Решение № 8071 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8071 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 2023111012*** по описа за 2023 година

С искова молба от 09.05.2023 г. са предявени от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 017, 79 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 212, 15 лв. за периода от 31.12.2020 г. до 27.02.2023 г., сумата от 9, 60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2, 16 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 27.02.2023 г., за които суми спрямо [фирма] е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12709/2023 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира се и разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, възникнало с ответното дружество въз основа на сключен на 21.09.2019 г. договор № ТД 41792/*** при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за потребители в гр. София. Поддържа, че съгласно сключения договор е доставил до имот в ****, стопанисван от ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по система за дялово разпределение. Твърди, че [фирма] е следвало да заплаща задълженията си за цена на доставена топлинна енергия най-късно до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката и след изтичане на този срок дружеството изпадало в забава. Твърди, че купувачът дължи и суми за услугата дялово разпределение, както и претендира обезщетение за забава върху всяка една от двете главници.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна, въпреки че 1 книжата по делото са получени на 04.09.2023 г. в деловодството на съда от законния представител на дружеството.

С определение за насрочване по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството [фирма]. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение –изравнителна сметка и документи за техническа изправност на СТИ.

Ищецът се представлява от юрисконсулт в открито съдебно заседание, който моли да бъдат уважени претенциите.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 12709/2023 г.. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 28.10.2022 г.

Заповедта е връчена на законния представител на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. На следващо място разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г. / предвижда, че "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Освен това в чл. 3, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за небитови нужди от [фирма] е записано, че купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. От своя страна ал. 3 предвижда, че купувачи, извършващи стопанска дейност или упражняващи свободна професия в сгради в режим на етажна собственост, които ползват топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване сключват писмени договори за продажба на топлинна енергия с продавача и при съответно спазване на изискванията на ОУ на договорите за продажба на топлинна 2 енергия за небитови нужди. От посочените разпоредби следва извод, че купувач на топлинна енергия е собственикът, респективно физическото лице/юридическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, както и лицето, което купува топлинна енергия за небитови нужди. С оглед дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, изброяването в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В тълкувателното решение е прието също, че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. [фирма] е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Ответникът [фирма] не е направил валидно възражение в срока по чл. 131 ГПК относно липсата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните. Освен това от представения по делото е приет като доказателствео договор № 41792/*** от 21.02.2019 г., сключен между [фирма] в качеството му на продавача и [фирма] в качеството му на купувач, представлявано от управителя Д. С., по силата на който продавачът продава на купувача топлинна енергия с топлоносител гореща вода, а купувачът дължи да заплаща еднокомпонентна цена, определена по реда, предвиден в ЗЕ.

Адресът на топлоснабдения имот е ***, аб. № ***. В договора купувачът е посочил електронен адрес за връчване на фактури. Посочено е още, че количеството доставена топлинна енергия ще се извършва от фирма [фирма], извършваваща дялово разпределение на топлинна енергия, отчетена от общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение. Договорът е сключен за срок от 03.07.2018 г. до 01.07.2021 г. Купувачът изрично се е съгласил с приложените към договора Общи условия. Договорът е сключен въз основа на заявление от [фирма] от 20.02.2019 г. Към заявлението е приложен договор от 03.07.2018 г. за отдаване под наем на недвижим имот, представляващ помещения, разположени в сутерена и партера на административна сграда „Сплендид палас“, находящ се в ****, сключен между собствениците на имота и [фирма] за период от 03.07.2018 г. до 01.07.2021 г.

Във връзка с изложено по делото се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и ответника [фирма] по договор за продажба на топлинна енергия в процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва при публично оповестени общи условия. По отношение на процесния период са действали общите условия на [фирма], одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на 3 потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на [фирма] по силата на договор № 9/17.10.2018 г. Съгласно сключения договор [фирма] се е задължило да извършва услугата дялово отчитане на уредите и месечно дялово разпределение на топлинна енергия за отоплени. Уговорено е още, че за извършената услуга се дължи възнаграждение. Решението за сключване на договора е взето на Общо събрание на етажните собственици, проведено на 12.10.2018 г., видно от приетия като доказателство по делото Протокол

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

От полученото писмо от третото лице помагач [фирма] се установява, че в процесния имот няма инсталирани водомери и уреди за отчитане, поради което [фирма] извършва месечно отчитане на цялата сграда, в която се намира и процесния имот и предава на [фирма] информация относно количеството потребена енергия. След това [фирма] изчислява пропорцонално спрямо кубатурата на всеки отделен имот в сградата колко е съответната дължима сума за дялово разпределение, поради което за процесния имот не се издават нито главни отчети, нито индивидуални сметки. Приложено е изчисление от фирмата за дялово разпределение, видно от което по отношение на [фирма] са начислени следните суми: