Решение № 191 от 07.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Ямбол, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102800 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Ванина Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление : гр.Ямбол,ул.“Нарцис“ № 26,представлявано от С.

Ф. С. в качеството му на собственик,чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр.Я.,ул.“***, чрез адв.И. П.-ЯАК, срещу „Жевал Транс 00“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес в гр. Бургас, обективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл.

327,ал.1 ТЗ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 14 212, 41 лв., а именно сумата от 12 356, 49 лв. ( след частичното прекратяване на делото поради отказ от иска и извършено плащане по време на процеса) представляваща не заплатена цена на стоки по издадени фактури в периода 22.05.2024 г.11.12.2024 г. с описана стойност всяка една от тях с ДДС и сумата от 1855, 92 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на доставените стоки за периода 20.05.2024 г. – 15.09.2025 г.

В исковата молба се твърди, че страните като търговци били в търговски отношения,като с ответника в качеството му на купувач са сключвали сделки за покупкопродажба на автомобилни гуми, джанти с включване на монтаж, баланс, сваляне и качване на автомобилните гуми, за което били издавани фактури на обща стойност 15 712, 41 лв., като по първата фактура от 19.04.2024 г. имало частично плащане в размер на 249, 76 лв. от 21.08. 2025 г. В хода на процеса ответника заплатил на два пъти сумата от 1500 лв., като с тази сума изцяло погасил задължението по първата фактура и част от задължението по втората фактура, като делото в тази му част е частично прекратено.

Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковите суми и 1 обезщетение за забава в рамките на законна лихва върху цената на доставените стоки и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок не е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, сочи доказателства, претендира разноски и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1,вр.чл.86,ал.1 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца доказателства за което са представени писмени доказателства- копия на фактури, като същите са издадени по повод договори за покупко- продажби, по силата на които ищеца продал на ответника посочените в тях стоки, подробно описани по марка,количество и единична цена.Стоките са получени от купувача, който се е подписал, че ги е приел, с което съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността на посочените във фактурите стоки. Неплащането на сумите в срок е отрицателен факт и същият не следва да се доказва от ищеца, а от ответника, който не е ангажирал никакви доказателства по делото, установяващи плащане на падежа – датата, на които са издадени фактурите, тъй като това е датата, на които, видно от документа, страните са се уговорили, че настъпва падежът за изпълнение на паричното задължение съгласно чл. 303а ТЗ.Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Като не го е сторил в определените срокове, е изпаднала в забава, поради което и съобразно чл.86, ал.1 ЗЗД дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата по процесната фактура, като в случая с искова молба ищецът е претендирал заплащане на законна лихва в размер на 1855, 92 лв. за периода 20.05.2024 г. – 15.09.2025 г.

2

Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Исковете следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 14 212, 41 лв., а именно сумата от 12 356, 49 лв. ( след частичното прекратяване на делото поради отказ от иска и извършено плащане по време на процеса) представляваща не заплатена цена на стоки по издадени фактури в периода 22.05.2024 г.- 11.12.2024 г. с описана стойност всяка една от тях с ДДС и сумата от 1855, 92 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на доставените стоки за периода 20.05.2024 г. – 15.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1292, 80 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „Жевал Транс 00“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.

Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.51, вх.1, ет.8, ап.21, представлявано от управителя В. В., да заплати на„Ванина Трейдинг” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.

„Нарцис“ № 26, представлявано от С. Ф. С., със съдебен адрес гр. Я., ул. „***, чрез адв. И.

П.-ЯАК, сумата от общо 7266, 69 евро ( 14 212, 41 лв.), а именно сумата от 6317, 77 евро (12 356, 49 лв.), представляваща не заплатена цена на стоки по издадени фактури в периода 22.05.2024 г.- 11.12.2024 г. с описана стойност всяка една от тях с ДДС и сумата от 948, 92 евро ( 1855, 92 лв.), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на доставените стоки за периода 20.05.2024 г. – 15.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.09.2025 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодните разноски в размер на1292, 80 евро.

На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответника,че следва да плати сумите по осъдителните искове по банкова сметка : „Обединена Българска банка“ с IBAN : ***,BIC***- „Ванина Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Нарцис“ № 26, представлявано от С. Ф. С..

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3

4