Решение № 69 от 19.09.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600106 по описа за 2023 година С присъда № 45 от 13.10.2022г. по НОХД №564/2022г., Окръжен съдБургас (БОС) е признал подсъдимия К. С. В. ЕГН: **********, за виновен в това, че на 01.11.2021г. в гр.Бургас, причинил по непредпазливост смъртта на Н. Р. Й. ЕГН ********** от с.Екзарх Антимово, вследствие на умишлено нанесени на 22.10.2021г. в землището на с.Екзарх Антимово, обл.Бургас, общ.Карнобат, местност „Пиличарника“ средни телесни повреди, чрез нанасяне на удари в областта на лицето с юмрук или длан, и блъскане на пострадалия Й., в резултат на които последния е паднал от собствен ръст на неравен терен, след придадено ускорение и загуба на равновесие, вследствие на което получил: счупване на ребра вляво от 2-ро до 12-то и вдясно от 2-ро до 5-то, довели до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; левостранен емфизем и пневмоторакс на белия дроб, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, които са довели до остра сърдечна недостатъчност, получила се в резултат на развилата се тромбемболияизпълване на дясна сърдечна половина и съдовете на белия дроб с червени тромби, която е непосредствена причина за смъртта, поР. което и на 1 основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от пет години.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените в досъдебното производство разноски, както и направените от частните обвинители М. А. Г., В. Н. Й. и Д.

Н. Й. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановения съдебен акт e подадена въззивна жалба от частния обвинител С. Й., чрез нейния повереник - адв.С. К., според която наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.2, т.1 и т. 2 от НПК, като увеличи размера на наказанието лишаване от свобода от 3 години на 5 години и да отмени приложението на чл.66 от НК. В подаденото допълнително изложение от упълномощения за въззивната инстанция повереник на частния обвинител Й. - адв.К., се поддържа искането за увеличаването на наказанието на пет години лишаване от свобода, като са развити доводи за неправилна преценка от БОС на отегчаващите и смегчаващи обстоятелства при определянето му.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители М. А. Г., Д. Н. Й. и В. Н. Й., които я обжалват чрез повереника си адв.Пл.Н. със заявени в бланкетна жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на заниженото наказание. Отправени са искания за отмяна на постановената присъда и връщане на делото на прокурора за отстраняване съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на частните обвинители, или алтернативно - за изменение на първоинстанционната присъда, като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК. От името на същите частни обвинители е внесена жалба от адв.Д. М., в която е направено искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода до максималния размер и за отмяна приложението на чл.66 от НК.

В съдебните прения пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура -Бургас застъпва становището, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните 2 правила. Според прокурора обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, защото в неговата обстоятелствена част липсват факти и обстоятелства, свързани с начина на извършване на деянието от страна на подсъдимия - липсата на яснота колко и какви удари са били нанесени, в коя част на тялото на пострадалия и по какъв начин. Като е приел, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, съдът е допуснал подсъдимият да признае факти и обстоятелства, които липсват в обстоятелствената част на обвинителния акт и като ги е отразил в мотивите си, БОС на свой ред е допуснал съществени процесуални нарушения. Като съществено процесуално нарушение прокурорът преценя още и алтернативното посочения в диспозитива на присъдата начин на нанасяне на ударите от подсъдимия, както и противоречието на тази част от присъдата с мотивите към същата, където е прието, че ударите са нанесени само и единствено с юмрук. Счита, че присъдата на БОС следва да бъде отменена, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Повереникът на частните обвинители М. А. Г., Д. Н. Й. и В. Н. Й. адв.П., преупълномощена от адв.М., поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието, което намира за несъответно на изключително високата тежест на престъплението. Позовава се на части от съдържанието на обвинителния акт, относно нанасянето на жесток побой чрез множество удари в областта на лицето с юмрук или длани, блъскане на пострадалия, причиняването на изключително тежки травми тежест от деянието, които по никакъв начин първата инстанция не е отчела. Моли за изменение на първоинстанционната присъда, като се отмени приложението на чл. 66 от НК и се увеличи размера на наказанието, или алтернативно така определеното по размер от първия съд наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

Във въззивното производство адв.К. поддържа подадената въззивна жалба от частния обвинител С. Й. и доводите си от допълнителното изложение за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, които аргументи настоява въззивният съд да съобрази, проверявайки изцяло правилността на присъдата. Моли, ако делото не бъде върнато на БОС, въззивната инстанция да измените присъдата, като увеличи наложеното наказание на около 5 години лишаване от свобода.

3

Участващият лично частен обвинител Р. Й. настоява за подсъдимия да изтърпи ефективно наказание.

Защитникът намира жалбите за неоснователни. Счита, че БОС не е допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение.

