Решение № 82 от 12.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кърджали, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101313 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „В и К” ООД, ЕИК 000225011, с адрес: гр. Кърджали, бул. „България“ № 88 против „МЕСЛЕР ГРУП” ООД, ЕИК 205720961, с адрес: гр. Момчилград, ул.

„Гюмюрджинска“ № 35 с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1671,21 лв., представляваща главница по договор за доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 10.10.2023 г. до 13.08.2025 г., за обект, аб. № ****, с адрес: ******, ул. „******“ № *, обект: ******, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от 31.12.2023 г. до 16.10.2025 г., в размер на 250,95 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба 17.10.2025 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на потребители на ВиК оператор „ВиК“ ООД – гр. Кърджали, в сила след 05.10.2014 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ****/**** г. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и 1 присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Районен съд - Кърджали, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен e осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника; 2. действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;

3. настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; 4. липса на плащане на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на първите три предпоставки. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предметна дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. същият има качеството "******" по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 2

4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, които са солидарно задължени със собствениците за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение при наличие на писмена декларация – съгласие от собственика.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител следва да се приеме, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на ВиК услуги възниква между ищеца в качеството му на ВиК оператор и собствениците или ползвателите на даден имот, съответно наемателите при наличие на декларация от собственика. Предвид това, за да докаже, че ответникът е бил през исковия период потребител на ВиК услуги от страна на ищеца е следвало да бъдат ангажирани доказателства, въз основа на което да се установи, че „МЕСЛЕР ГРУП” ООД е собственик или вещен ползвател на ****** – ******, находяща се на адрес: гр. ******, ул. „******“ № * или поне 3 наемател на същия.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – заявление за промяна на партида и сключения между страните договор за предоставяне на ВиК услуги на потребители, се установи, че посочения обект се ползва от ответника. По делото е представен информационен формуляр, изготвен от медиатор, видно от който между процесуалните представители на страните е била проведена среща, в която е било заявено, че има направени постъпки за разрешаване на спора чрез споразумение, което следва да се отчете като извънсъдебно признание на ответника, че между него и ищеца е налице валидно правоотношение за доставка на ВиК услуги относно процесния обект.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и от съвкупната преценка на събраните в производството доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ през исковия период, по отношение на недвижимия имот, находящ се на посочения адрес. Доколкото делото не е с предмет иск за собственост, съдът намира, че не е необходимо, наред с вече представените от ищеца документи след указаната доказателствена тежест, да бъде представен и нотариален акт или друго доказателство, което да установява качеството на потребител на ответника върху процесния имот.

Налице е верига от доказателства, въз основа на които у съда се създава убеждението, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.

2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. Момчилград е ищцовото дружество.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.

В посочения ВиК обект са предоставяни ВиК услуги в процесния 4 период от ***** г. до ******* г. От ВиК оператора е предоставена вода за питейно-битови, промишлени нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни води на абонатен № ****** с титуляр ответното дружество, за което са издадени и представени фактури, които не са оспорени. От показанията на свидетеля А. Т. се потвърждава, че отбелязването на данните е ставало в присъствието на представител на потребителя.

От изложеното следва, че ищецът е доставял ВиК услуги за исковия период до процесния имот.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е регламентирана оборимата презумпция, че количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода.

Действително по делото (включително чрез свидетелски показания) се установи, че доставената в обекта вода е за питейни нужди, а не за производствени такива. Но това не означава, че тази вода е за битово потребление, т. е. за задоволяване нуждите от питейна вода на определено домакинство. По делото е безспорно, че процесният обект закусвалня е търговски обект, респ. при това положение макар доставената в него вода да е питейна, то същата е за стопански нужди, във връзка с осъществяваната от ответното дружество дейност по занятие (с цел печалба), а именно предоставяне на неговите клиенти на хранителни услуги, с цел реализирането на печалба.