Решение № 280 от 26.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 107/2026
- Вид
- Решение № 280
- Подписан
- 26.06.2026
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8, т. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 280 гр. Плевен, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 435 от 28.11.2025 г по гр. Дело № 902/25 г по описа на РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ПРЕДОСТАВИЛ упражняването на родителските права върху детето Д. Н.а И., с ЕГН **********, род. на *** г. в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен на Н. Д. И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***" № 29, като определя местоживеенето му при нея на адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „***" № 29.
ОПРЕДЕЛИЛ е режим на лични контакти на бащата Н. И. Н., с ЕГН ********** от с. ***, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „***" № 5, с детето Д. Н.а И., с ЕГН **********, род. на *** г. в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с преспиване, като при 1 осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го връща там.
ОСЪДИЛ е Н. И. Н., с ЕГН ********** от с. ***, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „***" № 5, да плаща в полза на детето Д. Н.а И., с ЕГН **********, род. на *** г. в гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, месечна издръжка в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, чрез майката Н. Д.
И., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
„***" № 29, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2025г., с падеж 25 то (двадесет и пето) число на месеца, за който се дължи, по банков път, ведно със законната лихва за забава, до окончателното й изплащане до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението относно режима на лични контакти, размера на издръжката и разноските е постъпила от Н. Д. И. , в която се възразява, че детето Д. е на 4 г, живее с майка си и е силно привързано към нея, при известие за контакти с бащата плаче и отказва да тръгне, а след срещите с него детето и разстроено. Според въззивницата съдът не е съобразил напълно интереса на детето като при деца с такова емоцианолно състояние и ниска възраст контактите с преспиване при другия родител следва да се въвеждат поетапно. Сочи се случай на лека травма на детето при престой при бащата, при което не е осигурена медицинска грижа.
Възразява се и по отношение на определения размер на издръжката като се твърди, че неясно по какви причини след определяне на необходима издръжка от 600 лв съдът е приел, че бащата следва да заплаща само 350 лв. Възразява се, че бащата е трудоспособен, а майката е поела и всички останали грижи за детето.Възразява се и срещу разноските като се твърди, че въззивницата следва да се счита за страна с по – благоприятен изход от делото и следва да й се присъдят разноските за двете инстанции. Претендира се постановяване на решение, с което да се отмени решението в частта за разширения контакт с бащата и да се постанови друго, в което да се определи режим на контакти без преспиване, със срещи в събота от 10 до 16 ч, без празнични режими до 6 г и разширяване на режима само след социален доклад и психологическа експертиза, както и да се уверичи издръжката до размер от 400 лв и да се присъдят разноските за двете инстанции.
2
Въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба като възразява ,че детето е привързано и към двамата си родители, детето е прекарвало време с бащата в периода от петък до неделя и не е имало проблеми, преекспонира се случай с инцидент, при който не е имало нужда от медицинска помощ с оглед вида на инцидента. Възразява се, че определената издръжка е съобразена с нуждите на детето, заплаща се от въззиваемата страна, не отговаря на действителността твърдението, че майката е поела всички останали грижи за детето като се твърди, че при престой на детето при бащата му се купуват необходими вещи, правят му се подаръци, подарен му е нов мобилен телефон, с който да контактува с бащата и детето винаги се прибира с джобни пари след престой при бащата.Претендирани са разноски за въззивната инстанция, а според въззивника разноски за първата инстанция не се дължат поради естеството на самото производство.
Заинтересуваните страни предоставят решението на съда в интерес на децата. Постъпили са социални доклади.
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че Н. И. и Н. Н. са съжителствали на семейни начала пет години. По време на съжителството им е родено детето Д. Н.а И.. Семейството е живяло в семейното жилище на г-жа И., находящо се в гр. Червен бряг, ул.
"***" № 29. След раздялата на родителите през месец май 2024 г., г-жа И. и детето са продължили да живеят на посочения адрес в гр. Червен бряг, а г-н Н. се е установил в с. ***, общ. Тетевен. По данни на Н. И. и нейни роднини, Д. е продължила да поддържа контакти с баща и Н. Н.. И. полагала грижи и за своя по-голям син Т.М.А. /на 10 г./, роден от предходно съжителство. Детето ежедневно общувало с бабата по майчина линия и други роднини на майката.
Социализирано било сред връстници, с които играело в детската градина и на обществени места. От приложения и приобщен към делото Социален доклад, се установява още, според РС, че роднините на детето по бащина линия живеят на територията на с. ***, общ. Тетевен, както и че основни грижи за детето, след раздялата на родителите, полагала майката Н. И., с подкрепата на бабата по майчина линия. Д. се отглеждала заедно с по-големия й брат Т.. И за двете деца било осигурено лично пространство и подходящи жилищно-битови 3 условия в жилището на г-жа И..
РС е приел, че производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Според РС решаващо значение при определяне предоставянето на 4 родителските права и местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т.
II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/.
В разглеждания случай се установява, според РС, че към настоящия момент страните са разделени, а детето живее със своята майка. От разпитаните свидетели и приетия Социален доклад се установява наличието и при двамата родители на добри социални и хигиенно-битови условия за отглеждането на детето в жилищата, с които разполагат. И двамата родители имат възможност да осигурят необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, както и с подкрепа от членове на разширеното семейство. Според Р С не е налице практическа разлика в материалните възможности на родителите на детето и техните близки. Що се отнася до емоционалната привързаност на детето към родителите, от доказателствата по делото (свидетели и социален доклад) се установява, според РС, че е налице привързаност повече към майката, която в момента полага грижи за него.
Същевременно, от свидетелските показания се установява, че и двамата родители са съпричастни към съдбата и бъдещето на детето, обичат го според своите разбирания и убеждения, утвърдени в родителското семейство. И двамата родители търпят дефицити по отношение родителския си капацитет, но предвид обстоятелството, че майката и в момента се грижи, прави впечатление на по-подходяща да полага грижи за детето, което обстоятелство не се оспорва от ищеца и в исковата молба и в проведените открити съдебни заседания. Налага се изводът, според РС, че към настоящия момент майката е по-подходящият родител да упражнява родителските права спрямо детето. Тя е този, който понастоящем полага непосредствени грижи, като не се 5 установиха в хода на производството основанията, които да са пречка да върши това и за в бъдеще, поради което съдът намира, че на този етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в която живее.
Според РС на бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, РС е съобразил обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното с оглед привързаността и желанието на детето да се среща с бащата и желанието на бащата да се грижи за него, РС е приел, че на бащата следва да бъде определен един разширен режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с преспиване, като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го връща там. Съдът не е намерил основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени, по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове, като въз основа на горното съда не е уважил искането на ответника, че срещите следва да се провеждат в населеното място, в което живее детето.