Решение № 565 от 21.12.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Габрово, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210100583 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на иск на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Д. Д. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********** " № 43 за установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 15.01.2021г. между ответницата Д. Х. Д. и ищеца „Теленор България" ЕАД, понастоящем „Йеттел България” ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +" с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 13,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 16,99 лв. Ответницата Д. не изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 79,62 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.01.2021г. - 04.03.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер на 47,62 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7319763847/05.05.2021 г.

На същата дата - 15.01.2021 г. по повод горепосочения договор с предпочетен номер *** мобилният оператор предоставил на Д. Д. устройство марка NОКIА 2.4 32GВ Dual Риrрlе на преференциална цена, посочена в т. 5 от договора. В същата точка била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за 1 мобилни услуги ответницата Д. дължала сума в размер на 199,89 лв., начислена във фактура № 7319763847/05.05.2021г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като бил взет предвид периодът през който длъжникът изпълнявал задълженията си по договора.

Посочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:

1. фактура № 7315872175/05.02.2021г. за отчетен период 15.01.2021г. 04.02.2021г., със срок за заплащане – 20.02.2021 г., издадена за сумата 69.29 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги.

От посочената сума във фактурата сума ищецът претендира сумата в размер на 64,33 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,96 лв.

2 фактура № 7317047447/05.03.2021г. за отчетен период 05.02.2021г. 04.03.2021г., със срок за заплащане – 20.03.2021 г., издадена за сумата от 15,29 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги.

3. Фактура № 7319763847/05.05.2021 г. за отчетен период 05.04.2021г. 04.05.2021г., със срок за плащане - 20.05.2021г., издаден а за сумата от 247,51 лв., представляваща неплатени неустойка и сума за мобилно устройство, както следва:

- 47,62 лв. неустойка;

- 199,89 лв. сума за мобилно устройство.

На 11.01.2023г. „Йеттел България" ЕАД подал О Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Габрово срещу Д. Х. Д., в което се претендирала главница в размер на 327,13 лв. (триста двадесет и седем лева и тринадесет стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 76/2023г. по описа на Районен съд - Габрово.

Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата 327,13 лв. (триста двадесет и седем лева и тринадесет стотинки), представляваща стойността на неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от 13.01.2023 г.

/датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащането на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 66/18.01.2023 г. по ч. гр. д. № 76/2023г. на РС - Габрово, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски по заповедното и исковото производство.

2. От страна на ответника:

Особеният представител на ответника оспорва иска като неоснователен.

Не ставало ясно как са начислявани посочените във фактурата такси и защо в договора било записано, че месечният абонамент е в размер на 13,99 лв. на месец, а за периода от 15.01.2021 г. до 04.02.2021 г. била начислена такса за абонаментен план в размер на 19,56 лв., а след това за периода от 05.02.2021 г. до 04.03.2021 г. била начислена такса за абонаментен план в размер на 11,66 лв.

Във фактурата от 05.02.2021 г. било включено задължение в размер на 0,37 лв.

2 за 1 минута международни разговори. В ценовата листа за абонаментни планове никъде не било предвидено, че за 1 минута международен разговор се начислява такса в размер на 0,37 лв. за минута.

Не било ясно и как са изчислени и дали правилно са изчислени останалите такси за потребление на предоставени от оператора услуги.

По делото нямало данни договорът да е прекратен преди изтичане на посочения в него срок, поради което и претендираните неустойки се явявали недължлими. Нямало никакви данни мобилният оператор да бил изпратил уведомление за прекратяване на договора до ответницата и то да е достигнало адресата си.

Приложените Общи условия на Мобилния оператор, при които били сключени процесиите договори за предоставяне на далекосъобщителна услуга не били подписани от ответника и поради това не го обвързвали. Чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор нямал действие между кредитора - ищец и ответната страна, а издадените фактури нямали правно основание

Самите фактури представлявали изходящ от страната частен документ и не били основание, от което произтича дадено задължение.

Неплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги не било обусловило правото на ищеца, посочено в чл. 75 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалните договори на ответника абонат, защото такова право не съществувало.

