Решение № 70 от 27.01.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Кюстендил, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520102505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Ю. Т. против „Профи Кредит България“ ЕООД.

В исковата молба се сочи, че ищецът Ю. С. Т., в качеството си на потребител, сключил с ответника „Профи Кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 21.02.2024г. със следните параметри: кредитна сума в размер на 4 000 лева; срок за погасяване – 36 месеца; размер на вноска по кредита – 191,16 лева; ГПР – 49,02%; ГЛП – 41,00%; лихвен процент на ден – 0,11%; дължима сума по кредита – 6 880,08 лева. Твърди се, че била договорена допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит като възнаграждението за закупуването й възлизало на 2 400,00 лева. Така, общото задължение по договора се равнявало на 9 280,08 лева, а общият размер на вноската бил 257,83 лева.

Навеждат се подробни съображения за нищожност на целия договор за потребителски кредит поради противоречие със закона. Сочи се, че не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т.10 от приложимия към договора Закон за потребителския кредит (ЗПК), тъй като годишният процент на разходите (ГПР) и годишният лихвен процент (ГЛП) били посочени единствено като абсолютна стойност, а липсвала ясна методика за формирането им. Не ставало ясно кои компоненти са включени в така посочения ГПР, което представлявало нарушение на изискването за сключването на договора по ясен и разбираем за потребителя начин.

Твърди се още, че посочената в договора стойност на ГПР от 49,02% не съответства на действителния му размер, тъй като при изчисляването му следва да бъде взето предвид 1 и възнаграждението по допълнителната услуга „Фаст“ като по този начин размерът на ГПР би надминал 100%. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. По този начин потребителят бил лишен от възможността да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на горната теза.

Изразено е становище за противоречие на клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ с нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, тъй като представлявала извършване от кредитодателя на действия, присъщи за отпускането на кредит. В чл. 15.1 от Общите условия било посочено, че допълнителна услуга „Фаст“ е договорена за получаване на приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че споразумението за допълнителни услуги, за които потребителят дължи възнаграждение в размер на 2 400 лева противоречи на добрите нрави и на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал.

4 от ЗПК, което обосновавало извод за нищожност на договора.

Ето защо се поддържа искане съдът да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 21.02.2024г., сключен между Ю. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: ****************, в качеството му на кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

Претендират се сторените разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се твърди, че в процесния договор за потребителски кредит бил посочен приложимият фиксиран лихвен процент като условията за прилагането му се съдържали в чл. 4.1. и чл. 4.2 от Общите условия, подписани от страните. Твърди се, че размерът на възнаградителната лихва бил договорен съгласно принципа на свободно договаряне и не противоречи на добрите нрави. Посочва се, че доколкото не е постановен подзаконов акт въз основа разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, то следвало, че размерът на договорната лихва не е ограничен и може да бъде договарян свободно между страните. Извежда се заключението, че тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение, то не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва. Сочи се още, че възнаградителната и мораторната лихва имат различна правна и икономическа същност и не следва да има зависимост между тях.

Заявява се, че сключеният договор има характера на търговска сделка за кредитора, с което се обосновава приложимостта на разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), с която законодателят не е ограничил размера на дължимата лихва със съблюдаване на добрите нрави. Посочва се, че при евентуална недействителност на клаузата, с която е уговорен лихвеният процент, следва да се приложи нормата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД, т.е. да се приеме, че се дължи възнаградителна лихва в размера на законната такава, с оглед императивно възмездния характер на договора за кредит.

Отбелязано е, че тъй като лихвеният процент е фиксиран не е необходимо 2 изготвяне на методика за определянето му, а същото се отнасяло и до годишния процент на разходите (ГПР), доколкото бил формиран от фиксирано вземане – възнаградителната лихва. Нямало нормативно задължение за разписване на методиката за формиране на ГПР в договора. В допълнение се сочи, че в чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора, било посочено ясно и недвусмислено как е изчислен ГПР като в размера му бил включен уговореният размер на ГЛП като били взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР съгласно Приложение 1.

