Решение № 568 от 17.11.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

Номер 568

17.11.2020 г.

Град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пазарджик

XIV Наказателен състав

На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

И. Чавдарова

Димитър Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201373 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. У., роден на 08.11.1950 год., гражданин на Руска Федерация, със статут на постоянно пребиваващ в ЕС чужденец, ЕГН ***, представляващ „Т.“ ООД, ЕИК *** против Електронен фиш серия Г, № 0018489 на ОДМВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител, но постъпва писмено становище от такъв, в което се излагат подробни съображения за отмяна на ЕФ. Иска се и присъждане на разноски.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага 1 съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова, че на 18.08.2019г., в 15:13 часа, на АМ „Тракия“, км 101, било установено нарушение на Кодекса за застраховането, изразяващо се в това, че юридическо лице, което притежава МПС регистрирано в България и което не е спряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Нарушението било установено посредством заснемането на л.а. „Форд Фокус” с ДК № ***, собственост към този момент на горепосоченото дружество „Т.“ ООД.

Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:

На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.

Първото от тях се свежда до това, че от обжалвания ЕФ не може да се изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е посочено кой е собственикът, към момента на нарушението, на процесното МПС – дружеството „Т.“ ООД. След това веднага е посочено кой е представляващият, т.е. законният представител на собственика – лицето М. У.. Накрая, т. е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4, вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”.

2

От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – М. У., а не на представляваното от него дружество, т.к. както вече се посочи, обръщението е адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от г-н У. дружество се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен и защото практически излиза, че с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.

В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на У. като физическо лице, т.к. не той е собственик на описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което е различен административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е имало задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.

Отделно от това в ЕФ на се съдържа ясно и точно описание на нарушението, което допълнително накърнява правото на защита на санкционираното лице.

Това е така, защото с издадения ЕФ е наложена имуществена санкция за извършеното нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ , във връзка с член чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т.1 КЗ.

От съдържанието на ЕФ става ясно, че в него изцяло липсва описание на нарушението. Нормата на чл.638 ал.4 от КЗ допуска на собственика на МПС да се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, но … само когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В обстоятелствената част на фиша обаче никъде не е посочено, нито дори загатнато дали такова управление е било установено, макар че е било безусловно необходимо с оглед правото на защита. Това е "минимално 3 необходимото съдържание" на описателната част на този вид санкционен документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ която норма предвижда "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата". Освен, че в ЕФ липсват твърдения за това, че МПС е било управлявано/в движение, но липсва и позоваване на нормативното основание за издаването му - цитираният чл. 647, ал.

3 от КЗ.

Всичко това е достатъчно ЕФ да се отмени.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик, искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде уважено.

Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно – преди последното по делото о. с. з., с представеното писмено становище от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските /л.34-35 от делото/ се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от пълномощника на ОДМВР-Пазарджик, следва да се каже, че същото е основателно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административнонаказателни производство, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по 4 правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.

По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., т.е. със сто лева над минимума, което е прекомерно, като се има предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, същото бе разгледано в едно съдебно заседание, на което не се яви нито жалбоподателя, нито неговият пълномощник, а единствено бе депозирано писмено становище по съществото на спора. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение, за които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да ги заплати от бюджета си.

По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Електронен фиш серия Г, № 0018489 на ОД на МВР Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.4, вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.

ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М.

У., роден на 08.11.1950 год., гражданин на Руска Федерация, със статут на постоянно пребиваващ в ЕС чужденец, ЕГН ***, представляващ „Т.“ ООД, ЕИК ***, разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

5

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6