Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3492 от 06.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6873/2025
Вид
Определение № 3492
Подписан
06.11.2025
В сила
06.11.2025
Състав
Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

  • чл.3, ал.2 и ал.3 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.3, ал.2 и ал.3 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 т.3 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 ал.1 пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.3, т.1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3492 гр. София, 06.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606873 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от адв.И.В., защитник на подс.Б. Б. П. срещу Определение постановено на 08.10.2025г. с рег. №17708/10.10.2025г. по НОХД №20251110206960/2025г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 133 състав по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, с което е констатирал, че по досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице в ДП.

В подадената жалба се твърди, че Определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Според защитата, са допуснати съществени нарушения на процесуалното право довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Процесуалният представител твърди, че е налице несъответствие на диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, което се е изразило в твърденията на прокурора в обстоятелствената част на акта, че на обвиняемия са правени полеви тестове, които са реагирали на наркотични вещества, а именно веществото „бензодиазепин“, което не било възпроизведено в диспозитивната част на сезиращия съда документ. Според защитника подсъдимият е привлечен с различна правна квалификация в постановлението за привличане на обвиняемо лице, което също било съществено нарушение на процесуалните правила. Не ставало ясно къде, кога и по какъв начин е извършено евентуалното престъпно деяние.

Отправя искане до СГС процесното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подаден е в установения от закона срок, с 1 правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и е подадена от активно легитимирано лице, доколкото адвВ. е процесуален представител на подсъдимия.

При разглеждането и по същество, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

На 13.05.2025г. е образувано НОХД №20251110206960/2025г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 133 състав по внесен обвинителен акт срещу Б. Б. П. с обвинение за извършване на престъпление по чл.343 б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 08.10.2025г. в присъствието на необходимите лица съдът се е произнесъл по въпросите, по които е следвало да се произнесе съгласно чл.248 НПК. В становището си по чл.248 ал.1 т.3 от НПК защитата, в лицето на адв.В. е релевирал възражение, че по делото е било допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подзащитния му. Посочил е, че в обвинителният акт в първата му част фигурира „кокаин“ и „бензодиазепин“ при драг теста, а в следващата част фигурира само кокаин. Позовал се е на ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС като посочил, че според същото не трябва да има разлика между обстоятелствена част и диспозитивна такава на обвинителния акт.

Съдът е взел решение, че не са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, както и че обвинителния акт е отговарял на процесуалния стандарт по чл.246 ал.2 от НПК. Съдът е мотивирал становището си, че в обстоятелствената част на акта хронологично са изложени събитията по тестване на подсъдимото лице-първо с драг тест и впоследствие с химико-токсикологична експертиза, като доколкото съобразно Наредба №1/19.07.2017г. при наличие на експертиза тя се явява приложимия ред за установяване на употребата на наркотични вещества, именно резултатът от нея е посочен в диспозитивната част на акта. Поради горните съображения съдът е приел, че не е налице разлика между обстоятелствена част и диспозитив на така повдигнатото обвинение на Б. П. съгласно ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС, не е констатирал и други отстраними съществени противоречия на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Съдът се е произнесъл и по всички останали въпроси по чл.248 от НПК като е посочил, че делото му е родово и местно подсъдно и не са налице основания за спиране и прекратяване на наказателното производство. Констатирал е, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на вещо лице, преводач или тълковник и за извършването на съдебно следствени действия по делегация. Мярката за неотклонение „Гаранция в пари„ в размер на 1000 лева на подсъдимия е била потвърдена. Делото е било насрочено по реда на глава 20 от НПК и е било посочено кои лица да се призоват за съдебното заседание.

Съгласно чл.249 ал.3 от НПК соченото определение е подлежало на обжалване и протест, в частта за произнасянето по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, което е и отразено в 2 съдебния протокол от 08.10.2025г.

Съдът, първо ще се занимае с така направеното възражение от страна на защитника едва пред въззивния състав заключаващо се в твърдението, че подсъдимият е привлечен с различна правна квалификация в постановлението за привличане на обвиняемо лице, което също било съществено нарушение на процесуалните правила, каквато обструкция не е била релевирана пред първата инстанция. Въззивният състав констатира, че в хода на ДП Б. П. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.09.24 г., в което му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б ал.4, вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК и същото е било предявено на обвиняемия на 20.11.24 г. в присъствието на защитник. На 28.01.25 г е било съставено последното постановление за привличане на обвиняемия П. в хода на ДП и с него същият е обвинен за това, че на 13.12.23г. около 00.05 ч. в гр.София, по ул. „Академик Стефан Младенов“ и с посока на движение от ул.“Баку“ към ул.“Йордан Йосифов“ управлявал лек автомобил марка Мерцедес модел „ГЛА 250“ с рег.№ ******** след употреба на наркотично вещество - кокаин, която употреба е установена по надлежния ред съгласно Наредба №1/19.07.2017г. с протокол за химикотоксикологична/токсикохимична експертиза с рег. №И-7717/23.08.24г. на ВМА-София и деянието е било извършено повторно, след като Б. П. е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно Определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД№20231110208288/2023г. по опис на СРС, НО, 9 състав - престъпление по чл.343б ал.4, вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК. Това постановление е било предявено на обвиняемия и неговия защитник на 02.04.25 г. Делото е било предявено на обвиняемия и неговия защитник на същата дата. Съдът констатира, че съдържанието на така повдигнатото обвинение от 28.01.25 г. на Б. П. описано в постановлението за привличане от посочената дата е абсолютно идентично като текстово съдържание и цифрова квалификация с описаното обвинение на подсъдимия в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, поради което заключава, че възражението на защитника е несъстоятелно.

