Определение № 2565 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2565 гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20228002104647 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център ХИЛ Клиник“ ЕАД – гр. София, представлявана от адв. Д. П., срещу въззивно решение № 56/06.04.2022 год. по в. гр. д. № 5/2022 г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 355/12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 941/2021 г. по описа на Районен съд- Ямбол, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. К. К. срещу жалбоподателя искове по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие некачествено осъществена на 13.11.2019 г. от д-р Г. Г. медицинска процедура – вазектомия, за сумите в размер на 1 500 лв. – имуществени вреди и 2 000 лв. – неимуществени вреди, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете са уважени за посочените суми, заедно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на главниците. В останалата част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер на сумата от 8 500 лв., първоинстанционното решение е било потвърдено.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са изведени следните въпроси: 1. „Доколко въззивният съд е длъжен точно да установи, респективно обоснове решението, по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, само върху установените правопораждащи факти по делото?“, 2. „Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“, за които въпроси се сочи че са разрешени в противоречие с решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г., II т. о. на ВКС; 3.

1

„Следва ли въззивният съд служебно да допусне изпълнението на съответната, в случая съдебно-медицинска експертиза, с оглед приложението на специални знания в областта на медицината, предвид преценката на ключово писмено доказателство - в случая Фиш за хистопатологично изследване от 24.11.2019 г.?“, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 112 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 2011/2015 г., I г. о. на ВКС; 4.

„Следва ли съдът да преценява даденото от вещото лице по назначената експертиза, в случая съдебно-медицинска експертиза, устно заключение при изслушване на назначената по делото експертиза по реда на чл. 200 ГПК, в случай че същото се основава на представено в рамките на провежданото открито съдебно заседание писмено доказателство?“, 5. „Може ли съдът да откаже да кредитира заключение на вещото лице единствено въз основа на обстоятелството, че същото, след анализ на писмено доказателство, представено след изготвяне на експертизата, е достигнало до различен краен извод?“, за които се сочи, че са разрешени в противоречие с решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о. на ВКС и решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о. на ВКС; 6. „Може ли, при наличието на подписано информирано съгласие от страна на пациента, лечебното заведение да носи отговорност за ефективността на извършените манипулации, при наличието на законосъобразно проведено лечение?“, за който се твърди противоречие с решение № 255 от 18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г., IV г. о. на ВКС и решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г., III г. о. на ВКС; 7.

„Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните?“, който противоречал на решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г., II т. о. на ВКС и определение № 756 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 929/2017 г., IV г. о. на ВКС; 8.

„Следва ли съдът да присъди заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при липса на представени по делото доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че лицето е претърпяло неимуществени вреди?“; 9. „Може ли да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в случаите при които тези неимуществени вреди са претърпени от лице, различно от претендиращото ги лице, за чужди неимуществени вреди, т. е. за чужди неимуществени вреди?“; 10. „Следва ли съдът да уважи претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в случай че лицето, което претендира заплащане на обезщетението, недобросъвестно и със собственото си поведение е предизвикало обстоятелствата, въз основа на които се основава претенцията му за неимуществени вреди?“; 11. „Може ли да се установи наличие на причинно-следствена връзка между настъпило недоверие и фактическа раздяла между съпрузи и извършване на хирургическа интервенция, респективно - следва ли лечебното заведение да отговаря за настъпила фактическа раздяла и разрив в съпружеските взаимоотношение поради извършена хирургическа интервенция ?“. В допълнение касаторът посочва, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Д. К. К., в който се оспорва наличието на основание за допускане на касация и основателността на подадената касационна жалба.

2

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

По делото е прието за безспорно, че на 13.11.2019 г. ищецът Д. К. е претърпял хирургична интервенция „вазектомия“ в Диагностично-консултативен антиейджинг и реджувенейшън център Хил клиник“ ЕАД, като лекарят оператор д-р Г. Г. е бил в трудово-правна договорна връзка с клиниката ответник, съгласно трудов договор от 01.07.2009 г.

Извършената по делото съдебно-медицинска експертиза констатирала следните непълноти и неточности в медицинската документация на извършената медицинска процедура: констатирано е, че от оперативния протокол не ставало ясно какъв вид вазектомия – конвенционална или без скалпел е била приложена. Изтъкнато е несъответствие между описателната част на протокола и показанията на пострадалия за приложената му анестезия.

