Решение № 217 от 07.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. П., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720105556 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Я. С. – САК, срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в общ в размер на 3463.16 лева, от които сумата в размер на 2776.17 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., сумата от 472.03 лева -законна лихва за забава за периода от 30.06.2011 г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.06.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 64.96 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, като и се присъдят сторените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

1

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът „***” АД са подали отговор, с който са оспорили иска по основание и размер, и твърди, че са били предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно, и вземането не е погасено по давност. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. С., заявява че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложените електронни копия на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ ***, и изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ ***, се установява че на 09.09.2014 г., по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, на основание заповед № *** г., в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата Д. )С.

П. е била осъден да заплати на „***“ АД сумата от 2776.17 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енерегия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. включително, сумата от 472.03 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 15.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2776.17 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 17.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 64.96 лева – държавна такса и сумата от 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори между страните, че през 2014 г. по молба на ответника и въз 2 основа на процесния изпълнителен лист при ЧСИ – *** е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ ***. Няма данни кога образуваното пред ЦСИ – Д. изпълнително дело е било прекратено, и дали е било прекратено и на какво основание.

Видно от приложеното електронно копие от изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – *** по молба на ответното дружество от 25.10.2018 г., и на основание процесния изпълнителен лист, е било образувано следващо изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ ***. В молбата са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ.

Със запорно съобщение от 31.10.2018 г., ЧСИ *** е наложил запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение при „***“ ЕООД.

Със запорни съобщения от 31.10.2018 г., ЧСИ – *** е наложил запор и върху притежаваните от ищцата банкови сметки при „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, и „***“ АД.

Видно от положения върху гърба на изпълнителния лист печат, изп.д.

№ *** г. по описа на ЧСИ – *** е било прекратено на 18.04.2023 г.

По молба на ответното дружество от 05.06.2023 г., и на основание процесния изпълнителен лист, е било образувано следващо изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ ***. В молбата са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е 3 признато вземането, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на 4 чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 09.09.2014 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, е било образувано изпълнително дело № *** г. при ЧСИ – ***, която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Няма данни кога е било образувано изп.д. № *** г., но от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 09.09.2014 г. до край на 2014 г., е изминал период от около три месеца, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

След образуване на изпълнителното дело няма данни кога е предприето последното предприето изпълнително действие, годно да прекъсне давността, 5 поради което и следва да се приеме че няма такова извършено. При това положение в продължение на повече от две години след 2014 г. взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че няма данни дали към този момент от съдебния изпълнител има постановление за неговото прекратяване, но липсата на нарочно постановление от съдебния изпълнител за неговото прекратяване към 2016 г., не се отразява на прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.