Решение № 394 от 17.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Русе, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200722 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ "ДЪБ - НИЯЗИ КАРАБАШ", ЕИК:

040969612, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, общ. Батак, обл. Пазарджик, чрез адв. И. И. К. от АК – Пазарджик със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504963096, с който на жалбоподателя му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен, необоснован, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Спрямо наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. следвало да бъде съобразено произнасянето на СЕС по дело С-61 във връзка с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, според което изискването за 1 съразмерност не допускало система от наказания, която да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвиждала възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащането на „компенсаторна такса“. Така санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП следвало да остане неприложена, а в закона липсвало друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал.

3 ЗП, следователно не било налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение. Освен това за процесната дата 27.10.2021 г. за МПС с рег. № РА 4066 КР имало сключен договор с доставчик на електронна услуга за събиране на пътни такси „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш и за присъждане на разноски за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е становище от упълномощения защитник, в което моли жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски в полза на неговия доверител, за което представя договор и платежен документ.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, се явява юрк. М.

С., която оспорва жалбата, моли електронния фиш да бъде потвърден, като представя подробно писмено становище. Претендира и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 14.04.2025 г. по куриер, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 01.04.2025 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504963096е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против ЕТ "ДЪБ - НИЯЗИ КАРАБАШ", ЕИК: 040969612, за това, че на 27.10.2021 г., в 2

17,12 ч, товарен автомобил марка „Мерцедес 1317“, с рег. № РА 4066 КР, с технически допустима максимална маса 13 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке в община И.о, при движение по път I-5 км 25+914 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № 1000504246, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40342, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

Съдебният състав намира, че така определеното от наказващия орган административно наказание се явява непропорционално спрямо тежестта на нарушението. Наличието на санкционна норма, предвиждаща наказание в абсолютен (фиксиран) размер от 2 500 лв., противоречи на принципа за пропорционалност на правото на Европейския съюз и в частност на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат поточни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят – в този смисъл е Решение № 1114/01.04.2024 г. по КАНД № 62/2024 г. на АдмС-Русе. Чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда 3

(чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса.

Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Видно от приложената справка към становището на отдел УИСИ в НТУ, АПИ, бордовото устройство е работило към датата на нарушението – в 07,16 ч е засечено преминаване през пътен сегмент 1111110677 в близост до с.

Цалапица и гр. Пловдив, намиращ се на автомагистрала Тракия. Така процесното ППС консистентно е изпращало тол данни чрез бордовото си устройство към 13,00 ч, когато за последно са изпратени такива за движение по пътен сегмент № 1000504248 между с. Самоводене и с. Поликраище.

Впоследствие информация за движението се губи и се появява за първи път една минута след часа на нарушението – в 17,13 ч, за сегмент № 1000504248, който е вторият пореден след сегмента на нарушението. Така за неплатения участък от движението на процесното ППС, който е около 65 км първокласен път, съгласно чл. 27, ал. 1 от действащата към датата на нарушението Тарифа за таксите, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, дължимата неплатена тол такса би била в приблизителен размер от 6,50 лв., доколкото за МПС с технически допустима максимална маса над 12 т, с две оси и екологична категория ЕВРО 0 за преминаването по първокласен републикански път се прилага такса от 0,10 лв. на километър. Дори и да се приеме за технически възможно процесното превозно средство да измине максималното разстояние за деня, 4 презумирано от наказващия орган, то имуществената санкция в размер на 2 500 лв. надвишава с близо 17 пъти определената в чл. 29, ал. 1 от Тарифата максимална такса за изминатото разстояние. Така едновременно с дължимостта на т.н. „максимална такса“ нарушителят бива и допълнително наказан със санкция, многократно надвишаваща размера на таксата, поради което наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционална и несъответстваща на принципите на правото на Европейския съюз. Този извод на съда не се разколебава и в случаите, когато се установява, че бордовото устройство е било изключено през други периоди, доколкото не е установено, че МПС е било действително управлявано, а дори и да е имало такова движение, то съгласно чл. 179, ал. 3д ЗДвП многократното движение по платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната такса, извършено в рамките на деня, се третира като едно единствено нарушение т.е. движението по платената пътна мрежа в останалите дни, извън датата на процесното деяние, не могат да бъдат третирани като отегчаващи вината обстоятелства, доколкото наказващият орган е длъжен да предприеме съответните административни и санкционни действия за тяхното преустановяване.

Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски.

Същият е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с процесуалния си представител за няколко съдебни производства, като видно от представеното платежно нареждане адвокатският хонорар е заплатен анблок за всички производства, включително и за това по АНД № 2108/2024 г. на РС – Русе. Конкретното уговорено възнаграждение е било в размер на 500 лв., като съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минималният размер следва да бъде 550 лв., т.е. е налице договорено възнаграждение и под минимума. Доколкото обаче е налице константна практика на този вид дела, характерна за съдилищата в цялата страна, постановена на базата на решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., която води до преобладаваща отмяна на всички административнонаказателни актове, свързани с тол таксите, а участието на защитника на жалбоподателя е сведено само и единствено до депозиране на жалба и писмено становище, то съдът счита, че са налице 5 критериите на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и не е обвързан с минималните размери, заложени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ бр. 14 от 2025 г.), поради което, предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото, адвокатският хонорар, който наказващият орган ще да бъде осъден да заплати като разноски в полза на жалбоподателя, следва да се редуцира до 250 лв.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504963096, с който на ЕТ "ДЪБ - НИЯЗИ КАРАБАШ", ЕИК: 040969612, със седалище и адрес на управление с. Нова Махала, общ.

Батак, обл. Пазарджик, му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.