Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1239 от 04.11.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
1230/2026
Подписан
04.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.39 · Конституция на Република България
  • чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Георгиева

Членове:Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000501230 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 537 от 26.01.2026 год., постановено по гр.д.№ 7590/2023 год. по описа на Софийски градски съд, I-16 състав е уважен частично предявен от К. К. Н. против В. Б. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 7 000 лева /3 579.04 евро/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на системен психически тормоз, изразяващ се в обиди и вербална агресия, в периода 30.06.2018 год. – 30.06.23 год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 50 000 лева /25 564.59 евро/. Със същото решение е отхвърлен предявен от В. Б. Д. против К. К. Н. насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева /5 111.19 евро/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващ се в силни негативни емоции, стрес и тревоги, за периода 30.11.2018 год. – 30.11.2023 год., като са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца по първоначалния иск К. К. Н. в отхвърлителната част, като се правят оплаквания за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че присъденото обезщетение е занижено и не е в състояние да компенсира в цялост претърпените, вследствие виновното поведение на ответника неимуществени вреди. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като исковата претенция да бъде уважена до размер от 17 000 лева /8 691.96 евро/.

Решението е обжалвано и от ответника по първоначалния иск В. Б. Д. в осъдителната част, с 1 доводи за неправилност. Твърди се, че по делото не се установи сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД и поради това исковата претенция се явява неоснователна. Поддържа се, че основната причина за противоправното поведението на ответника е самия ищец.

Присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди е недължимо, но в случай, че съдът счете дължимост на същото, то моли същото да бъде намалено значително.

Въззиваемите депозират отговори с които взаимно оспорват жалбите си.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен от К. К. Н. против В. Б. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на упражняван от ответника системен психически тормоз, изразяващ се в обиди и вербална агресия, клевети, подаване на жалби и набедяване, закани, заплашване и други, осъщесвявани в периода 30.06.2018 г. – 30.06.2023 г.. Твърди се, че заедно с ответника живеят в съседни входове на жилищна сграда, находяща се в ***, като през последните седем години е подложен на системен психически тормоз от ответника, изразяващ се в разнообразни форми: обиди, клевети, заплахи, набедяване, видеозаписване, подаване на десетки жалби пред полицейски органи, органите на пожарната, прокуратурата, министъра на правосъдието. Поддържа се, че за известен период през 2015 г. – 2016 г., ищецът и ответникът заедно са били членове на управителния съвет на етажната собственост. Ответникът за кратък период от време влязъл в конфликт с много от собствениците, което довело до неговото освобождаване. След тези събития датират първите прояви на тормоз и агресия, като на 17.05.2023 г., около 7,35 ч. К. Н., заедно със съпругата и двете си деца слизат в подземния гараж и там В. Д., с груб и агресивен тон започва да го ругае с квалификации като „селянин“, „лъжец“, крадец“, „мошеник“, обвинява го, че е откраднал пари от вход Б и че учи децата си да са крадци и лъжци като него. Вследствие К.

Н. се е почуствувал зле, посетил лекар, който установил хипертонична криза, диагностициран е и от невролог с генерализирана тревожност. Така също на 02.04.2023 г., около 12,30 ч., К. Н. бил в подземието на блока, тъй като имало теч от тръба и поставял кофи, които да събират течащата вода и влиза в абонатната станция на блок, където в този момент се появява В. Д. и започва отново да го обижда и прави и видеозапис с телефона си.

Ищецът успява да излезе и да се отдалечи от абонатната станция, но В. Д. продължава да го следва и ругае на висок тон. В този момент в подземието идват и други живущи, а ответникът започва да го клевети, че е бил откраднал пари от събираните за нуждите на етажната собственост такси. Тези събития повлияват негативно върху здравословното му състояние, имал е пулсиращо главоболие и силен стрес. Посещава лекар, който установява първична хипертония. На следващия ден К. Н. попада на голяма локва с вода, намираща се пред гаража му. Преглежда записите от камерите в сградата и установява, че В. Д.

2 многократно носи и излива кофи с вода пред гаража му. Така също, на 25.01.2023 г., около 7,35 ч. К. Н., заедно със съпругата си и двете деца, слизат в гаража, където се появява В. Д., застава пред колата, и снимайки с телефона, атакува с обиди: „крадец“, „лъжец“ ,“селянин“, „кой ти е разрешил да гледаш деца“, „възпитал си ги лошо“ и т.н. На 08.01.2023 г. около 17,35 ч., когато ищецът е в гаража си и извършва ремонтна дейност, ответникът доближава гаража и започва да сее обиди. На следващия ден 09.01.2023 г., около 17,00 ч. К. Н. се прибира заедно с дъщеря си, като спира пред гаража, за да отвори вратата и тогава към него се доближава младо момче, което е наело един от гаражите. Тогава се появява В. Д., който се намесва и започва да увещава момчето, че К. Н. е лъжец и трябва да внимава с него. След обидите, В. Д. внезапно се навежда и удря главата си в телефона на К. Н., за да се изкара потърпевш. Твърди се, че подобни случки, с обиди от типа на „селянин“, „крадец“ и т.н. са станали на 23.12.2022 г. и на 05.12.2022 г

Поддържа се също така, че освен обидите и вербалната агресия, ответникът многократно е клеветил ищеца, с твърдения, че той, в качеството му на домоуправител е присвоявал парите, събирани от етажните собственици. Подобни обвинения за кражби, лъжи и злоупотреби със средствата на етажната собственост са изнесени от ищеца на общо събрание на етажната собственост на 11.03.2023 г. и 27.06.2020 г., като на последното общо събрание, поради агресивното поведение на ответника е извикана и полиция. Освен това, в периода 2018 г. – 2023 г., В. Д. многократно е разлепвал снимки и писани от него съобщения с клеветнически характер, по врати, табла, асансьори, поставял ги е в пощенски кутии на живущите в сградата. Твърди се също така, че за последните седем години, ответникът е подавал десетки жалби и сигнали срещу К. Н. – до „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, до „Софийска вода“ АД, както и до Софийска районна прокуратура. В постановление от 31.03.2023 г. на СРП, по пр. пр. № 17255/2023 г. е видно, че при снето писмено сведение от В. Д., последният заявява, че К. Н. е крал електричество, както и че е откраднал голяма сума пари от бюджета на етажната собственост.

