Решение № 262111 от 29.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….............../29.06.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3750 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.” ООД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 716,63 лв., представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г. за обект на потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 82,54 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 12.11.2017 г. до 07.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.

По твърдения в исковата молба, ответникът К.Б.И., в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление, е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги, които не е заплатил. Ищецът поддържа, че за периода от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г. ответникът дължи сума общ размер на 716,63 лв. за предоставените му ВиК услуги, формирана като сбор от стойността на издадените фактури, подробно описани в приложена справка за недобора на частен абонат, както и лихва за забава в размер на 82,54 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура до 07.09.2019 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Пламенка Василева, поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва ответникът да е собственик на процесния обект на потребление, респ. между страните да е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Оспорва изправността на монтирания в обекта водомер, реалното потребление на начислените количества ВиК услуги, както и тяхното надлежно отчитане в присъствието на абоната. Оспорва също и размера на исковете с твърдения, че фактурираните суми са неясно определени.

По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание особеният представител адв. М.Д. поддържа отговора. Във връзка със събраните доказателства оспорва коректното начисляване на ВиК услугите и намира, че са допуснати грешки при извършения отчет, които обуславят неоснователност на претенциите. Отделно изтъква, че ответникът притежава едва 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния обект на потребление. Моли да й бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор № ***от 12.04.1989 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 111) се установява, че въз основа на заповед № ***от 01.03.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. Варна Б. И.Б. и Й.К.Б. са закупили следния държавен недвижим имот, ведомствен на КЗ „Г. Димитров“, а именно: ап. ***** със застроена площ от 59,75 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя.

Видно от приложеното удостоверение за наследници от

27.04.2015 г. (л. 112), Б. Б. е починал на 04.05.2008 г. и е оставил за законни наследници преживяла съпруга Й.К.Б. и две деца – Д.Г. и К.И. (ответник по делото).

От приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 107) се изяснява, че след смъртта на съпруга й Йорданка Боева е декларирала за данъчни цели придобития през 1989 г. недвижим имот с актуален административен адрес в гр. ***** В декларацията е посочила, че е налице съсобственост по отношение на имота, като тя притежава 4/6 ид.ч., а Д.Г. и К.И. притежават останалите 2/6 ид.ч., по 1/6 ид.ч. всеки от тях.

Приобщена към доказателствения материал е и ангажираната от ищеца справка от НАП, ТД-Варна (л. 94), актуална към 14.10.2019 г., според която К.Б.И. фигурира в базата данни на агенцията като собственик на отразените в справката недвижими имоти, сред които и жилище в гр. ****.

От приложения констативен протокол № 2/11.11.2020 г. (л.

93), съставен от Д.Х., инкасатор при „В.и к.“ ООД (л. 93), се установява, че на 11.11.2020 г. е извършена проверка в процесния обект на потребление от посочения служител на ищеца, в присъствието на един свидетел З.К. – съсед, при която е констатирано, че на адреса е монтиран водомер № *** с липсваща пломба към датата на проверката и показание от 1083. Отразено е още, че в апартамента не се живее от м. април 2019 г.

От съдържанието на приобщената справка за недобора на частен абонат с абонатен и клиентски № *** (л. 31) и справка за облога и плащанията на същия абонат (л. 95) се установява, че до 2014 г. титуляр на разкритата при ищцовото дружество партида за процесния битов обект на потребление е бил Б. Б., а след 2014 г. - ответникът К.И., както и че в процесния период 2017 г. – 2019 г. отчетът е извършван посредством монтиран през м. 10.2010 г. водомер № ***с последно показание 1097 от дата 13.06.2019 г., актуално и към 10.02.2021 г. Съгласно справките при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната в общ размер на 799,17 лв., от които 716,63 лв. за консумирана вода за отчетен период от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г. по издадени фактури в периода 12.10.2017 г. – 11.04.2019 г., както и законна лихва от 82,54 лв., начислена върху съответните главници за консумирана вода от датата на техния падеж до 07.09.2019 г. Изяснява се още, че за целия период е налице отчитане на фактурираните ВиК услуги по показания на измервателния уред (с посочени в справките стойности на стар и нов отчет).

За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК услуги в процесния период ищецът е представил карнет по партида с абонатен № *** с монтиран водомер № ***за извършени отчитания през времето от 14.11.2016 г. до 10.04.2019 г. (л. 91 и л. 106). За целия период, включващ и процесния, в карнета са вписани показанията на водомера през всеки месец и консумираната вода в кубични метри, като начислените количества в графата срещу датата на съответния месечен отчет съответстват на аритметичната разлика между показанията на водомера на същата дата и отразените такива от предходния отчет. В документа са положени няколко подписа в графата за потребител, последният от които е от дата 13.09.2018 г.

След извършения на 10.04.2019 г. отчет в карнета е вписана забележка, че „от април не живеят“.

При съпоставка на отразените показания в карнета и тези, обективирани в справките за недобора на частния абонат, се установява пълна идентичност на вписаните стойности за нов и стар отчет за процесния период на потребление от 14.09.2017 г. до 10.04.2019 г., респективно за фактурираното количество вода, формирано като разлика между тях.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л.

5-14), одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 15-18), ведно с доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник. Приложени са и решения на КЕВР от 28.04.2017 г. (л. 27), 15.12.2017 г. (л. 24) и от 28.12.2018 г. (л. 21) за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, за периода 2017 г. – 2019 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 88 и сл.) се установява, че общият размер на начислената главница за ползвана вода по партида с абонатен № *** по издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 12.10.2017 г. до 11.04.2019 г. възлиза на 716,63 лв., а лихвата за забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 07.09.2019 г. – 82,54 лв. От експертното заключение се изяснява още, че по процесните фактури не са отразени плащания.

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 10.09.2019 г. заявление от „В.и к.” ООД срещу

К.Б.И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е редовно връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като разглежданите установителни искове са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника (тоест качеството „потребител“ на последния), реалното доставяне на процесните количества ВиК услуги, тяхното отчитане и фактуриране по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и размера им.

Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (ОУ), одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г. и приложими в исковия период на потребление от 2017 г. до 2019 г.

От обсъдените писмени доказателствени средства се установява, че правото на собственост върху процесния обект на потребление е придобито през 1989 г. от родителите на ответника Б. и X.Б. режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Б. Б. през 2008 г. бездяловата общност е прекратена при равни дялове на съпрузите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), като включените в наследството на починалия ½ идеални части от собствеността са преминали в патримониума на неговите наследници – преживяла съпруга и две деца (сред които e и ответникът К.Б.), при равни части от по 1/6 за всеки от тях – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. При така установените факти и с оглед липсата на данни за настъпила промяна в обстоятелствата, релевантна за състоянието на възникналата съсобственост или квотите в същата (в т.ч. смърт на някой от наследниците, отказ от наследство или участие в транслативна сделка), ответникът К.Б. се легитимира като собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от водоснабдения имот и потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВИКУ и чл. 2, ал. 1 от ОУ.