Разпореждане № 39450 от 14.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 39450 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20231110165566 по описа за 2023 година намери следното:

Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. С. с ЕГН: ********** за сумата 200,00 лева (двеста лева), представляваща главница по Договор за кредит Номер: *****/20.02.2023 г., ведно със законна лихва от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 32,51 лева (тридесет и два лева и 51 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.03.2023 г. до 15.09.2023 г., сумата 10,22 лева (десет лева и 22 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 28.11.2023 г., 24,55 лева (двадесет и четири лева и 55 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода от 15.03.2023 г. до 15.09.2023 г., 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 15.09.2023 г. , 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 15.09.2023 г. , 30,00 лева (тридесет лева), представляваща тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 30.03.2023 г. , 100,00 лева (сто лева), представляваща тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с добрите нрави.

Съдът намира, че заявлението в частта на претендираните суми за допълнителни възнаграждения и такси следва да бъде отхвърлено.

В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.

1

По отношение възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги – Фаст и Флекси, заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил възможността да променя едностранно погасителния си план.

Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).

Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение в размер, повече от половината от размера на главницата по кредита за посочените „услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание. В допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а предвиденото парично задължение – недължимо.

По отношение таксите за извънсъдебно събиране на вземането:

Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането, която претенция е в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно не се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).

Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото производство.

2

По претенциите за обезщетения за забава

Поради недължимост на главните задължения за възнаграждение за допълнителни пакети и за такси по тарифата в тежест на заявителя не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава на изпълнението им. Поради това и претенциите на заявителя са неоснователни и в частите относно претендираното обезщетение за забава, припадащи се на главниците, за които се отхвърля заявлението, определени от съда съответно на размерите им спрямо размерите на главниците, за които не се отхвърля заявлението.

По разноските

С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса следва да бъде отхвърлено в съответната част.

За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената част от претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.

По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК в посочените части.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на „ПКБ“ ЕООД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. С. С. с ЕГН: ********** за вземания по Договор за кредит Номер: *****/20.02.2023 г. за сумата 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 15.09.2023 г. , 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 15.09.2023 г. , 30,00 лева (тридесет лева), представляваща тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 30.03.2023 г., 100,00 лева (сто лева), представляваща тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, за разликата над 14,19 лева до претендирания размер 32,51 лева - мораторна лихва за периода от 16.03.2023 г. до 15.09.2023 г. и за разликата над 4,46 лева до претендирания размер 10,22 лева (десет лева и 22 стотинки), за лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 28.11.2023 г., както и за разноски за разликата над 10,91 лева до пълния размер за държавна такса и над 21,82 лева до пълния претендиран размер за юрисконсултско възнаграждение Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4