Решение № 551 от 27.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500887 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№647/05.06.2025г. по гр.дело№1038/2024г. на ГОРС, съдът е: осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б. Г.И., Изп.директор Р. В.Младенов и Изп.директор Т. Д.Т., да заплати на С. С. А. с ЕГН**********, с адрес: с.А. ул.„Т.”, Oбщ.С., по банкова сметка с IBAN: *** при „Инвестбанк“АД, с титуляр: адв.Ж. Д. Д. от АК-Х. (клиентска сметка съгласно чл.39 от Закона за адвокатурата) сумата 7000.00лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД„Далл Богг: Живот и Здраве“АД, обективирана в застрахователна полица№* * * , със срок на договора и период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 19.19.2021г. до 23:59 ч. на 18.12.2022г., за лек автомобил „М.“ с ДК№..., управляван от И.Т.

И., за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.07.2022г., около 12.45 ч., на път III - 4005, км. 0+250 м., в посока от гр.С. към кръстовище с ПП 1-4, причинено виновно от водача И. Т. И., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2024г. до окончателното и изплащане; -осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“АД с ЕИК:200299615, със седалище и адрес на управление:

1 гр.София-1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б. Г.И., Изп.директор Р. В.М. и Изп.директор Т. Д.Т., да заплати на С. С. А. с ЕГН**********, с адрес: с.А. ул.„Т.” Oбщ.С., по банкова сметка с IBAN: BG*** при „Инвестбанк“АД, с титуляр: адв.Ж. Д.

Д. от АК-Х.(клиентска сметка съгласно чл.39 от Закона за адвокатурата) сумата 50.00лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД„Далл Богг: Живот и Здраве“АД, обективирана в застрахователна полица№BG***, със срок на договора и период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 19.19.2021г. до 23:59 ч. на 18.12.2022г., за лек автомобил „М.“ с ДК№., управляван от И. Т. И., за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.07.2022г., около 12.45 ч., на път III - 4005, км. 0+250 м., в посока от гр.С.към кръстовище с ПП 1-4, причинено виновно от водача И.Т. И., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2024г. до окончателното и изплащане; -осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София-1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б. Г.И., Изп.директор Р. В.М. и Изп.директор Т. Д.Т., да заплати на адв.Ж. Д. Д. от АК-Х., със служебен адрес: гр.В.Т. ул.“В.Л.“ , по банкова сметка с IBAN: *** при „Инвестбанк“АД, с титуляр: адв.Ж. Д. Д. от АК-Х., сумата 945.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 ввр. ал.1 т.2 ввр. чл.36,ал.2 от ЗАдв. и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част на исковете; -осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София-1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б. Г.И., Изп.директор Р. В.М.и Изп.директор Т. Д.Т., да заплати по сметката на ГОРС в полза на бюджета на Съдебната власт, сумата 330.00лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, сумата 300.00лв., представляваща възнаграждения, изплатени на вещи лица от бюджета на съда на основание чл.83 ал.3 ввр. ал.1 т.4 от ГПК; сумата 5.00лв. - държавна такса в случай на служебно издаване на изп.лист.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД(чрез ю р и с к о н с у л т Н.

К.) против Решение№647/05.06.2025г. по гр.дело№1038/2024г. на ГОРС като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта, в която дружеството е осъдено да заплати в полза на С.

С. А. сумата 7000.00лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 10.02.2024г. до окончателното й плащане. Не били налице правни или фактически основания за присъждане на толкова голямо обезщетение за неимуществени вреди в полза на А.. Претендираното 2 застрахователно обезщетение било необосновано прекомерно и не съответствало на трайната съдебна практика с оглед на леките травми.

