Определение № 1242 от 25.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1242 гр. Благоевград, 25.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500998 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 7372/20.07.2026 г., подадена от И. С. Г., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез адв. Р. И., срещу Определение № 491/17.06.2026 г., постановено по гр. д. № 503/2026 г. по описа на Районен съд - Петрич, с което се оставя без уважение искането на Г. с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на произнасянето на първата инстанция, моли се за отмяна на съдебния акт и се желае освобождаване на жалбоподателя от заплащането на държавни такси и разноски.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Въззивната инстанция приема, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК. Поради това същата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл.

278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, 1 събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

В т. 12 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е изразено разбирането, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се прецени от съда не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство, без да е материално затруднена до степен да не може да упражни предоставените й процесуални права по делото.

В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се посочва точно какви обстоятелства трябва да вземе предвид съдът при произнасянето си по молба за освобождаване на физическо лице от внасянето на такси и разноски по конкретно дело.

В Определение № 1355 от 02.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 476/2025 г., II т. о., ТК, се разяснява, че нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер.

Преценката, дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии, въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възрастта, здравословното му състояние, трудовата заетост и другите обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса.

След изясняване на общото материално състояние на страната, с оглед на посочените обстоятелства, съдът е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали тя разполага с достатъчно средства за нейното пълно или частично заплащане. Тази преценка трябва да се направи към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски.

Съдът е приел, че молбата на И. Г. по чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователна, тъй като, според съда, по делото са налице противоречиви данни относно неговото имуществено, материално и финансово състояние, поради което не може да се направи категоричен извод, че не разполага със средства за заплащане на разноските по делото. При преценката си съдът е съобразил данните за декларираните доходи и притежавания недвижим имот, установената собственост върху два автомобила, както и обстоятелството, че молителят има син. С оглед на посочена липса на достатъчно доказателства относно релевантните обстоятелства, съдът е оставил молбата без уважение като недоказана и неоснователна.

Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на 2 липсата на „достатъчно средства“ е изцяло за молителя. Когато притежава значително имущество, което може да бъде осребрено и от него да реализира доход или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски. (Определение № 16/27.01.2022 г. по ч.гр.д. № 24/2022 г. на ВКС, IV г.о.)

На първо място, съдът следва да посочи, че преценката на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, с оглед на трудоспособната му възраст и добро здравословно състояние

На второ място, с оглед на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, молителят е декларирал месечна заплата 1 150 евро, както и собствен недвижим имот в село М., представляващ къща с площ от 100 кв.м. Допълнително, след справка от АИС ,,Регистрация на ППС и собственици“, МВР – Благоевград, първоинстанционният съд е установил, че ищецът е собственик на два леки автомобила.

Налице са данни, че молителят има син – С. И. Г.. на * години. Настоящият състав обаче не споделя доводите, изложени в иницииращия настоящото производство документ, че съдът служебно следва да изисква информация относно наличието на задължение за издръжка. Не може да бъде споделен и подходът съдът да основава преценката си на житейски предположения относно съществуването на такова задължение и, още повече, относно неговия размер.

Както настоящият състав посочи, молителят носи тежестта да установи липсата на достатъчно средства за заплащане на таксите и разноските. В случая, макар да е установено наличието на низходящ, молителят не е изложил и не е доказал конкретни обстоятелства относно наличие на задължение за издръжка, нито нейния размер. Поради това не може да се приеме, че само фактът на наличие на син следва да бъде отчетен като самостоятелно финансово задължение с конкретен размер.

С Разпореждане № 1311/19.05.2026 г. първоинстанционният съд е посочил, че производството е образувано по искова молба, с която И. С. Г., действащ чрез адв. Р. И., е предявил срещу „Кинти БГ“ ЕООД осъдителен иск за сумата от 552,20 евро. С оглед цената на иска въззивният състав приема, че дължимата държавна такса възлиза на 25,56 евро съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При този размер на таксата същата не представлява значителна финансова тежест за ищеца и не може сама по себе си да се приеме като пречка за достъпа му до правосъдие.

В тази връзка правилен е изводът на РС – Петрич, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предпоставките за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски подлежат на доказване от молителя, който носи тежестта да установи липсата на достатъчно средства за поемането им. В случая молителят не е доказал по несъмнен начин наличието на тези предпоставки, доколкото по делото са налице противоречиви данни относно имущественото, материалното и финансовото му 3 състояние, въз основа на които не може да се направи категоричен извод, че същият не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите такси и разноски.

Освобождаването от държавни такси и разноски представлява изключение от общото правило за тяхната дължимост и предпоставя доказана невъзможност на страната да ги понесе, каквато в настоящия случай не е установена.

Поради това, районният съд е извел правилни изводи и е разпоредил законосъобразни последици, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 491/17.06.2026 г., постановено по гр. дело № 503/2026 г. по описа на Районен съд – Петрич.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4