Решение № 338 от 04.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Добрич, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20223230101787 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на К. Г. К. с ЕГН:

********** от гр. Д., бул. "***" № ***, вх. ***, ет. ****, ап. *****, чрез адвокат Ю. М., с която срещу Община град Добрич са предявени кумулативно обективно съединени искове по ч чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума от 8 000 лева, представляваща стойността на причинените неимуществени вреди (претърпените болки и страдания) от счупване на раменна кост вляво в резултат на падане на 18.01.2022г. около 07.20 часа в град Д. върху непочистен и заледен участък на площад "Свобода" , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2022г. до окончателното й изплащане и сумата от 2690,51 лева /след допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК/ , представляваща стойността на причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на описаното непозволено увреждане, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2022г. до окончателното й изплащане до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: На 18.01.2022г. около 07.20 часа ищцата К. К. заедно със своята внучка К. В. С. тръгнала към Стоматологията в гр. Д., за да направи кръвни изследвания.

Времето било лошо, а пътят, по който минавала ищцата заедно със своята внучка, бил непочистен и силно заледен. Стигайки до площад „Свобода“ между „Пощенска банка“ и дървените къщички в центъра на гр. Д., ищцата се 1 подхлъзнала, опитала се да се задържи за ръката на своята внучка, но не успяла и паднала върху непочистените и неопесъчени плочки в центъра на гр.

Д. При падането си К. К. усетила силна болка в рамото и по цялата лява мишница. С линейка ищцата била откарана до МБАЛ гр. Добрич. Там й бил извършен преглед, а от направената рентгенова снимка било установено счупване на лява раменна кост. Доколкото в отделението по Ортопедия и травматология нямало дежурен лекар, на ищцата й било заявено, че ще трябва да изчака. Тъй като ищцата чакала два часа и половина, през който период лекар ортопед не дошъл, същата се прибрала до дома си в близост до МБАЛ гр. Добрич. Изпитвала трепереща и ужасна болка. Ищцата се свързала със своя личен лекар, който й дал направление за хоспитализация. В същия ден посетила МБАЛ „Майчин дом“ гр. В., където й били направени нужните изследвания. При прегледа й било установено, че счупването й е доста сериозно и се налага операция в областта на раменния пояс и горния крайник.

В 14.30 часа ищцата била приета в отделението на МБАЛ „Майчин дом“ гр.

В. На следващия ден 19.01.2022г. била оперирана по спешност.

След изписването си на 21.01.2022г. К. К. се прибрала у дома си, като нямала възможност да се обслужва сама вследствие на операцията, поради което в продължение на повече от един месец денонощно била обгрижвана от своите внучка и дъщеря. Вследствие на инцидента ищцата изпитвала силни болки и страдание, които продължавали и до настоящия момент. Същата не можела да спи без болкоуспокояващи. Около месец след инцидента в легнало положение ищцата подлагала под ръката си възглавница, за да я пази. Често се будела от страх, че отново нещо ще се случи със счупената й ръка.

Вследствие претърпяното К. К. изпитвала стрес и страхова невроза да излиза сама от дома си в продължение на един месец.

Ищцата претърпяла и сериозни имуществени вреди. Същата заплатила сумата от 1760 лв. за хумерален пирон въз основа на издадена фактура № 29022/26.01.2022г.; сумата от 14.08 лв. за междубанков превод; сумата от 450 лв. за стая с битови условия; за ортопедични консумативи и за лекарства, като общият размер на имуществени вреди към датата на предявяване на настоящата искова молба били в размер на 2315.51 лв. На осн. чл. 214, ал. 1от ГПК съдът е допуснал изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер от 2315,51 лв. до 2690,51 лв.

Поради изложените факти и обстоятелства ищцата счита, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД във връзка със Закона за общинската собственост и ЗМСМА, ангажиращи отговорността на ответната Община гр.

Д. за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди в резултат на описаното увреждане, настъпило на 18.01.2022г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната община изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Община гр. Добрич оспорва всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства. Сочи се, че за да е налице отговорност по чл.49 от ЗЗД е необходимо първо да се установи отговорност по чл.45 от ЗЗД на физическото лице, на което е възложена работа от Община гр. Д., при повод на изпълнението на която е станало увреждане. В исковата молба не били 2 изложени факти, с които да се въвежда твърдение, че Община гр. Д. като юридическо лице се явява възложител на определена работа. Не било ясно вследствие на чие противоправно поведение на служител от Общината е настъпил вредоносен ефект. По делото нямало доказателства, въз основа на които да установи, че настъпилият на 18.01.2022г. инцидент е настъпил на улица, която е общинска собственост, както и че инцидентът е настъпил по описания в исковата молба начин. Според ответната община е възможна друга причина за настъпване на телесната повреда. Според ответника падането е причинено поради невнимание от страна на ищцата и вследствие на неправилно стъпване от нейна страна. Твърди се, че задълженията на Общината през процесния период относно зимното поддържане на територията на града са били изпълнявани и не е имало непочистен сняг и лед. Улиците и булевардите, които Общината има задължение да почиства, са били почистени от сняг и лед през цялото денонощие на датите 17 и 18.01.2022г., като е осигурено нормално придвижване на пешеходци и на МПС-та. Твърди се, че се касае за случайно събитие, за което Общината не носи отговорност. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не внимавала, не била обута с подходящи обувки.

