Определение № 4096 от 15.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4096 гр. Варна , 11.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503582 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П. П. П., Д. П. П. и В. Д.

Г. срещу Решение № 3036 от 10.07.2020г. по гр.д. № 212/2019г. по описа на ВРС, ХXХIII-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД въззивниците са осъдени да заплатят на К. Д. С. с ЕГН ********** парични суми, както следва: П. П. П. с ЕГН ********** да заплати сумата от 257.09 лева, Д. П. П. с ЕГН ********** да заплати сумата от 257.09 лева, и В. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати сумата о т 1028.34 лева, представляващи заплатена от ищцата придобивна стойност на недвижим имот, останал в наследство от наследодателя Д. М. Г. по Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на Район Приморски и административни разноски по нея, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваните части. Съдържа доводи, че решението е постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа страна, не съдържа обсъждане на всички релевирани в отговора на исковата молба възражения, в т.ч. за неправилно изчисляване на квотите на страните и броя на наследниците, което накърнява правата на ответниците. Спорните твърдения по делото са, че ищецът е платил цялата сума по заповедта на Кмета на Район Приморски от 06.07.2018г., а ответниците от своя страна – че всеки от тях е платил на общината сума, съответстваща на дела му, поради което не дължат. По делото не е изяснено твърдяното от тях плащане, като в преписката по издаване на Заповед № 300/06.07.2018г. липсват платежните документи. В 1 нарушение на процесуалните правила, ВРС не се е произнесъл по възраженията им относно броя на наследниците, правата на всеки от тях и паричния израз на претендираните суми, довело до постановяване на неправилно решение. Отправили искане в тази връзка за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове като недоказани по основание.

В отговор на жалбата К. Д. С. оспорва съображенията в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ВОС приема, че дадената от ВРС правна квалификация на исковете е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. С оглед обезпечаване правилното приложение на материалния закон по спора и на основание т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 от ГПК/.

Искането за снабдяване с информация от Община Варна за извършеното плащане следва да се уважи.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.01.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ОБЯВЯВА на страните, че съобразно изложените в исковата и уточняващите я молби фактически твърдения и искания, правна квалификация на предявените искове е, както следва:

К. Д. С. предявила срещу И. Т. Д., П. П. П., Д. П. П. и В. Д. Г. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на всеки от ответниците да заплати на 2 ищцата суми, равни на припадащата се на всеки част от общата цена за придобиване на 97 кв.м., съставляващи част от имот с ид. № *** по ПНИ на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, както и административна такса от наследниците на Д.

М. Г. в размер на 3085 лв., платена от ищцата на 19.11.2018г. на основание Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на Район Приморски, издадена на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съобразно правото в съсобствеността, както следва:

Иван Димов – сумата от 257.09 лв.

П. П. – сумата от 257.09 лв.

Д. П. – сумата от 257.09 лв. и

В. Г. – сумата от 1028.34 лв.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: страните са съсобственици на наследствен недвижим имот, придобит по наследство от наследодателя им Д. М. Г., а именно: имот с ид. № ***, находящ се в гр. Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, м. „Лафолу“, с площ от 697 кв.м. Имота първоначално е придобит до размер от 600 кв.м. ид.ч. от 697 кв.м. на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Впоследствие на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на район Приморски за останалата площ от имота, с която на наследниците на Д. Г. е определен 14 дневен срок за плащане на цена съобразно оценка от 3035 лв. С оглед изпълнение в срок ищцата платила чрез банков превод определената цена на 19.11.2018г., както и 50 лв., съставляваща административна такса.

След извършеното от нея плащане е издадена Заповед № 571/18.12.2018г. на Кмета на район Приморски, с която е наредено наследниците на Д. М. Г. да придобият имота с площ от 697 кв.м. Доколкото е платила цялата сума претендира плащане от всеки от съсобствениците й, съобразно правото им в общността. Д. М. Г. е починал на 24.04.2009г., когато е бил наследен от съпругата си К. П. Г., дъщеря си Лиляна Димова Николова – Димова и наследницата на починалия преди наследодателя низходящ Д. Д. Г., п. на 20.11.2006г. – В. Д. Г. Всеки от тях придобил по 1/3 ид.ч. от правото на собственост по наследяване на общия наследодател. Лиляна Димитрова Николова – Димова от своя страна починала на 17.02.2018г., когато била наследена от съпруга си И. Т. Д. и низходящите й – П. и Д. П. и К. С. Всеки от тях е придобил по 1/12 ид.ч. от притежаваната от наследодателя 1/3 ид.ч. по наследяване част от имота. Съобразно с тези права, ответниците следва да понесат тежестите на общата вещ съразмерно с частта си в съсобствеността, а исковите суми са израз именно на това. Отправила искане за положително произнасяне по исковете.

