Решение № 7429 от 23.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7429 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110113949 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „ *** ООД с ЕИК:

*и адрес: гр. С., УЛ.С. *, ет.*, общ. Ст., обл. С. (***) , срещу А. А. М. с ЕГН:

********** и адрес: гр. С., БУЛ.** №**, вх.*, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С. (*), за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 1 300,00 лева (хиляда и триста лева), представляваща дължима главница по договор за паричен заем №433169/08.07.2020г., ведно със законната лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 522,06 лева (петстотин двадесет и два лева и 06 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 10.01.2022 г., сумата 453,48 лева (четиристотин петдесет и три лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 01.05.2022 г.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 09.06.2022 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 27339/2022 г.

Вземането произтича от неизпълнението на договор за паричен заем №433169/08.07.2020г., по който ищецът твърди, че е предоставил заемната сума на ответника, но последния не му е върнал уговорените в договора суми 1 за главница и договорна лихва.

Ответникът А. А. М., чрез адв. Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, в който заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, както и изпълнение на задълженията на ищеца по този договор.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 27339/2022 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд, н а 25.05.2022 г. от ищецът *** ООД е депозирал против А. А. М., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в размер на 1 300,00 лева (хиляда и триста лева), представляваща дължима главница по договор за паричен заем №433169/08.07.2020г., ведно със законната лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 522,06 лева (петстотин двадесет и два лева и 06 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 10.01.2022 г., сумата 453,48 лева (четиристотин петдесет и три лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 01.05.2022 г. Предмет на заявлението са били и вземания за договорна неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 2 596.94 лв., неустойка за забава в размер на 441.90 лв. и разходи за събиране на вземане в размер на 100 лв., но с разпореждане от 09.06.2022 г. искането в частта за тези вземания е било отхвърлено след служебна проверка от страна на съда за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор и същите не са предмет на настоящия исков процес.

За претендираната сума по ч.гр.д. № 27339/2022 г. е издадена Заповед № 15997 за изпълнение на парично задължение от 09.06.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК, е депозирал възражение по реда на чл. 415 от ГПК, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск за горепосочената сума, представляваща и исковата претенция по настоящото дело.

2

От приложените писмени доказателства /л. 6 и сл. от делото/ в настоящото исково производство, на 08.07.2020г., между ищеца *** ООД и ответника, е сключен договор за паричен заем №433169/08.07.2020г., като дружеството се задължило да предостави на ответника заем в размер 1 300 лв., с ден на плащане понеделник, всеки месец, а връщането на кредита било уговорено на четири вноски по 43.39 лв. всяка и 14 вноски в размер на 117.75 лв. всяка, видно от уговорките в процесния договор за заем. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 47.97%.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според ал. 2 заемателя дължи лихва само е уговорено писмено. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца е кредитор по договор за паричен заем №433169/08.07.2020г., а ответникът е заемополучател.

Съдът намира, че кредиторът *** ООД е предоставил заемната сума, извършвайки паричен превод на 08.07.2020г. за сума в размер на 1 300 лв. по банкова сметка на ответника в *** АД, която е била усвоена еднократно от страна на последния, което е видно от изготвеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, приета в открито съдебно заседание на 03.04.2024 г. От заключението на вещото лице се установява, че длъжникът не е извършвал плащания по заема. Затова съдът намира, че същият дължи връщане на получената заемна сума по претендираните падежирали /включително в хода на процеса/ и неплатени вноски, уговорената договорна лихва върху тях, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, като по отношение на размера на исковете съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ. Според вещото лице размерът на договорната лихва, съгласно уговорения лихвен процент и 3 погасителния план по договора е в размер на 522.06 лв., а размерът на обезщетението за забава е в размер на 453.48 лв. за процесния период 01.10.2020 г. – 01.05.2022 г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника в отговора на исковата молба за липса на договорно правоотношение между страните и предоставяне на заемната сума от страна на кредитора, тъй като видно от неоспореното заключение на вещо лице по ССЕ ищецът *** ООД е предоставил заемната сума, извършвайки паричен превод на 08.07.2020 г. за сума в размер на 1 300 лв. по банкова сметка на ответника в *** АД, която е била усвоена еднократно от страна на последния.

На следващо място и с оглед служебното задължение на съда да извърши проверка по реда на чл. 7, ал. 3 от ГПК за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит следва да се има предвид, че такава е извършена още в хода на заповедното производство, като претенциите за присъждане на договорна неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 2 596.94 лв., неустойка за забава в размер на 441.90 лв. и разходи за събиране на вземане в размер на 100 лв., с разпореждане от 09.06.2022 г. са били отхвърлени, поради наличие на неравноправни клаузи в процесния договор и същите не са предмет на настоящия исков процес.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 543.89 лева за държавна такса, експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по ч.гр.д. № 27339/2022 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд .

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от *** ООД с ЕИК:

*** и адрес: гр. С., УЛ.С. *, ет.*, общ. С., обл. С. (***), против А. А. М. с ЕГН:

********** и адрес: гр. С., БУЛ.* № *, вх.* ет.*, ап.*, общ. С.а, обл. С. , със съдебен адрес гр. В., бул. В. № *, вх. *, ап. *, чрез адв. Д., че А. А. М. дължи 4 на **** ООД, сумата 1 300,00 лева (хиляда и триста лева), представляваща дължима главница по договор за паричен заем №433169/08.07.2020г., ведно със законната лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 522,06 лева (петстотин двадесет и два лева и 06 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 08.07.2020 г. до 10.01.2022 г., сумата 453,48 лева (четиристотин петдесет и три лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 01.05.2022 г ., за които суми е издадена Заповед № 15997 за изпълнение на парично задължение от 09.06.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.

№ 27339/2022 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., БУЛ.** № *, вх.*, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С., със съдебен адрес гр. В., бул. В. № **, вх. *, ап. *, чрез адв. Д., да заплати на *** ООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С., УЛ.С. ***, ет.*, общ. С., обл. С. , разноски в размер на 543.89 лева, с включени разноски по ч.гр.д. № 27339/2022 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд .

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5