Решение № 1032 от 01.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Сливен, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230101916 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. И., чрез адв. Г. Д. от АК - Сливен против СУ „Константин Константинов" - Сливен, с която са предявени искове с пр. основание чл. 128, т.2 от КТ и чл. 222, ал.3 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата от 01.11.1998 г. била в трудово правоотношение с ответното училище в град Сливен - СУ „Константин Константинов“ по силата на Трудов договор № РД-07-86. С Допълнително споразумение от 21.09.2022 г. към Трудовия договор с код по НКПД:

91120004, ищцата е назначена на длъжността „чистач-хигиенист“ с неопределено време, с основно трудово възнаграждение в размер на 835 лв., клас прослужено време 38% в размер на 317.30 лв., по силата на което до 01.08.2023 г. е работила в ответното училище. Със Заповед № РД-071400/31.07.2023 г. е прекратено трудовото и правоотношение – във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На ищцата са изплатени 11 брутни заплати в размер на 9685.53 лв. на основание чл. 222, ал.3 от КТ и на основание чл. 224, ал.1 за неизползван годишен отпуски за 19 дни в размер на 1050.11 лв. Посочва, че е била член на 1

Синдиката.

Сочи, че въз основа на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, увеличението на заплатите на педагогическите и непедагогическия персонал в системата на образованието следвало да се увеличат не по-малко от 15% считано от 01.01.2023 г. Съгласно, горепосоченото допълнително споразумение, ищцата счита, че следва да й бъде изплатено увеличение от 15%, което възлиза в размер на 172.85 лв. на месец, което до сега не й било изплатено.

Счита, че следва приетите разпоредби да важат и за нея, тъй като към момента, в който са влезли в сила, същата е имала сключен трудов договор и била още служител на училището. В тази връзка счита, че е налице и обратна сила, която предвижда по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, съгласно чл. 14 ЗНА. Във връзка с това считат, че има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната заплата.

Предвид гореизложеното, моли ответното училище да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 748.85 лв. (седемстотин четиридесет и осем лв. и осемдесет и пет ст.), представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 172.85 лв. на месец, ведно със сумата от 52.81 лв.

(петдесет и два лв. и осемдесет и една ст.) - по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава за вземането й за периода 13.10.2023 г. / съгласно Заявлението за изпълнение/ до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението;

Моли да се осъди ответното училище, да заплати на ищеца сумата от 1901.35 лв.

(хиляда деветстотин и един лв. и тридесет и пет ст.), представляващо неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 172. 85 лв. на месец, ведно със сумата от 134.09 лв. (сто тридесет и четири лв. и девет ст.) - по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава на вземането й за периода 13.10.2023 г. /съгласно Заявлението за изпълнение/ до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

2

Моли ответната страна да заплати на ищеца сумата в размер на 150.75 лв., представляващо неплатеното дължимо увеличение на основание чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск с 15% от 1050.11 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Претендират за направените по делото съдебни разноски.

В срокът по чл. 131 ГПК ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Считат, че исковата молба е неоснователна, като излагат аргументи за това. Не оспорват обстоятелството, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното СУ до прекратяване на правоотношението, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст прекратено със Заповед № РД- 07- 1400/31.07.2023 г. на основание чл. 327, ал.1, т. 12 от КТ по желание на г-жа И. при условията на ранно пенсиониране, като са й изплатени всички дължими обезщетения описани в заповедта. Не оспорват и факта че ищцата е била член на СБУ към „КНСБ“ в СУ „Константин Константинов“ до 01.07.2023 г.

Оспорват фактите относно твърдението й, че би следвало да й се заплати обезщетение относно увеличението на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 748, 85 лв., ведно със сумата от 52.81 лв. – по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава на претендираното вземане за периода от 13.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и да и бъде заплатена сумата 1901.35 лв. представляващо неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със сумата от 134.09 лв. по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава за периода от 13.10.2023 г. до 17.04.2024 г., както и сумата от 150, 75 лв. дължимо увеличение на основание чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението.

Във връзка с това ответната страна счита, че страните по КТД за които е договорено това увеличение следвало да бъдат ползвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата педагогически специалисти.

Посочват, че към сключването на Анекса ищцата не е била служител на 3 ответното училище като нямала към този момент валиден сключен трудов договор, като считат че този Анекс се отнася към датата 10.08.2023 г. които са били в длъжност на тази дата, а датата 01.01.2023 г. в същност не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а е начален момент, от който се увеличават работните заплати за лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигането на договореността 10.08.2023 г. Предвид това, твърдят че основание за увеличение е започнало да тече от датата 10.08.2023 г.

