Решение № 3546 от 10.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. Пловдив, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330113298 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба по чл. 422 ГПК от “Кредит Инс” АД срещу В.

К. К.. Ищецът твърди, че ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството. След обработка на данните и одобрение на кандидата, на ответника бил изпратен по електронна поща електронен формат на договор за кредит. Ответницата потвърдила сключването на договора и така бил сключен договор от 21.01.2020 г., като на ответницата била преведена чрез „Изипей“ заемна сума от 1000 лв.

Ответницата избрала опция кредитът да бъде гарантиран от предлагано от ищеца дружество, поради което на основание т. 4 от договора за кредит ответницата се задължавала към вноската по кредита да бъде начислявана такса „Гарант“, като съгласно договора за гаранция, сключен между кредитора и гаранта, кредиторът се задължавал от името и за сметка на гаранта да събира таксата „Гарант“. Длъжникът поел задължение да върне предоставения кредит, ведно с договорна лихва и такса „Гарант". Общият размер на задължението от 1856,20 лв. бил платим, ведно с главницата на 11 месечни вноски, като падежът на последната бил на 21.12.2020 г. Длъжникът изплатил 2 вноски и частично третата в общ размер на 392 лв., с които била погасена част от всяко от задълженията по договора. Счита, че с частичните плащания длъжникът потвърдил наличието на процесното правоотношение. Поради забавата кредиторът счита, че му се дължи обезщетение за забава върху просрочените задължения. За всички задължения по кредита ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата била връчена по чл. 47 ГПК. Ето защо ищецът иска от съда да установи дължимостта на вземанията по договора за потребителски кредит, както следва: 818,18 лв.

1 главница, 96 лв. договорна лихва за периода 21.04.2020 г. – 21.12.2020 г.; 568 лв. - такса „Гарант“ за същия период и 93,68 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода 22.04.2020 г. - 26.05.2021 г. В случай на евентуалност, ако не се установи наличието на валидно облигационно отношение и бъде отхвърлен главният иск, ищецът моли да бъде осъден ответникът да плати сумата в размер на 608 лв. - главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Моли за присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД; чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД. Искането за присъждане чистата стойност на кредита не следва да се приема за отделен евентуален иск, тъй като съгласно чл.23 ЗПК и съдебната практика, при недействителност на договора, съдът присъжда чистата стойност на кредита и без изрично предявен в тази връзка иск.

За основателността на претенциите следва да са настъпили следните юридически факти: валидно сключен договор за потребителски кредит, усвояване на сумата по заема, уговорка за възнаградителна лихва и такса гарант, настъпване падежа на задълженията, изпадане на длъжника в забава.

Не се доказва първата предпоставка от фактическия състав – сключването на валиден договор за кредит. От представените писмени доказателства се установява сключването на договора и предаването на сумата от 1000 лв. на ищцата. Това се потвърждава и от приложените доказателства за извършени от нейна страна плащания по договора.

От самия договор и общите условия към него, обаче, се установява, че договорът е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК. За нарушение на материалния закон съдът следи и служебно. На първо място, не са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като за случаите на отказ от договора не е посочен лихвеният процент на ден. На следващо място, ГПР е некоректно посочен в договора в размер на 49,7 %.

Установява се, че потребителят дължал плащането на 132 лв. възнаградителна лихва и 724,20 лв. – такса „гарант“. Съгласно Общите условия и твърденията на ищеца, гаранцията е задължително условие за сключване на договора (8.2 от ОУ), като потребителят може да представи банкова гаранция, подлежаща на одобрение от кредитора или да предпочете гарант, предоставен от кредитора. Съдът счита, че разходите за такса „гарант“ следва да се включат в общите разходи по кредита и да намеря израз в ГПР, тъй като гаранцията в случая се предоставя с помощта на кредитора и е задължително условие за сключване на договора. Следва да се има предвид, че този вид гаранция създава приоритет при отпускане на кредита. На първо място, срокът за предоставяне на банкова гаранция е 3 дни от одобрението за 2 кредит, като заемната сума се предава след представянето на банковата гаранция. При избор на този вид гаранция, потребителят следва да се съобрази с краткия срок да организира сам обезпечението, както и с необходимото допълнително одобрение от кредитора. Вторият вид обезпечение е оставено на организацията на кредитора и е улеснено, а от датата на договора за гаранция личи, че същият е сключен години преди потребителския кредит.