Пропуснато било вписването на името на анестезиолога. Констатирани са липсващи в документацията фишове за хистопатологично изследване за ляв и десен семепровод, които били същинската доказателствена основа за обстоятелството, че е реално извършено прекъсване на семепроводите. Очертано е като неизпълнено задължителното изискване за вписване в епикризата на резултатите от хистопатологичното изследване. При проследяване на резултатите от спермограми от 10.02.2020 г., 13.08.2020 г., извършени в ответната клиника, както и от 09.11.2020 г. вещото лице констатирало наличие на сперматозоиди с „терозооспермия“, впоследствие и с „астенозооспермия“. Посочено е, че с напредване на времето от момента на хирургичната процедура показателите на спермограмата се подобряват, а при успешно извършена интервенция не би следвало да има изобщо сперматозоиди в еякулата. В заключението се възпроизвеждат данни, снети от самия въззивник в хода на прегледа, че е спазил предписанията на хирурга за тримесечения период след интервенцията, като е извършил спермограми и е провел контролен преглед на 10.02.2020 г., впоследствие разговор по телефона на 13.08.2020 г. с д-р Г., който е дал уверение на пациента, че вече не е в състояние да има деца. Вещото лице конкретизирало, че вазектомията без скалпел не е със 100 % гарантиран ефект, като съществувала възможност за реканализация, която в процентно изражение била 0, 2 %.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.11.2021 г. вещото лице конкретизирало изводите в експертизата, като посочило, че при прегледа на пациента на са установени находки на белези от разреза, отразен в оперативния протокол извършен „ляв скротален разрез“. Посочило, че ако вазектомията е извършена качествено, не трябва след три месеца да има никакви сперматозоиди, а в първите контролно направени спермограми, три месеца след операцията, на 10.02.2020 г. се съдържали 67 милиона сперматозоиди при норма над 39 милиона, като прогресивно подвижни били 33 %. Наличието на сперматозоиди при спазване на изискванията, след три месеца било индикация, че интервенцията е неуспешна.

Посочило още, че във втората спермограма от 13.08.2020 г., проведена в „Хил Клиник“ се установява количество от 52 милиона в еякулата при норма над 39 милиона. Заявило, че от клиниката, след като са се запознали с първата спермограма /10.02.2020 г./ е трябвало да 3 уведомят пациента, че би трябвало да се повтори вазектомията. Експертът констатирал липса на документация, изрично конкретизираща вида на приложено оперативно лечение, като в този смисъл попълнените документи за информирано съгласие не внасяли яснота, дали се касаело за операция „класическа вазектомия“ или „вазектомия на катинар“. След представен в с. з. от клиниката-ответник фиш от хистологично изследване от 24.11.2019 г., предявен на вещото лице, същото е заявило, че този документ прави целият протокол правилен, операцията е извършена по правилата, но не може да отговори, какъв е бил методът на извършването й. Въззивният съд не кредитирал това негово заявление, предвид останалите изводи на вещото лице за допуснати нарушения на критериите на медицинския стандарт.

Съдът кредитирал показанията на свидетелката К., съпруга на въззивника, която заявила че след операцията на 13.11.2019 г. със съпруга си спазвали медицинските указания, като изложила опосредствено възприети фактически подробности, разказани от съпруга й относно проведен контролен преглед на 10-11.02.2020 г. след назначена спермограма, в рамките на който съпругът й получил уверенията на лекаря за ефективността на операцията.

Посочила, че на 01.04.2020 г. установила, че е бременна, като по преценка на проследяващия лекар бременността датирала от 22-24 февруари. Пресъздала обстоятелства от емоционално-негативния спектър в по-нататъшното развитие на отношенията й с въззивника, който реагирал остро на новината за бременността й – последвала фактическа раздяла, поддържали отношения само по повод грижите за децата, които били напрегнати и обтегнати.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и вземайки предвид констатираните от вещото лице пропуски в оперативния протокол, епикризата и подписаната декларация на информирано съгласие, съдът приел, че била налице неяснота и дезинформираност у пациента относно вида хирургично лечение, което щяло да бъде извършено – дали се касае за „класическа вазектомия“ или „вазектомия на катинар“, доколкото вазектомията без скалпел не се ползвала със 100 % ефективност. Прието е, че допуснатото нарушение обусловило засягане на правото на информираност и непълнота на получените от пациента разяснения преди операцията, което от своя страна е ощетило и стеснило обхвата на декларирания в т. 5 от Декларация за информирано съгласие относно диагностичнотерапевтични процедури, спектър на получени познания относно липсата на пълни гаранции за резултата от лечението, с оглед различната степен на ефективност при двете разновидности на оперативния подход. В този контекст за несъстоятелно било прието бланкетно мотивираното възражение на въззиваемата страна, изхождащо от т. 11 на Декларация за информирано съгласие, според която пациентът е декларирал, че е получил достатъчно информация за предоставяне на съгласието си за използване на посочените процедури. Посочено е, че при разчитането на контролните спермални изследвания и прегледите на въззивника са последвали бездействия на доктор Г. по отношение на задължението му да оцени състоянието на пациента след операцията, своевременно да го информира за безуспешността на интервенцията, при необходимост да я повтори, предвид което същите са в противоречие с принципите за достатъчност и качество на медицинската 4 помощ по чл. 81, ал. 2 ЗЗ. Предвид изложеното, съдът приел, че дължимата лекарска грижа не била положена, като била налице професионална небрежност от страна на работещия във въззиваемото лечебно заведение лекар. В резултат на това било прието, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на работодателя, като въз основа на събраните по делото свидетелски показания за изпитания от пострадалия емоционален дискомфорт, напрежение и разочарование е прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил в размер на 2 000 лв.