихва по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Видно от представеното по делото месечно извлечение вземането е изискуемо още към 30.06.2020 г. Ответното дружество не твърди, за това и не представя доказателства да е предприел съдебни действия за снабдяване с изпълнително основание, нито пък да е предприел действия по принудително събиране на вземанията, които да са прекъснали давността. Ето защо петгодишната погасителна давност за вземанията за главница и такси е изтекла на 30.06.2025 г., а за дължимата лихва към 30.06.2023 г.

Предвид всичко изложено предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил своевременно искане за присъждането им. Същият е сторил разноски в размер на 50,07 евро за пратена държавна такса. Процесуалният представител на ищеца – адв. С.

Е. И., член на САК е поискал и присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца. Съдът като взе липсата на особена фактическата и правна сложност на делото, както и цената на иска, проявената процесуална активност и приключване на делото в едно заседание намира, че на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, чрез адв. С. И., със съдебен адрес: гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Райна И.а Миткова – Тодорова и Тихомир И. Вълчев, че ищецът И. В. Д. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД сумата от 1251,86 евро, представляваща дължима сума по Договор за кредит с клиентски № 344781, сключен на 29.09.2005 г. с „ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, вземането по което е прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 07.11.2022 г., поради погасяването й по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх.

А, ет. 4, представлявано от Райна И.а Миткова – Тодорова и Тихомир И. Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ НА И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, чрез адв. С. И., със съдебен адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50,07 евро, представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх.

А, ет. 4, представлявано от Райна И.а Миткова – Тодорова и Тихомир И. Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. Е. И., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, ****, на основание на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата сумата 205 евро – 3 адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 9902 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110156352 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******, чрез адв. С. И., със съдебен адрес: гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Райна И.а Миткова – Тодорова и Тихомир И. Вълчев, за установяване в отношенията между страните, че ищецът И. В.

Д. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД сумата от 1251,86 евро, представляваща дължима сума по Договор за кредит с клиентски № 344781, сключен на 29.09.2005 г. с „ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, вземането по което е прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 07.11.2022 г., поради погасяването й по давност.

Ищецът И. В. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 29.09.2005 г. сключил Договор за кредит с клиентски № 34478 с трето на спора лице „ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, по което вземане поведе от 5 години не е погасявал никакви задължения и кредитора не е предприемал действия по събирането му, поради което счита, че вземането е погасено по давност. Сочи, че в тази връзка предявил иск срещу това дружество, въз основа на който било образувано гр.д. № 20241110165094 по описа на СРС, 142 с-в, в рамките на което се установило, че вземането е прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД и поради тази причина делото било прекратено. При тези твърдения предявява настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната от ответника сума в размер на 1251,86 евро поради погасяването й по давност.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска, като релевира възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен интерес за ищцата от воденето на отрицателен установителен иск, доколкото същият 1 никога не е претендирал съдебно или извънсъдебно това вземане от ищеца, а подаването на информация към ЦКР представлява нормативно задължение.

Същевременно сочи, че с изтичането на погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а препятства възможността за принудителното му събиране. Не се оспорва, че между ищеца и ТРАНСКАРТ ФАНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД е сключен договор за кредит, вземанията по който са му прехвърлени с договор за цесия.