Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 2132 от 19.09.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Частно гражданско дело 2699/2026
Вид
Заповед за изпълнение № 2132
Подписан
19.09.2026
Състав
Елица Юлиянова Орманова

Цитирани разпоредби

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 19.09.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2699 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Ц. Н. Ч., ЕГН: **********, адрес - **********, да заплати на кредитора „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК: 175302519, седалище и адрес на управление **********, сумите: 357,90 EUR (триста петдесет и седем евро и 90 цента), представляваща главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен на 26.11.2021 година, ведно със законната лихва за период от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 160,80 EUR (сто и шестдесет евро и 80 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите

44,19 EUR (четиридесет и четири евро и 19 цента), представляваща договорна лихва Договорна лихва по Договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен на 26.11.2021 година, за периода от 27.11.2021 година до последната падежна дата - 26.05.2022 година за периода от 27.11.2021 г. до 26.05.2022 г., 135,37 EUR (сто тридесет и пет евро и 37 цента), представляваща законна лихва - Законна лихва върху главницата по Договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен на 26.11.2021 година за период от 10.09.2023 година до датата на входиране на заявлението /10.09.2026 година/ за периода от 10.09.2023 г. до 10.09.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство за размера над 160,80 евро до претендирания размер от: 240,00 EUR (двеста и четиридесет евро).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски микрокредит от разстояние, сключен на 26.11.2021 година.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли.

От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи.

Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора 1 финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема, годишен процент на разходите (ГПР) и годишното му оскъпяване. Това налага извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Липсва яснота дали в ГПР, посочен в пар.1 от договора, се включва неустойката за непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на сумата, визирана от пар.

7 вр. пар.6 от договора. Не става ясно дали неустойката по пар.7 от договора е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите или стои извън нея. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР. С уговарянето на това допълнително възнаграждение, а именно за визираната неустойка за непредставяне на обезпечение, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В договора за заем е уговорен ГПР, но същият е формално посочен. Разходите за заплащане на тази неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС- Монтана.

По отношение на разноските: Адвокатското възнаграждение е присъдено съобразно уважената част от претенцията – 67 %, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС - Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на отхвърлителната част заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД IBAN: **************, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: IABGBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, 2 може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Елица Юл. Орманова )

3