Решение № 18908 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18908 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110157585 по описа за 2023 година

Г. К. Г. е предявил срещу „....“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на разпространени от ответника клеветнически твърдения и обидни думи чрез публикуване на 29.07.2023 г. в издавана от ответното дружество електронна медия на интернет страница с домейн https://www.standartnews.com/ статия, озаглавена „Страшни подробности за садиста с макетното ножче. Държавата се вдигна.“ и подзаглавие „Бил е осъждан, съдийката, която го пусна – наказвана“, ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 29.07.2023 г. в 20:02 минути на електронния новинарски сайт на ответника - https://www.standartnews.com/ е публикувана процесната статия. Твърди, че последната съдържа редица неверни факти и твърдения, които изопачават истината и не отразяват реално ситуацията. Сочи, че статията е разгледана от 5 811 лица. Излага, че се е запознал със съдържанието още в деня на нейното публикуване, като може да бъде намерена и понастоящем на сайта на ответното дружество. Видно от съдържанието на статията ищецът е представен в изключително негативна светлина – личността му е определена като „садист“, „изверг“, „рецидивист“, „чудовище“, като съдържанието е и видимо богато на обидни изрази, нападки и клевети, които поругават негови законово защитени права, а именно – доброто му име, достойнство, авторитет, самоуважение и репутацията му, които си е изградил сред членовете на обществото и приятелското му обкръжение. Сочи, че в съдържанието на статията е посочено и че ищецът „наряза на 400 места по главата и тялото 18-годишната си приятелка, обръсна косата и счупи носа“, както и че „е осъждан вече на пробация в началото на годината с две мерки и отново за побой и пак за „лека телесна повреда“. От така изложените неверни факти и оценъчни 1 твърдения ищецът се е почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си и да се страхува за живота си поради нестихващите нападки в социалните мрежи и по телефона. Твърди, че поради това посетил клиничен психолог, чието заключение гласяло, че Г. Г. е възприел отправените към него заплахи за реални и за възможно да бъдат осъществени. Вследствие на това ищецът станал лабилен, емоционално неустойчив, напрегнат, тревожен индивид с проблеми със съня. Сочи, че има постоянни оплаквания от главоболие, понижено настроение, самочувствие и самооценка, изпитва чувство за несигурност и застрашеност. Позорните и скандални квалификации, както и неверните и непроверени твърдения, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания както за ищеца, така и за цялото му семейство, отразили се върху социалните му контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него и дали негативен ефект върху връзката му с неговата годеница. Ищецът твърди, че процесните думи и клеветнически твърдения го представят на общността като жесток, извратен, вулгарен, безпощаден садист и насилник. Квалификациите от статията, приписващи на ищеца извършването на тежко престъпление, придобило изключителна медийна популярност, били употребени с пряк умисъл и с цел личността на ищеца да бъде унизена и опозорена. Използвайки описаните в статията изразни средства, авторът е изложил дълбоко унизителни за честта и крайно неверни за достойнството на ищеца твърдения.

Посочва, че издателят не е упражнил надзорните си функции и е позволил клеветническите твърдения и обидни думи спрямо ищеца да бъдат публикувани и да достигнат до голям брой читатели. Посочва, че следва да бъде ангажирана отговорността за вреди на издателя в качеството му на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, тъй като последният не е спазил добрите журналистически практики и не е проверил достоверността на изнесената в статията информация, както и че авторът на статията не е бил наясно с действителния извършител на престъпното деяние и е действал недобросъвестно. Излага, че свободата на словото е човешко право от фундаментално значение за обществото, но в случая е използвана с цел да се увреди доброто му име, да му се причинят душевни терзания и да се накърнят честта и достойнството му. Употребявайки клеветнически твърдения ответното дружество е нарушило установените в чл. 39, ал. 1 КРБ граници и рамките на правото на свободно изразяване на мнение. Намира, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на деликтно поведение, изразяващо се в нанасяне на обида. Безспорно се установявало и че процесните твърдения в статията не са подкрепени с каквито и да е доказателства, а с тях се цели единствено да се предизвикат негативни реакции сред обществото и да се подсили въздействието на материала в публикуваната статия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Противопоставя се категорично на изложените с исковата молба твърдения и счита, че същите не отговарят на обективната действителност и са представени от ищеца по изопачен начин. Оспорва журналисти на ответното дружество да са извършвали посочените противоправни действия.

Оспорва авторството на процесните думи и изрази от съдържанието на статията с твърдения, че процесният материал не е авторски, а е резултат от използване на множество 2 статии от интернет пространството, публикувани преди спорната статия. Счита, че в случая ищецът е избрал да предяви претенцията си към дружество, от което би могъл евентуално да събере присъдените в негова полза суми за вреди, вместо да търси отговорност от действителните автори на статията. Ответникът сочи, че в процесната статия е посочен източникът на материала, а именно „Телеграф“. Сочи, че от написаното в материала не може да се направи категоричен извод кое точно лице се визира, тъй като има много лица с името Г. Г.. Ответникът твърди, че в своята работа спазва добрата журналистическа практика да събира информация от различни източници, а механизмът на работа на ответното дружество осигурява система от проверки, чийто продукт е добросъвестната журналистика. Излага, че законодателят е предвидил в защита на увреденото лице възможност за право на отговор или на друг начин, чрез който да изложи позицията си по отношение процесните твърдения. По делото липсвали данни ищецът да е упражнил това свое право или въобще да е потърсил журналистите на ответното дружество с молба за корекция на съдържанието на статията.