Излагат се доводи, че по отношение на процесния договор за кредит били спазени всички императивни законови изисквания, с оглед на което всички възражения в исковата молба относно недействителността на договора били напълно неоснователни, като се аргументира, че възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни услуги, не следвало да бъде включвано при изчисляване размера на ГПР като в настоящия договор за кредит нямало неточно посочване на ГПР, но дори и да било налице неправилно посочване на ГПР, то не можело да се приравни на липсата на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор, а също така, правото на потребителя на информираност не било нарушено по никакъв начин. Посочва се и че страните били постигнали съгласие за сключване на договор с допълнителна услуга „Фаст“, като стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга, не представлявала задължителен разход, а се дължала само ако потребителят поискал да има възможност да се ползва от нея. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на горепосоченото. Поддържа се становище досежно това, че закупените допълнителни услуги не следвало да се включват в ГПР.

Въз основа на изложеното, се иска от съда да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск за прогласяване на недействителността на договора за кредит като неоснователен и недоказан.

Иска се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева.

Отправено е и искане с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК съдът да определи дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото, въз основа само на вътрешното убеждение на съда за справедливост.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа, а ответникът е предприел поведение на процесуално бездействие.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представените писмени доказателства, в т.ч. Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/21.02.2024г., че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Въз основа на него на ищцовата страна е предоставена в заем сумата от 4000,00 лв. срещу задължение да я върне в рамките на посочения в погасителния план срок – на 36-месечни погасителни вноски всяка в общ размер на 191,16 лв., съотв. – при договорени ГПР – 49,02 % и ГЛП – 41%. Дължимата сума по кредита е посочена и определена на 6880,08 лв.

3

В раздел „По поискана и закупена допълнителна услуга“ са договорени параметрите на допълнителна услуга „Фаст“, Заплащането на възнаграждението за нея е разсрочено, наред с анюитетната вноска, на 36 бр. вноски по 66,67 лв. Падежът на тези вноски съвпада с падежа на анюитетните такива.

Видно от чл. 15 от ОУ на Профи Кредит България ЕООД към Договор за потребителски кредит, Версия 5/18.04.2022г., е това, че съдържанието на предоставената услуга „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 (един) час, считано от постъпване на искането.

От представения на л. 22 и 23 от делото погасителен план е установимо, че вноската по допълнителната услуга е кумулирана към общата вноска, касаеща същинския предмет на процесния договор по отпускане на кредит.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съдът, като съобрази материалите по делото, намира, че при така описаното погоре договорно правоотношение между страните, ищцовата страна освен качеството на кредитополучател, има и това на „потребител“ по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

Не се спори по делото, като съдът е обявил същото и за ненуждаещо се от доказване обстоятелство с проекта за доклад, впоследствие последният обявен за окончателен, че страните са обвързани от процесното облигационно отношение, както и че сумата, дължима за предоставената услуга „Фаст“ /такава в размер на 2400,00 лв./ не е включена в ГПР.

В горния смисъл за основателни се приемат съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради противоречието му със закона по см. на чл. 26 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Видно от чл. 15 от ОУ на Профи Кредит България ЕООД към Договор за потребителски кредит, Версия 5/18.04.2022г., е това, че съдържанието на предоставената услуга „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 (един) час, считано от постъпване на искането.

С оглед гореизложеното и след съвкупния анализ на договора за кредит и на ОУ може да се направи извод, че в случая разходите за услугата „Фаст“ следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за кредит. Тази услуга осигурява незабавно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Съобразявайки 4 съдържанието, клаузите и предпоставките, при наличието на които е дължимо възнаграждението, респ. характера на насрещната престация на кредитора, дължима срещу заплащането на възнаграждението от страна на потребителя, а именно принципната възможност последният да се ползва от услуги като приоритетно разглеждане, както и характера на така посочените дейности, съдът приема, че посочената услуга е пряко свързана с усвояване и отпускане на кредита, поради което следва да участва при формиране на ГПР по договора. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Именно поради това заплащането на възнаграждението за тази услуга е разсрочено като дължимо наред с вноските.