Според защитника обвинителният акт отговаря на изискванията на НПК, както и на ТР № 2/2002 г., като описанието на извършеното деяние, в което е обвинен подс. В., е ясно, точно и конкретно посочено в неговата обстоятелствена част. Посочва, че с оглед липсата на възражения в разпоредително заседание и жалби от частните обвинители за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, към настоящия момент е преклудирана възможността, да се правят такива. Намира, че в изготвените мотиви няма допуснати пропуски или допълнения с факти и обстоятелства, които не са били посочени в обвинителния акт. Според защитника, определеното по размер и начин на изпълнение наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и пледира присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият изразява искрени съболезнования на роднините и близките на починали и съжаление за случилото се. Моли присъдата на БОС да бъде потвърдена.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

С внесения на 08.06.2022г. в БОС обвинителен акт подс. К. С. В. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, предл.I, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.

В проведено на 12.09.2022г. разпоредително заседание, след обсъждане от страните на въпросите по чл.248, ал.1,т.3 от НПК, съдът е приел, че обвинителния акт е съответен на чл.246, ал.2 от НПК, поР. което и като не е уважил искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, е насрочил съдебно заседание за разглеждането му по общия ред. В следващото съдебно заседание - на 11.10.2022г., преди започване на съдебното следствие по общия ред и по молба на защитника и подсъдимия,

БОС е провел предварително изслушване, приел е, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от 4 събраните доказателства в досъдебното производство и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. Първоинстанционното производство е приключило с постановяване на обжалваната осъдителна присъда.

При разглеждането на настоящето дело въззивният съд намира, че са налице основанията на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд поР. наличие на отстраними нарушения на процесуалните правила.

1.) Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК за пълно, точно и ясно формулиране на обвинението. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. По този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и се гарантира осъществяването на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Ето защо, прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия в него - т. 4.2 от ТРОСНК № 2/2002 г.

Непосочването на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия.

1.1.) В изложението на приетата от прокурора фактология във внесения обвинителен акт не се съдържа описание на начина на осъществяване на вменяваното във вина на подсъдимия деяние. Вместо това, в тази част от съдържанието на фактическата обстановка са преразказани показанията на бащата на подсъдимия - „Обв.К. В. казал на баща си - св.С. В., че постр.Н. Р.

Й. го напсувал и му казал „педераст мръсен“, след което обв.К. В. го ударил няколко пъти. Св.С. В. не видял сина му да нанася удари на Н. Й., като същия отрича да е нанасял удари по пострадалия. Св. С. В. разбрал от сина си, че последният е удрял с юмруци постр.Н. Р. Й..“-л.4 от НОХД№564/2022г. на БОС. Този и следващите преразкази на извършените процесуално-следствени действия и заключенията на експертизи, не може да замести липсващата ясно изразена възприета фактология за начина на извършване на деянието от 5 подсъдимия и конкретизация на действията, с които той е осъществил състава на престъплението по чл.124, ал.1 от НК.

В изложението на правните изводи относно квалификацията на същото деяние са посочени няколко варианта за осъществяване на изпълнителното деяние, различаващи се помежду си по това дали пострадалия е паднал от ударите или от блъскането; дали подсъдимият изобщо е блъскал или блъснал пострадалия; дали ударите са били нанасяни само с юмрук или и с длан; дали са били нанасяни само в лицето, само в главата или и по тялото - „От обективна страна обв.К. С. В. е осъществил изпълнителното деяние…. чрез нанасяне на удари в областта на лицето с юмрук или длан, и блъскане на пострадалия Й., в резултат на които последния е паднал от собствен ръст на неравен терен, след придадено ускорение и загуба на равновесие от ударите и блъскането…“ - абзац втори , л.6 от обв.акт; в следващия абзац - „От доказателствата по делото….е нанесъл множество удари в ръка в областта на тялото и главата на постр.Н. Й., от които удар са причинени телесни увреждания, водещи до причиняване на две „средни” телесни повреди...“ ; на л.7 от обв.акт, абзац предпоследен - „Обвиняемият К. В. е действал при инцидентно възникнал умисъл по отношение на телесните увреждания, …. обвиняемият К. В. започнал да нанася с дясната си ръка удари по тялото и главата на пострадалия, като постр.Н.Й. видимо е загубил равновесие, тъй като е бил с гръб към обвиняемия и бягайки от последния, не е очаквал удари, и предвид данните за употреба на алкохол, същия е паднал от собствен ръст на земята от придаденото от ударите ускорение.“ и в следващия абзац - „Този извод се подкрепя и от начина по който са причинени травмите, довела до смъртта - няколкократно удряне на пострадалия Н.Й. с ръка в тялото и главата и блъскане на пострадалия Н.Й. на земята.“