Въззивният състав възприема направените констатации на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното Определение от 08.10.2025г. по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Действително в обстоятелствената част на акта е посочено, че на обв.Б. П. е била извършена проверка от служители на ОПП-СДВР посредством техническо средство Drag test 5000 с номер ARJF -0040, проба №323, като това техническо средство тогава отчело положителен резултат за употребата на „кокаин“ и „бензодиазепин“ от страна на обвиняемия П.. На стр. 2 от обвинителния акт е посочено, че обвиняемият е бил транспортиран от полицейски служители на СДВР до ВМА-София, където дал кръв и урина за изследване като за тези обстоятелства в здравното заведение бил съставен протокол. Посочено е, че видно от изготвената химикотоксикологична/токсикохимична експертиза с рег. №И-7717/23.08.24г. на ВМА-София в кръвта и урината на обв.П. се установява присъствие на наркотично вещество, а именно кокаин, което е високорисково съгласно Списък I, Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП.

3

Съгласно ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС, на което се уповава защитникът времето, мястото и пълните данни за личността на обвиняемия са задължителни елементи от обстоятелствената част на сезиращия съда документ. В същото Тълкувателно решение еднозначно е акцентирано, че начина на осъществяване на деянието следва да бъде посочен, когато става въпрос за елементи от престъпния състав. В този смисъл съставомерните признаци на деянието следва да бъдат посочени, както и да е описано участието на обвиняемия в него. В случая, в обстоятелствената част на акта е описано именно това. Кога и къде е управлявал Б. П. описаното МПС, че е управлявал след употреба на наркотично вещество-кокаин, че тази употреба е установена по надлежния ред, а именно съгласно Наредба №1/19.07.2017г., както и че деянието е било извършено повторно. Налице са и пълни данни за самоличността му. Описаната хронология от страна на държавния обвинител съдържаща факта на извършена проверка на Б. П., след спирането му от полицейските служители посредством техническо средство Drag test 5000 с номер ARJF -0040, проба №323, като при резултата е установен положителен резултат за „кокаин“ и „бензодиазепин“ не противоречи на описаните факти, касателно повдигнатото обвинение на подсъдимия, за това че е управлявал въпросното МПС след употреба на наркотично вещество кокаин.

Прокурорът е обосновал в обвинението как е било установено това и се е позовал и в обстоятелствената част и в диспозитивната на обвинителния акт, че употребата на наркотично вещество кокаин у Б. П. е била установена по надлежния ред-съгласно Наредба №1/19.07.2017г. с протокол за химикотоксикологична/токсикохимична експертиза с рег. №И7717/23.08.24г. на ВМА-София. Дали въпросният надлежен ред е бил спазен е въпрос по същество на делото. В случая въззивният съд се солидаризира с извода на проверявания, че хронологичното изложение на събитията в обвинителния акт по тестване на подсъдимото лице и посочването, че при тестването му първоначално с Drag test 5000 с номер ARJF 0040, проба №323 като при резултата е установен положителен резултат за „кокаин“ и „бензодиазепин“ не представлява съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаването на процесуалните права на Б. П. да разбере в какво е обвинен от СРП.

Същият е обвинен ясно, че на посочените време и място е управлявал МПС, след употреба на наркотично вещество “кокаин“, която употреба е установена по надлежния ред - съгласно Наредба №1/19.07.2017г. с протокол за химикотоксикологична/токсикохимична експертиза с рег. №И-7717/23.08.24г. на ВМА-София и това е заявено недвусмислено и в обстоятелствената и в диспозитивната част на акта.

Обвинителният акт притежава всички необходими реквизити съгласно чл.246 от НПК и съответно в хода на ДП след извършената служебна проверка от въззивния състав не се установиха извършване на нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 вр. чл.249, ал.4 от НПК

Поради горните съображения и приемайки, че посочените в Определение постановено на 08.10.2025г. с рег. №17708/10.10.2025г. по НОХД №20251110206960/2025г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 133 състав, по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, правни изводи са правилни и законосъобразни настоящият въззивен състав счита, че атакуваното 4

Определение на СРС, с което е отказано да бъде прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдено и жалбата оставена без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд, XVII-ти въззивен състав, на основание чл.249 ал.3 от НПК и чл.345 ал.1 пр.1 от НПК