Основават твърденията си, като цитират разпоредбите на приетия Закон за държавния бюджет, като излагат, че ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен /независимо от причината/, то той не попада в кръга лица, определени в нормативната уредба както на КТД, така и Анекса към него. В тази връзка посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на „работници и служители“, към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 г.

Посочват, че също така ищцата не попада в кръга на приетата Разпоредба и на сключения Анекс към нея, тъй като става видно, че нейната заплата е била увеличена в размер на 15% в сравнение от минималната работна заплата.

При положение, че ищцата е получавала основна работна заплата в размер, на практика на минималния такъв, предвиден за случая и към датата на уволнението й работната й заплата е била по-висока от предвидената в Наредбата, поради което същата не би могла да претендира разликата.

Основават твърденията си относно полагащите осигурени средства, в това че към датата на подписания анекс работника или служителя следва да имало валиден сключен трудов договор, върху който следвало да бъде изчислено конкретно трудово възнаграждение, което ще произлиза от приетото увеличаване на работните заплати, прието от Закона за държавния бюджет. Посочват, че уговорената дата за увеличаване на трудовите възнаграждения не може да се приеме, като уговорено „обратно действие“ на анекса към КТД, а датата представлява началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността - 10.08.2023 г.

4

Поради по- горните съображения, считат че не би следвало лица които са с прекратени трудови правоотношения да разполагат с права относно увеличение на заплатите по време по което са били на работа, тъй като по този смисъл следва, да се смята че всеки които е с прекратено трудово правоотношение по всякаква причина има право на увеличение, предвид приетите нови законови наредби от предходните години.

Предвид гореизложеното, молят съда да отхвърли предявените искови претенции, като недоказани като по основание така и по размер. Претендират за направените по делото съдебни разноски.

В о.с.з. ищцата се представлява от процесуален представител, която моли съда да уважи исковите претенции като основателни и доказани.

В о.с.з. ответното училището, се представлява от процесуален представител, който моли съда да отхвърли предявените претенции, като неоснователни и недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищцата е била в трудово правоотношение със СУ „Константин Константинов“ – Сливен от 01.11.1998 г., по силата на Трудов договор № РД-07-86. С Допълнително споразумение от 21.09.2022 г. към Трудовия договор с код по НКПД: 91120004 е договорено основно трудово възнаграждение в размер на 835 лв., както и клас прослужено време - 38% в размер на 317.30 лв. Ищцата работила като чистач до 01.08.2023 г., тъй като със Заповед № РД- 07-1400/31.07.2023 г., считано от 01.08.2023 г. е прекратено трудовото й правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Също така не е спорно, че са и били изплатени 11 брутни заплати в размер на 9865.53 лв. на основание чл. 222, ал.3 от КТ и на основание чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуски за 19 дни в размер на 1050.11 лв.

Видно от представената служебна бележка е видно, че била член на Синдиката.

Закона за държавния бюджет за 2023 г. и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, увеличението на заплатите на педагогическите и непедагогическия персонал в системата на образованието следвало да се увеличат не по-малко от 15% 5 считано от 01.01.2023 г. Съгласно, горепосоченото допълнително споразумение, ищцата счита, че следва да й бъде изплатено увеличение от 15%, което възлиза в размер на 172.85 лв. на месец, което до сега не й било изплатено.

Видно от приетата като доказателство справка, издадена от Председателя на СБУ към КНСБ, ищцата е била редовен член на СБУ към КНСБ в СУ „Константин Константинов" до 01.07.2023 г. вкл.

Ищцата е подала до директора на ответника заявления за преизчисляванена работната заплата за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. във връзка с подписания на 10.08.2023 г. Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД, считано от 01.01.2023 г., както и заявление за преизчисляване на обезщетение от 8 заплати и половина във връзка с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който се реализира договореното увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15 % и на непедагогическия персонал – съобразно с увеличението на минималните работни заплати за страната и договореностите в чл. 28 на КТД, като действието му е в сила от 01.01.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Не се оспорва от ответника, чрез процесуален представител, че ищцата е работила в СУ „Константин Константинов" по трудово правоотношение от 01.11.1998 г. като чистач, като трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 222, ал.3 от КТ във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.