Решение № 4722 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4722 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110152702 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес:

*************** съдебен адрес: ************, чрез адв. Х. Р., срещу „**********“ ЕООД с ЕИК ******* и адрес на управление: **************, с която се иска:

-да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № ****************** г., сключен между Г. М. М. с ЕГН ********** и „**********“ ЕООД с ЕИК *******;

-да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3400 лева/ 1738.39 евро, представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем № ****************** г.

Ищецът твърди, че на 01.06.2023 г. Сключил с „**********“ ЕООД Договор за паричен заем № ************, по силата на който е предоставен паричен заем в размер на 2 900 лв.

При усвоена главница в посочения горе размер кредитополучателят следва да заплати общо 7 527.08 лв., тъй като съгласно чл. 18, ал. 1 от договора ако ищеца не предостави обезпечение по кредита в двудневен срок или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 6 от Договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 3 876.57 лв. Видно от приложеното към исковата молба извлечение за извършените и предстоящите плащания по Договора неустойката предварително е разсрочена и е включена към анюитетните вноски по кредита.

Сочи се, че в ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, а в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР само колкото формално да е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ГПК, доколкото така отразен, този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа се, че този размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. В процесния случай - чл. 18 във вр. с чл. 6 от Договора, неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане 1 на главното задължение по потребителския кредит.

Сочи се, че към 13.10.2025 г. ищецът е заплатил общо 6 300 лв., а при обявяване на договора за недействителен - по арг. от чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да върне само чистата стойност на кредита без да дължи други разходи по него. Следователно надплатените до момента 3 400 лв. се явят неоснователно получени от ответното дружество.

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи отвтеното дружество да представи копие от процесния договор за паричен заем.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Оспорва се твърдението, че посочения от ищеца договор е със съдържание, което противоречи на ЗПК. Евентуално, се прави позоваване на чл. 26, ал. 2 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор.

Сочи се, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, , както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси.

Оспорват се като неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

Твърди се, че ищецът е сключил няколко договора с ответното дружество. Сочи се, че със сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията. Твърди се, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност и връщане на платените суми.

Сочи се, че От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен по делото е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит сключен между Г. М. М. и „********** при следните условия: общ размер на кредита 2900 лева, срок на договора 12 месеца, 3 на брой вноски в размер на 96.79 лв. всяка от тях и 9 на брой вноски в размер на 378.34 лв. всяка от тях, платими считано от 03.07.2023 г. Общата сума, която следва да се заплати е 3740.35 лв., от която 2900 лева- главница и 795.43 лева- лихва. Описанието на обезпечението, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е Поръчител или Банкова гаранция, отговарящи на условията посочени в Общите условия на Кредитора за заеми, предоставяни чрез интернет. Посочен е Фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48 %. Посочено е, че при непредоставяне на обезпечение, съгл. Общите условия на Кредитора за заеми, предоставяни чрез интернет, се начислява неустойка в размер на 3831.65 лева

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение, прието от съда като компетентно изготвено. Вещото лице се е запознало с представените по делото доказателства и предоставени от ответника платежно 2 нареждане от 01.06.2023г. с наредител ********** и получател Г. М., с основание заем съгласно договор; Договор за паричен заем ********** № ***********. с включен Погасителен план; Дневен кредитен план – дневни начисления на лихва и неустойка;

Хронология на касови операции – постъпили суми и погасяване на вземания с постъпилите суми; дневни салда на вземанията по пера; Справка за начислени такси; Справка за постъпили плащания.

Направени са следните констатации: На 01.06.2023г. между „********* – Заемодател и Г. М. М. – Заемател, е сключен договора за паричен заем ********** № ************, при следните параметри: ▪ Размер на Кредита : 2 900.00 лв. ▪ Срок на Кредита: 12 месеца ▪ Брой на Погасителните вноски: 12 ▪ Размер на Погасителните вноски: 3 x 96.79 лв. и 9 x 378.34 лв. ▪ Годишен лихвен процент фиксиран : 40.05 % ▪ Годишен процент на разходите: 48.00% ▪ Дата на първо плащане : 03.07.2023 г. ▪ Дата на последно плащане : 03.06.2024 г. ▪ Общ размер на всички плащания 3 695,43 лв. Усвоената сума от Г. М. по Договор за паричен заем ********** № ******************г. е в размер на 2 900.00 лв. / 1 482.75 евро /.Поради забава в плащанията на вноските по погасителен план върху просрочените главници и неустойки е начислявана лихва за забава в размер на законната лихва, общо в размер на 1612.97 лв., или 824.70 евро. Начислявани са и такси за Администриране на просрочен кредит, общо в размер на 833.15 лв., или 425.97 евро. Платените суми по процесния договор са общо в размер на 6 300.00 лв., или 3 221.15 евро. С платените суми, общо в размер на 3 221,15 € ( 6 300.00 лв.), са погасени : = такси за просрочие 425.98 евро 833.15 лв. = законна лихва 824.70 евро 1 612.98 лв. = неустойка обезпечение 1 959.09 евро 3 831.65 лв. = лихва от ПП 11.38 евро 22.23 лв. Размерът на ГПР с включване на неустойка за неосигурено обезпечение, е 676.91 %.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

От представените по делото писмени доказателства и приетото заключение се установява, че „******“ ООД и ответника Г. М. М. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит.

Само на това основание исковете се явяват неоснователни.

Исковата претенция е насочена срещу ответник, който не е материално легитимиран.

Остават недоказани твърденията за сключен договор с „**********“ ЕООД, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Такъв е сключен със „******“ ООД.

Съгласно чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Предвид текста на посочената разпоредба и доколкото в настоящия случай от ищцовата страна е посочен ЕИК на търговец съдът следва да възприеме за служебно известни всички факти, които са посочени в тези публични регистри.

Така съдът установява, че двете дружества са свързани като „******“ ООД едноличен собственик на капитала на „**********“ ЕООД. На съдът му е служебно известно, че и двете дружества предлагат потребителски заеми с наименованието „**********“. В процесния случай обаче ищецът неправилно е насочил претенцията си срещу дъщерното дружество „**********“ ЕООД, а не спрямо дружеството-принципал „******“ ООД, с което 3 дружество ищецът е в договорни отношения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

ОТВХЪРЛЯ исковете на Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес: *************** съдебен адрес: ************, чрез адв. Х. Р., срещу „**********“ ЕООД с ЕИК ******* и адрес на управление: ***************** с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл.

26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ****************** г., сключен между Г. М. М. с ЕГН ********** и „**********“ ЕООД с ЕИК ******* и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1738.39 евро, представляваща платена сума без основание сума по Договор за паричен заем № ****************** г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4