Ищецът нямал право при неспазване на което и да било задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196 и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор, абонатът, подписвайки конкретна Декларация не се съгласил и не приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

В Договора били налице неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, който бил приложим, тъй като процесният Договор бил с потребителски характер.

Такава неравноправна клауза била тази относно уговорената неустойка.

Обвързването на неустойката с размера на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти (което дори не било ясно какво означава), а не с размера на действителната месечна абонаментна такса, водело до нейната неравноправност.

На същото основание неравноправна била и клаузата за неустойка, обвързана със значително по-високата (обявена в договора за "стандартна") цена на 3 предоставеното устройство.

Неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП била и клаузата, че освен цитираните неустойки потребителят дължал и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент, съответстващ на оставащия срок на договора. Това допълнение било неясно формулирано, а прилагането му могло да доведе до задължаване на потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и по този начин реално се стигало до задължение за заплащане на неустойка в размер на повече от три месечни абонаментни вноски.

Уговорените клаузи за неустойка били в очевиден разрез с присъщите на неустойката по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не били съобразени нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни вноски. Така уговорени неустойките имали подчертано санкционен характер и още към момента на уговарянето им се създавали предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите на:

- чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно претенцията за неплатени далекосъобщителни услуги;

- чл. 92 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на неустойка.

2. От фактическа и правна страна:

Видно е от съдържащите се по ч. гр. д. № 583/2023 г. на Районен съд Габрово Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Общи условия на „Теленор България" ЕАД, относно които съдът е постановил, че непосредствено ще ползва в исковото производство, страните са в облигационни отношения. Освен това към него се съдържа и декларация от ответницата, с която е декларирала, че е получила екземпляр от Общите условия на „Теленор България” ЕАД и се е съгласила с тях.

Договорът и декларацията са частн и документи, издадени от ответницата и те не са оспорени от нея. Договорът за мобилни услуги с предпочетен номер *** е сключен за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +" с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 13,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 16,99 лв.

В т. 6 от договора за мобилни услуги е посочен номерът на активната СИМ карта за предпочетения номер, която Д. Д. Х. е получила при неговото сключване, 4 даваща достъп до мобилната мрежа па оператора. Т.е. мобилният оператор е изпълнил задълженията сн по договора за мобилни услуги, като е осигурил достъп на ответната страна до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги, съответно се явява изправна страна относно предоставянето на мобилни услуги.

Насрещните задължения за ответната страна по договора за мобилни услуги са да заплаща месечните абонаментни такси, както и мобилните услуги извън пакет, когато такива са използвани. Съгласно т. 23, б. „б" от Общите условия на „Теленор България" ЕАД, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Съответно месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договора за мобилни услуги, след като ответната страна е получила достъп до мобилната мрежа на оператора.

За отчетния период 15.01.2021г. - 04.03.2021г. ответницата Д. не изпълнила задълженията си по договора за заплащане на абонаментни такси и услуги в общ размер на 79,62 лв., видно от издадените от ищеца фактури № 7315872175/05.02.2021г. и № 7317047447/05.03.202lг. и детайлни справки - извлечения от билинг системата па мобилния оператор за посочените фактури № 7315872175/05.02.2021г. и № 7317047447/05.03.2021 г. , в които подробно са отразени датата, часът, видът и цената на използваните от Д. Д. Х. мобилни услуги извън стандартния месечен пакет, които са на обща стойност 46,21 лв. с ДДС. Неплетените абонаментни такси за периода са на стойност 33,41 лева и размерът им съответства на договорената месечна такса 13,99 лева. Съдържанието на издадените от ищеца частни документи съответства на сключения между страните договор за мобилни услуги и поради това съдът намира, че същите в съчетанието с договора за мобилни услуги са доказателство за дължимостта от ответницата на сумата 79,62 лв., включваща неплетени абонаментни такси за периода 15.01.2021г. - 04.03.2021г. в размер на 33,41 лева с ДДС и предоставени за същия период мобилни услуги извън стандартния месечен пакет на обща стойност 46,21 лв. с ДДС. От страна на ответницата не се представят доказателства за заплащане на посочените суми.