Определение № 34560 от 27.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34560 гр. С., 27.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110143875 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление - град С., ул. “Ястребец” 23Б, представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, заедно против Г. А.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. С., ж.к. **********.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции и заявява възражение за погасителна давност.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че н 03.02.2022 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 19726 срещу Г. А. С. за сумата от 2 346,69 лв., от които 2021,33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г.. ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането, и 274.43 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 43,83 лева- главница за периода от 1 м.01.2019г. до м.04.2021г.. ведно със законната лихва от 03.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.10 лева - лихва за периода от 03.03.2019г. до 21.01.2022 г.

Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 5490/2022г., по описа на СРС, 143 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу Г. А. С., а със съобщение, получено от дружеството на 10.07.2023г., съдията- докладчик по цитираното дело е дал указания, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.

Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр.

С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасил задълженията си.

Сочи се, че сградата-етажна собственост, в която се намира имота на лицето, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с 2 фирма с “Нелбо Инженеринг” ООД.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между “Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление - град С., ул. “Ястребец” 23Б, представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, заедно и Г. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****, обл.

С., общ. С., ж.к. **********, че съществува вземане на “Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление - град С., ул. “Ястребец” 23Б, представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, заедно и Г. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. С., ж.к. ********** дължи на“Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление - град С., ул. “Ястребец” 23Б, представлявано от Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 11230/19.04.2022 година, издадена по частно гражданско дело № 5490/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно: - сумата от 2021,33 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 05.2018 година до 04.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 03.02.2022 година до окончателното изплащане; - сумата от 274,43 лева, представляваща мораторна лихва за забава, дължима върху главницата за доставена топлинна енергия, дължима за периода на забава, считано от 15.09.2019 година до 21.01.2022 година; - сумата от 43,83 лева, представляваща главница на цената на доставена услуга дялово разпределение, дължима за периода от 01.2019 година до 04.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд – 03.02.2022 година до окончателното изплащане; - сумата от 7,10 лева, представляваща мораторна лихва за забава, дължима върху главница на цената на доставена услуга дялово разпределение, дължима за периода на забава, считано от 03.03.2019 година до 21.01.2022 година.

Прави се искане за присъждане на разноски, сторени пред исковия и пред заповедния съд.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции и заявява възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот. Оспорвам се ответникът да е страна по облигационно правоотношение въз основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“.

По отношение на претенцията за лихва за забава върху главница за топлинна енергия се твърди, че ответникът не е бил поканен, поради което и не е изпаднал в забава.

По отношение на претенцията за главница за дялово разпределение, ответникът възразява ищецът да е носител на материалното право и съответно се оспорва допустимостта на този иск. Тази претенция са оспорва по основание и по размер. Твърди се, 3 че представения договор с „Нелбо Инженеринг“, който е сключен с 5-годишен срок е прекратен поради изтекъл срок на 20.09.2007 г., при което ищцовото дружество не установява по никакъв начин, че в процесния имот се извършва дялово разпределение от конкретно посочената фирма – „Нелбо Инженеринг“ ООД. В този смисъл се оспорва съществуването на договор с фирма за дялово разпределение през процесния период, върху който да е положен и подпис от ответника за да е обвързващ за него.

Ответникът оспорва съдържанието на представения договор, като сочи, че в документа не се споменава кой го е подписал и дали това лице има представителна власт, съответно дали договорът е произвел действие между ФДР и ЕС.

Ответникът иска от съда да отхвърли исковите претенции и му присъди разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - с правна квалификация – чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация – чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.

4 относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Заявеното от ответника възражение е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител, както и претенциите си по основание и размер - количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение.