Решение № 6524 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6524 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100502617 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца С. А. Е. срещу Решение № 11224/10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 64592/2023 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, с което е отхвърлен изцяло искът на С. А. Е. с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС срещу етажните собственици в сграда с адрес: гр. София, ул. „******** за отмяна на решенията на общото им събрание от 03.11.2023 г. Излага се, че от 2002 г. до прехвърлянето на имота чрез договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане на 02.08.2010 г. С. Е. ползвал и владеел имота, като е запазвал задължението да изплаща ежемесечна издръжка в размер на две минимални работни заплати на прехвърлителката – Й.В.. От датата на сделката той става съзнателен собственик, продължавайки да заплаща уговорената издръжка, дори когато за известно време е работил в чужбина, и стопанисва имота до смъртта на Й.В. през 2018 г.

На основание на договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане, С. Е. се признава за собственик със съответните права според ЗУЕС. Освен това, въпреки че между него и дъщерята – наследник на Й.В. – съществуват облигационни и гражданско-правни отношения, това не променя статута на оправомощено лице, което има право да участва в Общото събрание. Тъй като дъщерята не живее в България, според закона за общото участие в работата на Общото събрание, С. Е. е единственият, който по право може да участва, да взема решения и да обжалва, ако счита, че взетите решения нарушават разпоредбите на ЗУЕС.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците етажните собственици в сграда с адрес: гр. София, ул. „********, представлявани от Ю.И.С. чрез адв. М. Т. (с пълномощно към ОВЖ), с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Излага, че СРС правилно и законосъобразно е приел, че С. Е. няма качеството на етажен собственик и поради това няма право да участва в общото събрание на етажната собственост, нито да обжалва взетите решения по ЗУЕС. Съществува влязло в сила съдебно 1 решение, което установява, че той не е собственик на имот на ул. „********, което прави въззивната му жалба недопустима и неоснователна. Освен това, твърденията му за наличие на право на собственост са не само недоказани, но и подлежат на процесуална преклузия, тъй като не са били заявени пред първата инстанция. Аргументите, свързани с отсъствието на наследника на собственика и плащането на издръжка, са ирелевантни за настоящия спор и вече са разрешени с влязло в сила съдебно решение.

Въззиваемите молят съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на обжалваното решение само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е частично недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за отмяна на решението по т. 1, т. 3.2, т.

3.3 и т. 3.4 от протокола на събранието на ЕС от 03.11.2023 г.

Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни (положителни) решения, т.е. такива, с които е направено предложение и предизвикват правна промяна – водят до правни последици за страните, които са ги взели (определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. дело № 21/2011 г. по описа на ВКС, I г. о. и решение № 28/06.06.2017 г. по гр. дело № 2887/2016 г. по описа на ВКС, II г. о. ).

Решението по т. 1 представлява констатация за липсата на право на собственост на С.

Е., поради което няма конститутивно действие, няма и правна последица, която да бъде отменена като незаконосъобразна от съда.

Решението по т. 3.2 и т. 3.3 от протокола за проучване на оферти за решаване на проблема с наводняването на основите на сградата и за участие по програми за енергийна ефективност не предизвикват правна промяна – не променят съществуващото положение преди вземането им. От изложените съображения следва извода, че за ищеца не съществува правен интерес от атакуване на изброените решения, поради което в тази част предявения иск е недопустим.

Решението по т. 3.4 не създава, изменя или прекратява права/задължения на етажния собственик А. С.в, поради което също няма конститутивно действие и правна последица, която да бъде отменена от съда по иска по чл. 40 ЗУЕС.

С оглед изложеното предявеният иск по чл. 40 ЗУЕС в частта за отмяна на решенията по т. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 3.4 на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. „********, проведено на 03.11.2023 г., се явява недопустим, което води и до недопустимост на обжалваното решение, налагаща неговото обезсилване в тази му част.

След обезсилване на решението делото следва да се прекрати в посочената част поради недопустимост на исковото производство – чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.

Обжалваното решение е правилно в останалата обжалвана част, поради следните съображения:

Предявен е иск от С. А. Е. срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******** с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения от дневния ред по протокол от 03.11.2023 г. на Общото събрание на процесната етажна собственост.

По делото е представен протокол за проведеното на 03.11.2023 г. ОС на ЕС, в което са 2 взети следните решения:

1. Отказ да бъде предоставена възможност на С. А. Е. да участва и гласува в събранието като собственик на самостоятелен обект;

2. Избиране на управител и касиер;

3. Увеличение на таксата за текущи разходи; Да се направи проучване за решаване на проблема с наводняването на основите на сградата; Да се направи проучване за участие по програми за енергийна ефективност; А. С.в да ползва място на територията на общите площи на сградата за паркиране на автомобил.

По делото е представен нотариален акт от 02.08.2010 г. № 174, т. I, рег. № 9285, дело № 151/2010 г. на нот. М.Ш., по силата на който Й.В.В. прехвърля на С. А. Е. недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в сграда в гр. София на ул. „******** срещу задължение за издръжка и гледане.

С Решение № 3330/15.05.2017 г., постановено по гражданско дело № 7152/2015 г. на Софийския градски съд, I-21 състав, влязло в сила на 28.09.2020 г., е развален договора за прехвърляне на процесния имот срещу издръжка и гледане от 02.08.2010 г.

На следващо място процесуално легитимиран да предяви иска за отмяна на решенията на ОС на ЕС съгласно чл. 40 ЗУЕС е собственикът на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, в която в случая същият твърди, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент в ЕС въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 02.10.2010 г. Дали в действителност ищецът е собственик на процесния имот е въпрос на материалноправна легитимация, която следва да се установи от събраните по делото доказателства. Ето защо първоинстанционният съд правилно е разгледал спора по същество.

Ищецът е релевирал като основание за отмяна на решенията на общото събрание нарушаване на процедурата по взимането им, доколкото въпреки, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, не е бил допуснат да участва в решаването на въпросите от дневния ред и гласуването му не е бил отразено в протокола.

От представения по делото нотариален акт № 174, том I, рег. № 9285, дело № 151/2010 г. от 02.08.2010 г. се установява, че Й.В.В. е прехвърлила на С. А. Е. правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „********, срещу задължение за издръжка и гледане. Сделката има вещно-прехвърлително действие, по силата на което приобретателят е придобил собствеността върху имота.

С влязлото в сила Решение № 3330 от 15.05.2017 г., постановено по гр. д. № 7152/2015 г. по описа на Софийски градски съд, I-21 състав, договорът за издръжка и гледане от 02.08.2010 г. е развален, като решението е влязло в сила на 28.09.2020 г. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на двустранен договор има обратно действие (ex tunc), като в случая от закона и естеството на договора не следва друго. Ето защо с влизане в сила решението проявява ретроактивното си действие – вещно-прехвърлителното действие на договора се заличава с обратна сила и правото на собственост върху апартамент № 6 се възстановява в имуществената маса на прехвърлителя – Й.В.В.. От този момент С. А. Е. престава да бъде собственик на имота. При това фактическо положение към датата на провеждане на общото събрание – 03.11.2023 г. – е отпаднала материално- правната легитимация на С. А. Е. да участва и да гласува в ОС на ЕС.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че не се установи от събраните по делото доказателства да са налице сочените в исковата молба основания за незаконосъобразност на процедурата по провеждане на ОС от 03.11.2023 г. Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът за отмяна на решенията по т. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 3.4 от дневния ред по протокол от 03.11.2023 г. на Общо събрание на Етажните собственици на процесната сграда.

По отношение на обжалваните решения, обективирани в т. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 3.4 от протокола, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в 3 обжалваната част.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има въззиваемия. С оглед направеното искане и предвид направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на претендираната сума от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съдът съобразява решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от размерите, определени в действащите към сключването на договора за правна защита норми на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая въззивното производство се е развило по типичен за масовите такива производства – с подаден отговор на въззивната жалба, без направени доказателствени искания, проведено е едно открито съдебно заседание, в които процесуалния представител на въззиваемия е взел участие, не са налице и процесуални усложнения. При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката претендираното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е справедливо и следва да бъде възложено изцяло в тежест на насрещната страна.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 11224/10.06.2024 г., постановено по гр. д. № 64592/2023 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, в частта, с която, са отменени по предявения от С. А. Е. с ЕГН ********** срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т. 1, т. 3.2, т. 3.3 и т. 3.4 от дневния ред по протокол от 03.11.2023 г. на Общо събрание на Етажните собственици на процесната сграда и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.