Решение № 712 от 30.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Монтана, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630101758 по описа за 2025 година

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Ищецът “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ххх – град София твърди в исковата молба, че на 13.08.2025г., сключил в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 502778. Договора е сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

Твърди, че на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 1550.00 лв. /хиляда и петстотин и петдесет лева/. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателят се задължил да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1550.00 лв. /хиляда и петстотин и петдесет лева/.

Видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1550.00лв., разпределено на 24 вноски, от които първите 23 в размер на 64.58 лв. и последната 24-та в размер на 64.66 лв. за периода 12.09.2024г. 03.08.2026г.. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му 1 14.03.2025г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Няма плащания за главницата по договора, като се претендира главница за периода 12.09.2024г. - 03.08.2026г. в общ размер на 1550.00 лв.. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Няма плащания за договорна лихва. Същата е падежирала, което е основанието за изискуемостга й. Затова претендират договорна/възнаградителна лихва за периода 13.08.2024г. - 11.03.2025г. в размер на 313.21 лв.. Периода на претендираната договорна лихва е съобразена с обявената предсрочна изискуемост. Твърди и това, че са безуспешни опитите за доброволно уреждане на спора, като ответникът не погасява задълженията си, съгласно договореното. Вследствие на това е депозирал пред Районен съд – Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д.№ 748/2024г. Длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Предвид гореизложеното моли съда да по постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б. Д. К. с ЕГН 950512З208, че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ххх, представлявано от Б. Николчев сумата от 1 863.21 лв., от които: 1 550.00 лв. главница по предоставения кредит и 313.21 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 13.08.2024г. - 11.03.2025г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Моли съда да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 71.56 лв., както и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. Д. К. с ЕГН ********** не е депозирал отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на 2 неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, както и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице К. И. И., са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции.

Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите, както и от заключението на вещото лице, се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 748/2025 година по описа на МРС.

Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните в исковата молба парични суми.

Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 37,26 лева – държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 187,26 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото и сумата от 587,26 лева - реализирани в настоящото производство разноски /37,26 лева – държавна такса, 250,00 лева – депозит за вещо лице и 300,00 лева

– юрисконсултско възнаграждение/.

3

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Д. К. от село ***********, ЕГН ********** съществуване на вземане от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ххх със седалище и адрес на управление: гр.София, район Т., ж.к.”И.В.”, ул.„Б.” № 17, ап.1, представлявано от Б. И.Н. - управител към Б. Д.

К. от село ***********, ЕГН **********, възлизащо на сумата в размер на 1 863.21 лева, от които: 1 550.00 лева - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 502778 и 313.21 лева - договорна/възнаградителна лихва за периода 13.08.2024г. - 11.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2025 година до пълното погасяване на дължимата сума, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 748/2025 година по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Б. Д. К. от село ***********, ЕГН ********** да заплати на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ххх със седалище и адрес на управление: гр.София, район Т., ж.к.”И.В.”, ул.„Б.” № 17, ап.1, представлявано от Б. И.Н. управител сумата от 187,26 лева – разноски в заповедното производство и 587,26 лева – реализирани в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4