Решение № 260010 от 20.01.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260010 гр. Варна, 20.01.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№516 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ ЕООД, гр.София, чрез адв.С., срещу постановеното решение №260000/01.07.2020г. по т.д.№2067/2019г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че установените по делото факти са безспорни, включително и за количеството и стойността на произведената ел.енергия за месеците юли, август и септември 2019г. за стойността на които са издадени фактури, както следва: №**********/31.07.2019г. в размер на 59 533,68лв.; №**********/31.08.2019г. в размер на 24 038,16лв. и №**********/30.09.2019г. на стойност 11 615,76лв. От същите е заплатена само сумата от 3 215,94лв., част от стойността на фактурата за м. септември 2019г. Останалата част от дължимите суми, в общ размер на 91 971,66лв., не е заплатена, поради извършено от ответника прихващане с уведомление за прихващане изх.№ EPRS – 2554/28.10.2019г.

Твърди се, че извършените прихващания са оспорени от въззивника като невалидни и противоречащи на действащото законодателство, поради което същите не са породили действие. В случая не е налице вземане в полза на ответника нито по основание, нито в посочения от него размер от 91 971,66лв. с ДДС. Същият правилно е заплатил, през 2015г., стойността на произведената и доставена ел.енергия на обща стойност 91 971,66лв. Още повече, че плащането й е извършено доброволно. Дори хипотетично да е налице вземане, същото е погасено с предвидената в закона тригодишна погасителна давност, тъй като плащанията имат характер на периодични такива.

Излага се още, че изводите на първостепенния съд, че една вятърна централа може да попада само в една от двете категории са неправилни и необосновани. Времето на работа на вятърните централи се определя от метеорологичните условия и наличието на вятър. Дали централата попада в една от двете категории за година, може да стане известно само в случаите, когато в рамките на тази година тя надвиши предвидените в т.8 и т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР 2250часа.

Затова двете точки на Решение №Ц-10/30.03.2011г. и Решение СП – 5 следва да се тълкуват съвместно една с друга, а не поотделно. Разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ не ограничава производството на ел.енергия при работа на вятърни централи само до 2250часа или над 2250часа. Според посочените в решението на КЕВР критерии една централа може да попадне последователно в две ценови категории при работа до 2250часа и над 2250часа в рамките на една календарна година.

В подписания между страните договор за изкупуване на ел.енергия, същите са договорили, че при достигане на 2250 пълни ефективни часове работа на електрическата централа, за следващите пълни ефективни часове на работа, до края на годината, цената по чл.1, ал.3 се определя на 174,44лв./МВтЧ без ДДС. Ето защо, между тях никога не е уговарян какъв ще бъде обема на работа на централата на въззивника и дали тя ще работи до 2250часа или над тях.

Страните са предвидили, че централата може да работи в рамките на една календарна година до и над 2250 часа и не може да бъде направено разграничение на вятърните електроцентрали на такива работещи до 2250 часа и такива работещи над тези часове.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

„Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Излага, че при постановяването му съдът правилно е установил релевантните факти и е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на нея е достигнал и до верни и обосновани правни изводи. След влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, договора за продажба на ел.енергия е изменен въз основа на императивната норма на закона и издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Недопустимо е преминаването от една тарифна група за преференциални цени за изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените прагове, предвид законово въведеното ограничение. На ищеца е заплатена произведената от ВяЕЦ ел.енергия по преференциалната цена до размера на нетното специфично производство от 2000 КВтч, а количеството енергия произведено над него е заплатено по цена за излишък. Ето защо, извършеното на 27.10.2015г. плащане от ответника на сумата от 91 971,66лв. по издаденото дебитно известие №**********/30.09.2015г., съставляваща преференциална цена на 439,190МВтч ел.енергия от ВтЕЦ на ищеца, произведена през м.08.2015г. над 2000КВтч е без основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД, т.е недължимо платена. В хипотезата на неоснователно обогатяване срокът за връщане на даденото без основание започва да тече от момента на получаване на сумата.