Това означава, че дружеството-гарант е вече одобрено от кредитора. Така, гаранцията от свързаното с кредитора чрез договор трето лице се оказва полесният, бърз и сигурен начин за потребителя да изпълни изискването за гаранция, без което не може да получи заема. Така предоставеният избор между два начина на гарантиране е само формален, тъй като не е при равни възможности и мотивира потребителя към избор именно на гаранция, предоставена от кредитора (8.4 от ОУ). Ето защо исканата срещу тази услуга сума е разход по кредита.

Въпреки изложеното, таксата гарант не е включена при изчисление на ГПР. Това личи при сравнение на стойностите. Сумата от 1000 лв. за главница се дължи заедно с възнаградителна лихва и такса гарант, чийто общ размер е 856,20 лв., което съставлява оскъпяване от 85,62 % за общо 11 месеца. Ето защо оскъпяването за една година, отразено с ГПР в размер на 49,7 %, очевидно не отговаря на тези стойности.

Невключването на таксата в ГПР нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като ГПР следва да е посочен не само формално, а да отразява реалните разходи по кредита, за да обезпечи правото на потребителя да направи информиран избор кой кредитор да предпочете.

Въз основа на изложеното и на основание чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и не се дължат вземанията за възнаградителна лихва, такса гарант и обезщетение за забава, като основани на недействителния договор и съгласно чл.23 от ЗПК. Обезщетението за забава не се дължи и на още едно основание, тъй като длъжникът не е изпаднал в забава преди подаване на заявлението – уговореният падеж не е породил действие поради недействителността на договора. Тези искове подлежат на отхвърляне.

На основание чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, която самият ищец твърди да е в размер на 608 лв. след частично плащане.

Ответникът не доказва да е платил тази сума, поради което искът ще се уважи до този размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2022г. (както изрично е поискана от ищеца), до окончателното плащане, а за горницата, подлежи на отхвърляне.

При този изход от спора поисканите и сторени от ищеца разноски ще се присъдят по съразмерност. Ищецът е платил държавна такса общо в заповедното и в исковото производство в размер на 250,01 лв., с което е надвнесъл 50,01 лв. По съразмерност ще се присъдят дължимата такса от 200 лв. и платеният хонорар на адвоката за двете производства в общ размер на 700 лв., както следва: 37,16 лв. за държавна такса и 270,07 лв. за адвокатски хонорар.

3

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че В.

К. К. , ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК:

205997727, с адрес: гр. София, бул. „ЦАР БОРИС III“ 85, ет. Мецанин, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № ***/19.07.2021г. по ч.гр.д. №11624/2021г. по описа на РС Пловдив (неточно посочена като такава по чл.417 ГПК), а именно: сумата в размер на 608 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от 21.01.2020г. на основание чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда 16.09.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните като главница 818,18 лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че В. К. К. , ЕГН: **********, дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК: 205997727, следните суми по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от 21.01.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № ***/19.07.2021г. по ч.гр.д.

№11624/2021г. по описа на РС Пловдив (неточно посочена като такава по чл.417 ГПК), а именно:

96 лв. - договорна възнаградителна лихва за период 21.04.2020г. 21.12.2020г.;

568 лв. – договорна такса „Гарант“ за период 21.04.2020г. – 21.12.2020г.;

93,68 лв. – законна лихва за забава върху главницата за период 22.04.2020г. - 26.05.2021г.

ОСЪЖДА В. К. К. , ЕГН: **********, да плати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК: 205997727, разноски в заповедното и в исковото производство: 37,16 лв. за държавна такса и 270,07 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4