Твърди се още, че на 27.09.2020 г. ищецът се е движел пеша през безистена между сгради № 6 и № 8 на ул. „Акад. Й. Трифонов“ и тогава се появил ответникът, управлявайки личния си автомобил, като при разминаване завил рязко и блъснал ищеца в областта на краката. Ударът бил лек и без физически увреждания за ищеца, но предизвикал силен страх и стрес от поведението на В. Д.. На 21.09.2020 г. ищецът бил заплашен с думите: „Ей, измамник! Ще те вкарам в затвора, да знаеш!“.

Поддържа, че всичко това довело до емоционални и психически страдания, изпитване на стрес, притеснение, страх, безпокойство, потиснатост, безпомощност, срам и унижение. При всяко излизане от апартамента си К. Н. чувства подобни негативни емоции, защото знае, че ако попадне на В. Д., го очакват обиди. Това се подсилва и от обстоятелството, че често пъти агресията става пред очите на двете му малолетни деца и съпругата му. Постоянните обиди пораждат у него чувство на унижение, потиснатост и раздразнение. Здравето му е влошено, като често след срещите с ответника страда от повишаване на кръвното налягане, главоболие, безсъние, паник атаки и др. Диагностициран е с хипертония и генерализирана 3 тревожност.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че предявените претенции се използват от ищеца, като средство за ограничаване свободата на словото и на правото на гражданите да бъдат информирани и да разпространяват информация относно въпроси, които представляват техен законен интерес. Поддържа, че претендирания размер на обезщетение е необосновано завишен и надхвърля обезщетителната функция на института на непозволено увреждане.

Оспорва твърденията, че на посочените в исковата молба е употребил обиди и неверни клеветнически твърдения, насочени срещу ищеца, както и за провеждане на клеветническа кампания и набедяване на ищеца, респ. за употребени заплахи и заканвания.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника и размерът на вредите, намира следното:

От представените пред първоинстанционният съд доказателства се установява, че ищеца К.

Н. многократно е депозирал жалби срещу В. Д. до 07 РУ на СДВР – на 18.05.2023 г., на 03.05.2023 г, на 31.01.2023 г., на 10.01.2023 г., на 19.12.2022 г., на 21.09.2022 г., в които се правят оплаквания за вербална агресия, обиди и постоянен тормоз. Въз основа на тези жалби са съставени писмени протоколи по чл.65 от ЗВМР срещу В. Д..

С постановление от 31.03.2023 г. на СРП, по пр.пр. 17255/2023 г., образувана във връзка с постъпили материали от 07 РУ на СДВР, по подадено заявление от К. Н. за системен тормоз от страна на съседа му В. Д., е прието, че няма престъпление от общ характер и е отказано образуването на досъдебно производство. С постановление от 01.12.2022 г. на СРП, по прокурорска преписка 49765/2022 г. също е отказано да бъде образувано досъдебно производство, за престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Видно е от представените многобройни амбулаторни листове от 17.05.2023 г., 20.04.2023 г., 02.04.2023 г., 25.01.2023 г., 10.01.2023 г., 08.01.2023 г., 23.12.2022 г., 05.12.2022 г., 02.12.2022 г., 10.09.2016 г., че ищеца К. Н. е диагностициран с есенциална хипертония /стенокардия и генерализирана тревожност.

Установява се от представения протокол от Общо събрание на етажните собственици с адрес: ***, проведено на 11.03.2023 г. /т.2/ е изслушан В. Д., с информация за злоупотреби със средства от К. Н./.

За установяване твърденията по предявения първоначален иск, пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели. Така от показанията на свидетеля Т. М., съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.175 от ГПК се установява, че не познава лично ответника В. Д., а са се засичали спонтанно, като е бил много добър познат на съпруга й. Установява, че Д. отначало много е помагал да се стигне до акт № 16, но точно от изваждането на акт № 16 за сградата, която се намира на *** се влошили и отношенията им.

Така след 2016 г. Д. е започнал страшно много да агресира спрямо съпруга й, да го обижда и непрестанно, през цялото време винаги, когато се засекат, независимо дали е с нея или с 4 двете им деца, които са били малки. Мъжът й винаги, когато е бил видян, независимо дали с едното дете, с другото дете или цялото семейство, е обиждан като „селянин, крадец, лъжец, дай ми парите, ще те вкарам в затвора и т.н.“. Това става, когато слизат в гаража, за да заведат децата някъде и Д. е бил там, някой път се случва всеки ден през седмицата, друг път през две седмици. Съпругът й просто си мълчи и нито иска да го вижда, нито да го чува този човек. Имало е случай, когато е трябвало да заведат двете си деца, едното в детска градина, а другото в училище, Д. е застанал пред вратата на гаража, започнал е да вика и крещи. Това е станало през м.май 2023 г. Имало е такъв случай и през януари. Много се притесняват и им е много е неприятно. Това става в гаража, децата се стресират, как баща им ще го вкарат в затвора. Установява още, че съпругът й от няколко години има доста проблеми с високото кръвно налягане, посещавал е и невролог, стоматолог, кардиолог и др.