Изявленията за прихващане са достигнали до ищеца, което е потвърдено и в исковата молба.

Обратното действие на прихващането е определено в чл.104 от ЗЗД и за неговото приложение е ирелевантно процесуалното поведение на страните по компенсационното правоотношение и по-специално дали те спорят по едното или двете вземания.

Давността за вземанията за недължимо платени суми е пет години от датата на плащане, на основание чл.110 от ЗЗД, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

Твърди се още, че решението е правилно и обосновано и в частта, с която съдът е установил недължимото плащане на процесната сума в размер на 91 971,66лв. В същото съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба и как същата изменя вече сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Считано от 24.07.2015г. е изменен един от съществените елементи на договора – цената на електрическата енергия, което ограничение изключва прилагането на клаузите на чл.18 от процесния договор, допускащо прилагане на двете различни преференциални цени.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

Третото лице помагач

„НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к.П., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Безспорно е, че с изменението на закона е въведен праг за изкупуване по преференциална цена на произведената ел.енергия при отчитане баланса на всички участници по веригата производител-краен снабдител/обществен доставчик-крайни клиенти. С изменението на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е въведен праг за изкупуване на ел.енергията по преференциални цени и това е „нетното специфично производство“. Правилен е извода, че приложението на две преференциални цени в рамките на произведеното количество ел.енергия, произведена от ВЕИ не намира опора в закона. Нормата на закона има императивен характер, тъй като е създадена в обществен интерес.

Съгласно пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ „НСП“ е средногодишното производство на ел.енергия от инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Разделянето на две групи е наложено в зависимост от различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник на различните производители. Това разграничение на производителите намира израз в определените в Решение №СП-1/31.07.2015г. две различни количества НСП, за двата вида производители, съответно на определените две тарифи на изкупните цени в Решение №Ц-10/30.03.2010г., действащо за процесния период. Недопустимо е последователното преминаване от една тарифна група за преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените прагове.

Правилно и законосъобразно ВОС е приел, че прихващанията са породили своя погасителен ефект, който настъпва с отправяне на изявлението.

По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд водещи до недопустимост на решението.

Производството пред

ВОС е образувано по предявени искове от “Виндферм Балчик 4“ ЕООД, гр.София, против “Енерго-Про Продажби“ АД, гр.Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 91971.66лв., дължимата по Договор за изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.2010г. и представляваща преференциална цена на електрическа енергия произведена от вятърна електроцентрала, от която: - 59 533.68лв., представляваща цена на ел.енергия месец юли 2019г. по Фактура №**********/31.07.2019г., - 24038.16лв., представляваща цена на ел.енергия за месец август 2019г. по Фактура №**********/31.08.2019г. и - 8399.82лв., представляваща част от цена на ел.енергия за месец септември 2019г. по Фактура №**********/30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУ А-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г., сключен на 10.07.2009г. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД. Електроцентралата е въведена в експлоатация на 06.07.2010г., съобразно Разрешение за ползване № ДК -07-СИР-17/06.07.2010г.

Между страните по делото е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №153/02.09.2010г., въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия от ВяЕЦ „Тригорци“, при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

Твърди се, че за произведената електрическа енергия за м.юли 2019г. ищецът е издал фактура №**********/31.07.2019г. на стойност 59 533,68л. с включен ДДС. Фактурираната сума не е заплатена от ответника и до настоящия момент, поради което същият е в забава.

Без да е налице основание, ответникът е извършил едностранно прихващане на процесната сума, по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД до размера на по-малката от двете, със сумата от 91 971,66лв. с ДДС, представляваща надплатена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сума по дебитно известие №**********/30.09.2015г. към фактура №**********/11.09.2015г. Прихващането е извършено с уведомление изх.№EPRS-2072/10.09.2019г.

След извършеното прихващане ищецът е останал задължен към ответника за сумата от 32 437,98лв.

За произведената електрическа енергия за месец август 2019г. ищецът е издал фактура №**********/31.08.2019г. на стойност 24 038,16лв. Последната не е заплатена от ответника до настоящия момент, поради което същият е в забава.