Поддържа, че ГОРС формирал изводите си за наличие на вина у водача на застрахования в дружеството лек автомобил в пълно противоречие с действителните обстоятелства, установяващи се от приобщените в производството писмени и гласни доказателства. ГОРС не бил отчел, че въз основа на същите се достигало до извод, че реализирането на процесния пътен инцидент е било технически непредотвратимо за водача на застрахованото МПС. Същият управлявал автомобила си при пълно спазване на всички правила на ЗДвП и ППЗДвП. Дружеството изплатило на А. сумата 3500.00лв. за неимуществени вреди и сумата 50.00лв. за имуществени вреди ведно със законната лихва от 10.02.2024г., с платежно нареждане от 02.07.2025г. за претърпените от С. А. неимуществени и имуществени вреди, като твърдя, че изплатената сума е изцяло съобразени с изискванията на критерия „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД, както и с конкретния принос от пострадалото лице. А. имал незначителни наранявания и понастоящем бил напълно възстановен. Уплахата от подобен тип инциденти била обичайна и преминавала бързо. КСППЕ се установила, че А. не бил посещавал психолог и/или психиатър, а твърденията му за посещението на такъв останаха недоказани в хода на съдебното дирене. В условията на евентуалност, ако приемело, че основна причина за реализирането на процесното събитие е виновното и противоправно пътно поведение на водача на застрахования, то счита, че съпричинителната квота, определена от ГОРС, съобразно пътното поведение на водача А., била неправилно изключена. Приносът на водача А. бил съществен, като същият бил минимум еквивалентен на този на водача И.И.. Така, определените обезщетения следвало да бъдат намалени с не помалко от 50%. В условията на евентуалност, поддържа, че неправилно ГОРС не бил отчел точната степен на доказаните от дружеството възражения за съпричиняване от страна на А., респ. в качеството му на водач на МПС в същото без правилно и/или неправилно поставен предпазен колан към момента на настъпването на процесното ПТП. Първоинстанционният съд следвало като отчете, че дружеството е доказало категорично възражението си за принос от пострадалия, да намали съответно на степента на принос претендираното обезщетение. Счита, че предвид факта, че в настоящия случай се е реализирал удар между двете МПС, по делото било доказано ясно, че 3 траекторията на движение на тялото на А. е било напред, поради което всеки oсъществил контакт с елементи от интериора и вътрешността на купето. Въз основа на приетите експертни заключения не можало да се установи по безспорен начин, че А. се опитал да предотврати инцидента и бил предприел всичко необходимо, за да се избегне. Ударът обусловил пораждането на такова въздействие на инерционните сили, което довело пряко до травмите, предвид необезопасяването на намиращите се в автомобила лица. Твърди, че присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди в полза на ищеца А., тъй като приел, че пострадалият е претърпял болки и страдания, както и леки телесни увреждания вследствие от процесното ПТП, в значително по-голяма степен, вид и интензитет от установените по делото.

Претърпените леки травми не били рефлектирали върху живота на намиращия се в активна възраст А., не били довели до промяна в тяхното ежедневие и невъзможност за самообслужване, а възстановителният процес е протекъл изключително гладко и бързо. В процесния случай първоинстанционният съд следвало да вземе предвид доходите на пострадалото лице, което той впрочем въобще не бил сторил, а също и социално-икономическите условия в страната, но единствено към момента на настъпването на увреждането. Моли съда да отмени решението на ГОРС, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в обжалваните части, и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърлят в цялост предявените искове за обезщетения, а в условията на евентуалност, да бъде намален размерът на претендираните обезщетения, съобразно доказаните възражения за съпричиняване в значителна степен от пострадалото лице, както и поради необоснованата прекомерност. В съдебно заседание въззиеникът(чрез адв.Т. М.М. от ВТАК) поддържа жалбата. Към настоящия момент не били приложени и не били налични никакви първични медицински документи или писмени доказателства, вкл. и за търсени и извършени консултации от специалисти или предприето съответно лечение. Счита, че увредите от ПТП са в ниска степен, не били довели до такава степен на негативни изживявания, каквито се твърдят от пострадалия, поради което и постановеното като размер обезщетение от ГОРС се явявало несправедливо и необосновано, с оглед съдебната практика. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – С. С. А.. За съдебно заседание С. С.

4

А.(чрез адв.Ж. Д.Д. от АК-Х.) е подал становище, с което оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло. Счита за доказани пред ГОРС наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане(противоправно деяние, настъпила вреда, причинна връзка между тях и вина). Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което претендирал бил справедлив, с оглед болките и страданията, които е претърпял, с оглед икономическата обстановка в страната и съдебната практика в подобни случаи. Обезщетението за неимуществени вреди било определено правилно от ГОРС, съгласно чл.52 от ЗЗД като същото напълно кореспондирало с критериите за справедливост. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба е направено искане за допускане на: повторна съдебно-медицинска експертиза; повторна съдебна автотехническа експертиза; повторна комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза – всички по поставените в първооинстанционното производство въпроси. С Определение№1342/22.09.2025г. настоящият състав е оставил без уважение искането на въззивника за допускане на повторни съдебни експертизи.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. - ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените 5 обективно съединени искове като такива по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.