Решение № 46 от 17.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от

“Застрахователно

Акционерно

Дружество

ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, като трето лице - помагач на ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, и въззивна жалба от Т. Н. Й. и Н. Т. Й., и двамата чрез адв. Д., срещу решение № 121/04.06.2024 г. постановено по гр. д. № 52/2023 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което съдът се е произнесъл по предявените от Т. Н. Й. и Н. Т. Й. против „ЗД БУЛ ИНС“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивикът “Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като трето лице - помагач на ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция и е осъдил ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД да заплати следните суми: 1) на Т. Н. Й. сумата от 71 488,64 лв., от които 70 000 лв., представляващи пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и страдания и 1 488,64 лв., представляваща пълния размер на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични увреждания и 2) на Н. Т. Й. сумата от 1 204 лв., от които 1 000 лв.

- неимуществени вреди и 204.00 лв. - пълния размер на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получените от него травматични увреждания, вследствие на претърпяно ПТП на 08.11.2020 г., съпричинено при независимо нарушение на правилата за движение от Мариян Л. Д. при управление на МПС – л.а. „Сеат“ модел „Толедо“ с рег. № Х на 1 основание застрахователна полица № BG/02/120002861034 със срок за валидност от 10.10.2020 г. до 09.10.2021 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главниците по отношение и на двамата ищци, считано от 20.09.2021 г. до окончателното заплащане на сумите.

Жалбоподателят намира решението в осъдителната му част за неправилно, несправедливо и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните норми. Счита, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като неправилно е анализирал фактите и обстоятелствата по делото, достигайки до погрешни правни изводи. Преди всичко оспорва като неправилен извода на съда по отношение въпроса за вината за настъпване на процесното ПТП, с подробно изложени съображения за това, позовавайки се на заключението по изготвената по делото КСМАТЕ. Счита, че в случая виновен за настъпване процесното ПТП е именно водачът на л.а. с марка „Сеат Толедо“, в т.ч. без да притежава правоспособност за управление на МПС. Счита, че водачът Д. е нарушил разпоредбите на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл.

150 ЗДвП. В заключение, предвид неустановеното виновно поведение от страна на водача Й., което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, твърди, че изключителната вина на за предизвикване на пътния инцидент е на неправоспособния водач на л.а.

„Сеат Толедо“. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови нов съдебен акт, с който приеме за неоснователна претенцията на Т. Н. Й. и Н.

Т. Й. за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В условията на евентуалност, в случай, че въззивната инстанция възприеме исковите претенции за основателни, твърди и моли да се приеме, че водачът, управлявал застрахования при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД л.а. няма вина за настъпване на процесното ПТП.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Т. Н. Й. и Н. Т. Й., чрез процесуалния си представител адв. Д. от БАК, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на “Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с подробно изложени съображения за това. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции, в т.ч. възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА.

Въззивниците Т. Н. Й. и Н. Т. Й., и двамата чрез адв. Д., обжалват решението в частите, с които съдът е отхвърлил исковите претенции като неоснователни, както следва: 1) по отношение на Т. Й. – за разликата над уважения размер на обезвреда на неимуществените вреди от 70 000 лв. до претендираните 100 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2021 г. до окончателното заплащане на сумите и 2) по отношение на Н. Й. – за разликата над уважения размер на обезвреда на неимуществените вреди от 1 000 лв. до претендираните 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2021г. до окончателното й 2 изплащане.

Излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. На първо място се излагат твърдения за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. с подробно изложени доводи за характера и тежестта на получените травматични увреждания. Пострадалият Т. Й. не е получил пълно възстановяване от телесните увреждания причинени му вследствие процесното ПТП. По отношение на другия ищец Н. Й. се излагат съображения, относими към психологическите травми, причинени от процесното ПТП. Въззивниците се позовават на събраните по делото гласни доказателства, както и на приетата по делото КСАТМЕ, и представените писмени доказателства (епикризи и бележки за извършените манипулации). Препращат към представените пред първоинстанционния съд писмени бележки за това в какво се изразяват негативните последици от причинените на пострадалите травми в ежедневието и начина им на живот след ПТП, как случилото се е повлияло на психическото им състояние наред с физическите болки и страдания, които са неизбежни след травматични увреждания. Считат, че определеното от съда обезщетение е в занижен размер, както съобразявайки критериите на чл. 52 от ЗЗД, така и константната съдебна практика по сходни случаи. Не на последно място излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил конкретните икономически условия. Сочи се още, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 786/03.02.2015 г. по гр.д. № 643/2014 г. на СГС, I ГО, 2 състав, както и с трайната практика на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 83/06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 124/11.11.2010 г. по т.д.№ 708/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д.№ 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 157/28.10.2014 г. по т.д.№ 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 27/15.04.2015г. по т.д.№ 457/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Молят съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в съответната му част и да уважи изцяло предявените от ищците претенции за неимуществени вреди. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна „ЗД БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Г., с който се изразява становище за необоснованост и неоснователност на въззивната жалба, депозирана от Т. Н. Й. и Н. Т. Й., с подробно изложени съображения за това. На свой ред счита, че претендираните обезщетения от ищците са прекомерни по размер и не отговарят на трайната съдебна практика, установената застрахователна такава, както и на обществено-икономическите условия в страна. Съдът в достатъчна степен е отчел както събраните по делото доказателства, така и претърпените от ищците болки и страдания при определянето на размерите им. В заключение счита, че първоинстанционният съд не е допуснал неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да остави без уважение жалбата на Т. Н. Й. и Н. Т. Й., респ. да потвърди 3 обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Въззивните жалби са подадени в законоустановените срокове по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, същите са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. Ето защо съдът приема въззивните жалби за процесуално допустими.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение от 11.10.2023 г., постановено по НОХД № 194/2023 г. по писа на РС– Велики Преслав на основание чл. 384 от НПК във вр. с чл.382 от НПК и чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и М. Л. Д. споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият М. Л. Д. на 08.11.2020 г., около 14.15 ч. на път ІІ-73, км. 21+100, край гр. Смядово, обл. Шумен, при управление на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № Х, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, ал.1; чл.20, ал.1; чл.47 и чл.150 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. Н. Й., изразяваща се в трайно затруднение в движението на врата, обусловено от счупването на три шийни прешлена за срок по-голям от един месец; трайно затруднение в движението на снагата, обусловено от счупване на ребра и гръдни прешлени за срок по-голям от един месец; трайно затруднение в движението на левия горен крайник, обусловен от счупването на лявата ключица за срок по-голям от един месец; трайно затруднение в движението на десния горен крайник, обусловен от счупването на дясната лопатка, като извършеното деяние се явява осъществено при условията на независимо съизвършителство със С Т. Й., който по същото време и място при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „ 530 ХД“ с рег. № СТ 1677 РА (собственост на Т. Н. Й.) нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се движел със скорост около 106 км./ч., въпреки ограничението на скоростта с пътен знак за конкретния участък с 70 км./ч., като деецът М. Л. Д. управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, с което осъществил от обективна страна престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, като на основание чл.343, ал.3, б. „а“ във вр. с ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимият М. Л. Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 300 ГПК вр. чл. 383 НПК влязлата в сила присъда, респ. споразумение пред наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В производството пред въззивната 4 инстанция не се оспорва наличието на деликт, осъществен при авторство и вина на М. Л. Д. като водач на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № Х.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Не се оспорват още установените с КСАТМЕ травми на двамата ищци и причинната им връзка с настъпилото ПТП.

По жалбата на третото лице – помагач :

Въззивната жалба на третото лице е обоснована единствено с доводи за изключителната вина на М. Л. Д. като водач на л.а. марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № Х. Поддържа се, че липсва съизвършителство на вредоносния резултат по смисъла на чл. 53 ЗЗД.

Наличието и липсата на съизвършителство няма отношение към правилността на решението в осъдителната му част.

Предвид регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата/съизвършители, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Поради това, в хипотезата на увреждане от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.