Оспорва се изцяло описания в исковата молба механизъм на настъпилото увреждане, както и размера на причинените вреди. По делото липсвали доказателства за извършено уведомление до ответника за настъпилия инцидент. Не било предприето и разследване от страна на компетентни държавни органи. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски, вкл. и юрисконсултко възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са по чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента, която, според уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция, се предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Ищцата следва да докаже конкретния размер на причинените от ответника имуществени и неимуществени вреди.

3

Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. В тежест на ответника е оборването на презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД. В негова тежест е и да докаже наведените от него възражения срещу основателността на иска, включително, че в случая се касае за случайно събитие и е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страната на пострадалата. .

На осн. чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК с доклада, изготвен в първото по делото съдебно заседание на 10.10.2022г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: мястото, където е настъпил процесният инцидент на 18.01.2022г. е общинска собственост; на 18.01.2022г. е имало обледяване и силен снеговалеж на територията на гр.

Добрич, като към тази дата в тежест на ответната община е било да осигури почистването на мястото, където е настъпило събитието.

От приобщената по делото медицинска документация / Амбулаторен лист № 00759 от 23.02.2022г.; Амбулаторен лист № 001229 от 25.03.2022г.;

Амбулаторен лист № 001355 от 08.04.2022г.; Амбулаторен лист № 00337 от 12.04.2022г.; Амбулаторен лист № 001469 от 15.04.2022г.; Фискален бон /2 броя/; Епикриза, издадена от МБАЛ Майчин дом – В. ЕООД; Етапна епикриза, изготвена от ЕТ „Др. Диян Йорданов“, Лична амбулаторна карта на К. К.; Амбулаторен лист № 000597/13.09.2022г. и Етапна епикриза към лист № 000597/ се установява, че К. Г. К. е постъпила на 18.01.2022г. в МБАЛ „Майчин дом“ гр. В. - отд. по Ортопедия и травматология, откъдето е изписана на 21.01.2022г. с окончателна диагноза: „Счупване на тялото [диафиза] на раменната кост, закрито, в ляво“ . По време на престоя си е претърпяла оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност с поставяне на остеосинтетичен материал заключващ пирон. Съгласно амбулаторен лист №759/23.02.22 г. издаден на името на К. К. от Д-р И. Б. - физиотерапевт на постарадалата е изписана следната терапия: „физиотерапевтични процедури от III група. Общ брой 20...“С последващ амбулаторен лист №1229/25.03.22 г. на ищцата е предписано продължаване на терапията и ЛФК. Впоследствие постарадалата е насочена към „ударно вълнова терапия“. При преглед от ортопед на 12.04.22 г. е установено, че у ищацата е налице затруднено движение на лява раменна става..

От заключението по допуснатата съдебно медицинска експертиза /САТЕ/, изготвена от вещото лице др. Д. Д., неоспорено от страните и което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с доказателствения материал в неговата съвкупност, се установява, че счупването на раменната кост на лявата ръка на ищцата отговаря да се е получило по начина, описан в исковата молба. При настъпилия инцидент на 18.01.2022 г. пострадалата К. Г. К. е получила следните травматични увреждания: счупване на лява раменна кост – закрито , с разместване на фрагментите. Експертът докладва, че установените увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат, по време и начин, както сочат данните делото и пострадалата.

4

Същият пояснява, че след травмата и по време на транспортирането пострадалата е изпитвала силни болки и страдания в лява ръка, като след приемане на лечение болките са били купирани медикаментозно с обезболяващи средства. Вещото лице пояснява , че обичайно при подобни травми, както и в конкретният случай, се извършва оперативна интервенция открито наместване на фрактура и имобилизация със заключващ пирон. При нормално протичане на оздравителния процес, срокът на затруднение на движението на травмираната ръка е от порядъка на 2-3 месеца. Експертът докладва, че в конкретния случай, видно от разчитане на графия на лист №51 от делото, близо 7 месеца след травмата няма данни за „консолидация на фрактурата и има тенденция към оформяне псевдо става“. При тези данни за забавена консолидация /зарастване на фрагментите с формиране на костен калус/, вещото лице е категорично, че би следвало да се извърши нова оперативна интервенция и костна пластика, за която обаче по делото няма приложена медицинска документация.