Твърди, че дори и ищецът да е претърпял вреди, то те не са в причинно-следствена връзка с процесната статия, тъй като една медия не може да носи отговорност за нещо, разпространено едновременно от всички средства и платформи за масово осведомяване и комуникация. Твърди, че не са налице елементите от състава на непозволеното увреждане.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не е спорно по делото, че на 29.07.2023 г. в 20:02 часа на електронния сайт на ответника - https://www.standartnews.com/ е публикувана процесната статия със заглавие:

„Страшни подробности за садиста с макетното ножче. Държавата се вдигна.“ и подзаглавие „Бил е осъждан, съдийката, която го пусна – наказвана“.

За установяване на спорните обстоятелства по делото е приета разпечатка на процесната статия.

Приобщени са статии с подобно съдържание в множество други медии, както и справка за заведените дела от ищеца срещу тези медии.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свид. Л.Д.Г. която разказва, че процесната статията била от 29.07.2023 г., но имало още около 10 статии за ищеца, съдържащи негови снимки и възрастта му. Статиите били публикувани през периода 29.07.2023 г. – 04/05.08.2023 г. Първоначално били посочени имената на ищеца, а след известно време, когато се установило кой е извършителят, всичко за ищеца било премахнато.

Процесната статия била видяна от около 30000 души. Разказва за съществуването на групи, в които се отправяли обидни думи по отношение на ищеца и че трябва да бъде наказан за извършеното престъпление. Този отзвук бил заради процесната статия и ищецът бил наричан садист, измамник, престъпник, рецидивист. Получавал много заплахи. Бил посещаван от полицията заради тиражираното в медиите, че е извършител на престъплението. Ищецът спрял да яде, не спял, не ходел сам навън, защото бил уплашен, изпитвал страх да не му се случи нещо заради всички заплахи и нещата, който писали за него. Бил на валериан и валидол седмици наред, ходел на психиатър. Близки, приятели и 3 колегите се отдръпнали от него. Ищецът се идентифицирал с процесната статия по профилната му снимка, били посочени имената му бяха, възрастта му и че тренира.

Всичките статии били в „.. но не касаели само ищеца, а случая като цяло. В различните групи имало скрийншотове от процесната статия. Не може да каже дали реакциите на хората са единствено заради статията в Стандарт нюз. Посочва, че имало много статии с идентично съдържание, отразяващи новината. Намира, че процесната статия е била първата, обвиняваща ищеца. И в други статии на други медии снимката на ищеца била същата, като обидните думи садист, рецидивист, изверг, чудовище се срещали и в статиите на другите медии.

Разпитана е свид. Е. И. Праматарова, заместник главен редактор в медия „Стандарт“ и съдружник в ответното дружество, която излага, че случаят, касаещ процесната статия, е бил най-обсъжданото събитие в страната. Като водеща тема случаят бил отразяван като тема във вестник „Стандарт“ с всички подробности, които били налични по това време. Новината тръгнала от „Нова телевизия“, след което всички медии започнали да отразяват случая. В началото официалната информация била оскъдна и се оказало, че тиражираното име всъщност не е на истинския извършител. Когато това се разбрало, името било коригирано.

Сочи, че информацията в процесната била взета от вестник „Телеграф“ и „Стандарт“ не е първа медия, създала основното съдържание, а било ползвано като източници всичко, излязло по другите медии до този момент. Конкретната информация вече се била появила в 12-13 сайта. Използвали информация от „Телеграф“, защото източниците им били проверяване и работата им била коректна. Сочи, че от „Стандарт“ не могли да съберат собствена информация, поради което се наложило да ползват това, което вече е излязло в публичното пространство. В процесната статия било споменато името на Г. Г., което впоследствие било променено. Излага, че не е имало медия, която да не е отразила този случай. С името на ищеца 12-13 медии били публикували публикации преди процесната статия. Излага, че всяка публикувана новина в медията се проверява поне от два независими източника. Излага, че на „Телеграф“ е от сайтовете, които спазват добрите журналистически практики и е утвърдено име за качество и достоверност на информацията. Тяхната статия не била идентична, като процесната статия била допълнена с информация и с последните подробности по случая. Освен думата „садиста“, всички останали квалификации в статията представлявали цитати от фейсбук. Излага, че официалната информация по случая беше оскъдна, а случаят бил от огромен обществен интерес и щом един факт се бил появил в много медии били сметнато, че заслужава доверие. Заглавието в статията било авторско.

Цитираните думи на различни хора от фейсбук също се били появили в няколко медии.

Сочи, че не са направили проучване в други медии откъде са се сдобили с информацията за извършителя на деянието. Сочи, че фактът, че една медия с утвърдено име е публикувала една новина, не поставяло под съмнение нейната истинност и именно заради това от всички статии бил цитиран точно „Телеграф“, написаното в който не било поставено под съмнение.