Решение № 80 от 20.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 124/2025
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 20.06.2025
- В сила
- 20.06.2025
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53 ал.2 б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600124 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:
Производство по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения Й. Г. К., чрез адвокат Д. З. за възобновяване на производството по ВНОХД № 89/2025г. на Плевенски окръжен съд, отмяна на решение № 55 от 25.03.2025 г. и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаването на осъдения, в рамките на фактическите положения по влязлото в сила решение на ПлОС. Искането се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Осъденият К. останал недоволен от признаването му за виновен. Твърди, че са допуснати съществените процесуални нарушения, които е обосновал с приобщаване на писмени протоколи за проверка по ЗМВР, съставени преди образуване на ДП, с постановяване на присъда само въз основа на показания на свидетели, които са полицейски служители и при наличие на забрана по чл.
118 ал.2 от НПК, с неправилно кредитирана балистична и химическа експертизи, и не на последно място присъдата е постановена от незаконен 1 състав от РС Кнежа и е нарушена тайната на съвещателната стая. В мотивите и на двете съдилища не е даден отговор на възраженията на защитата, а въззивният съд е следвало да се произнесе с присъда, а не с решение, както е сторил. Претендира се и допуснато нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения.
Основните им възражения са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като авторството на деянието е установено от събраните по делото доказателства, а решението на ОС Плевен е законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Великотърновски апелативен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С присъда № 19 от 03.12.2024г., постановена по НОХД № 248/2023г. състав на РС Кнежа е признал подсъдимия Й. Г. К. за виновен в това, че от неустановена дата придобил и до 15.08.2023г. противозаконно държал огнестрелно оръжие - газ - сигнален револвер“ Аркус“ калибър 9мм, преработен в огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИБ и боеприпаси – три броя малокалибрени патрони – калибър 5,6мм за огнестрелно оръжие, пет броя патрони калибър 7,62х39мм за огнестрелно оръжие- автомат Калашников и един патрон кал. 8х50Р мм, без да има съответно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, с първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното на К. наказание по НОХД 60/2021г. на РС Кнежа – пет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно при първоначален „общ“ режим. Съдът на основание чл. 53 ал.2 б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата веществените доказателства. Възложил е разноските по делото.
С решение № 55 от 25.03.2025г. по ВНОХД № 89/2025г. Плевенският окръжен съд изменил присъдата като признал К. частично за невиновен и го оправдал за това на неустановена дата да е придобил и до 15.08.2023г. да е 2 държал посочените огнестрелно оръжие и боеприпаси. Намалил е размера на наложеното наказание с приложение разпоредбата на чл. 55 от НК - от две години на три месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Решението на ОС Плевен е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 25.03.2025г. Искането за възобновяване е подадено на 07.04.2025г., т.е. в предвидения от закона срок, от лице с процесуална легитимация и срещу акт, съгласно чл. 419 от НПК, поради което е процесуално допустимо. По същество обаче същото е неоснователно по следните съображения:
Наведените доводи от защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от съдебните инстанции са неоснователни. Следва да бъде отбелязано, че всички те – под формата на възражения са правени и пред въззивния съд, който е дал подробен и мотивиран отговор на всяко едно възражение, поради което неоснователни са упреците, изложени в искането към постановеното въззивно решение за липса на отговор на наведените от защитата възражения. Въззивният съд е изложил собствена фактология, която е приел за установена. След което, е направил свой собствен подробен анализ на доказателствата. Правилно при направения самостоятелен доказателствен анализ въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност свидетелските показания на свидетеля полицейски служител М., като е отчел измененията на чл. 118, ал. 2 от НПК , практиката на ВКС и ЕСПЧ (вж. решения по дела Titarenko v. Ukraine по жалба № 31720/02 и Д. М. срещу България по жалба № 34779/09 г., както и Р 33/2023 г. по НД 776/2022 г.; Р 616/2024 г. по НД 576/2024 г. 1 НО) за това че полицейските служители, възприели обстоятелства от разпитите на подсъдими в хода на оперативни беседи, не могат свидетелстват в наказателния процес. Едновременно с това въззивният съд е приел, че обстоятелствата, за които свидетелства, намират подкрепа в други доказателствени източници, поради което и законосъобразно е преценил, че не следва да коригира възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Направил е подробен анализ на показанията на св. С. и М., като обосновано ги е кредитирал с доверие, след което ги е съпоставил и е установил корелация с разгледаните само като писмени доказателства протокол за доброволно предаване и протоколи, съставени по реда на ЗМВР.
Приел е, че въз основа на тях се установява вида, количеството и точното 3 местоположение на откритите вещи, които съставляват оръжие и боеприпаси съгласно специалния закон. Тези боеприпаси и оръжие са били предадени с разписка от мл. разузнавач – св. М. на разследващия полицай, след което е извършен оглед на същите. Проследим е изцяло пътят от изземането на вещите, предмет на производството до предаването им и изготвяне на назначените експертизи, свързани с тях, в смисъла на което липсва съмнение в тяхната идентичност.
Въззивният съд не е оставил без коментар възраженията на защитата досежно назначените и изготвени съдебно-балистическа и химическа експертизи. Обстойно е защитил виждането си защо не са налице пречки същите да бъдат кредитирани с доверие – вещото лице е включено в списъка на ОС Плевен в клас „криминалистически експертизи“ със специалност – балистически и физико-химични експертизи, освен това липсват обстоятелства заключенията да бъдат приети за некомпетентни или заинтересовани. Обстойно е обяснено при разпита на експерта в съдебно заседание, че оръжието е преработено и представлява огнестрелно съгласно ЗОБВВПИ, че е годно да произведе изстрел, тъй като всички негови части са изправни и взаимодействат нормално. Подробно са описани и боеприпасите.
Неоснователно е и възражението за наличие на незаконен състав на първостепенния съд, разгледал делото. На него въззивният съд също е дал отговор. Посочените от защитата възражения не могат да се споделят и от настоящата инстанция. Възражението на защитата би имало резон, ако се констатират обстоятелства, правещи съдията предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Върховният касационен съд в своята константна практика е приел, че предубеждението в хипотезата на чл. 29, ал.
2 от НПК и извън така нар. "безусловни" основания за отвод по ал. 1 на нормата, може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното убеждение на съда не може да се формира свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събраните и проверени по делото доказателствени източници. В конкретния случай не се констатира предубеденост на съдебния състав и в частност на председателя на първостепенния съд, постановил присъдата, което да е повлияло на обективността и безпристрастността на съда при формиране на волята му, защото липсват обективни данни за преднамерена необективна дейност на 4 председателя на състава, които да пораждат опасение, че той е бил обвързани по някакъв начин от предшестващо формирано убеждение за личността на подсъдимия и в частност за неговата обществена опасност.
Въззивният съд е постановил правилно съдебният си акт под формата на решение. С него подсъдимият не е бил оправдан изцяло, за да е необходимо произнасяне с присъда като форма на съдебен акт. Оправдан е само за една от формите на изпълнително деяние – „придобил“ и частично за периода на осъщественото държане. Правилно е посочено основание чл. 337 ал.1 т.1 от НПК за произнасяне на акта, тъй като размера на наказанието е намален с приложението на чл. 55 от НК. А пропуска на съда да посочи и чл. 337 ал.1 т.2 от НПК като основание, тъй като се касае за приложение на закон за същото или еднакво наказуемо престъпление нито опорочава неговата воля, нито прави акта неясен, още повече че измененията са в полза на подсъдимия, тъй като облекчават неговото положение.
Не се установява и твърдяното като допуснато нарушение, свързано с тайната на съвещателната стая. От протокола от съдебно заседание, проведено на 15.04.2024г. се установява, че първостепенният съд е обявил, че се оттегля на тайно съвещание по направените искания от защитника на подсъдимвия за отвод на председателят на състава. За съдът не е съществува задължение да провежда съвещанието в съдебната зала. Напротив от същия протокол става ясно, че тайното съвещание е проведено в кабинета на председателят, в който се е оттеглил състава за вземане на решението.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло от въззивния съд правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обсъдени са били всички направени доводи и възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните. Първостепенният съд е уважил всички искания на защитата и по този начин е изследвал и събирал доказателства не само в подкрепа на обвинението, но и на защитата. Съдебно следствие е открито и пред въззивната инстанция. Осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи и пред двете инстанции. Понеже съдилищата са изпълнили и задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на съдебните актове, настоящият съдебен състав счита, че 5 липсват нарушения, свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК , поради което искането и в тази си част се явява неоснователно.
Доколкото проверката за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от съдилищата фактически положения, то в тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че Й. Г. К. е извършил престъплението по чл. 339 ал.1 от НК.
В искането не са посочени конкретни доводи/извън процесуалната незаконосъобразност на съдебния акт/ за материалната му законосъобразност, поради което не могат да получат коментар.
Не са допуснати твърдените в искането за възобновяване нарушения на материалния и на процесуалния закони, които правилно са приложени.
Искането за възобновяване на въззивното съдебно производство като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Г. К., депозирано чрез адв. Д. З. за възобновяване на производството по ВНОХД № 89/2025 г., по описа на окръжен съд Плевен.
Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eee82b80-6afb-4d50-9911-a01192013452