3

В писмен отговор ответницата В. Г. оспорила иска по основание с твърдения, че съгласно Удостоверение за наследници, издадено на 11.02.2019г. от район Приморски при Община Варна, баща й Д. Д. Г. е починал на 20.11.2006г. и бил наследен от съпругата си Б. М. Г. и от нея.

Д. П. също оспорила иска с твърдения, че след получаване на

Уведомление от 30.03.2018г. от район Приморски, брат й П. П. заплатил по банкова сметка на Община Варна сумата от 620 евро, като в платежното нареждане изрично е посочено, че сумата е дължимата такава съобразно дяловете на П. и Дияна П. Ето защо счита, че не дължи претендираната сума на ищцата.

В отговора си, ответникът П. П. освен идентични доводи, изложил и възражения относно правата на съсобствениците в общността. В тази връзка навел твърдения, че съгласно НА № 11/1996г. наследодателя Д. Г. е придобил правото на собственост върху имота по време на брака си с К. Г. Правата върху разликата от 97 кв.м., придобита на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ поради това се притежават от страните, както следва: 4/6 ид.ч. от преживялата съпруга К. Г. и по 1/6 ид.ч. от низходящите Лиляна и Димитър. Счита в тази връзка, че не дължи исковата сума на ищцата, заплатил е повече от дължимото, като отправил искане за постановяване на решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен.

ПРИЕМА на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните, следните факти: че страните по делото са наследници по закон на Д. М. Г., п. на 24.04.2009г.; че наследодателя е придобил правото на собственост върху имот с ид. № ***, находящ се в гр. Варна, СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, м. „Лафолу“ с площ от 600 кв.м. на основание изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; че на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена Заповед № 300/06.07.2018г. на Кмета на район Приморски, с която на наследниците на Д. Г. е предоставена възможност за изкупуване на останалата площ от имота от 97 кв.м. при плащане на цена съобразно оценка от 3035 лв.; че последната сума, ведно с административна такса от 50 лв. е платена от ищцата по сметка на общината на 19.11.2018г., както и че след извършеното плащане е издадена Заповед № 571/18.12.2018г. на Кмета на район Приморски, с която е наредено наследниците на Д. М. Г. да придобият имота с обща площ от 697 кв.м

4

Спорни са фактите: за режима на придобиване на правото на собственост от Д.

М. Г. – в индивидуална собственост или в режим на СИО; за кръга на наследниците му; за обема на правата на всеки; както и за дължимост на плащане на тежести за общия имот, поради плащане на същите от ответниците П. и Д. П.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК УКАЗВА на страните, че в тежест на ищеца е да установи, че страните са съсобственици на описания имот при твърдяните квоти, както и че като съсобственик е участвал в тежестите на имота, надхвърлящи частта му.

В тежест на ответниците е да установят правата в съсобствеността за всеки от съсобвениците, както и че двама от тях са понесли тежестите за общия имот съразмерно на частта им.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ищеца К. С., че не сочи доказателства за обема на притежаваните от всеки от съсобствениците права върху общия имот.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ответниците П., че не сочат доказателства в подкрепа на твърдението си, че имотът е придобит от наследодателя в режим на СИО към 1996г. Ответницата В. Г. не сочи доказателства за кръга на наследниците на Д. Д. Г. и конкретно дали лицето Богомила Марева Г. е сред наследниците му по закон.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК на страните по делото в хода на насроченото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186, пр. I от ГПК съдебно удостоверение на П. П., чрез пълномощника му, което да послужи пред Община Варна, Район „Приморски“, Кметство Виница за снабдяване с информация относно записванията в счетоводните книги за м. ноември 2018г. и конкретно осчетоводено ли е извършеното от ответника П. П. П. плащане извършено чрез банков превод на 21.11.2018г. от сметка на наредителя в Шпаркасе, Липщат в размер на сумата от 620 евро, ведно с копие от документ 5 в превод на л. 92 от делото; ако да в какъв размер в лева и отнесено ли е това плащане към административната преписка по издаване на Заповед № 300/07.06.2018г. на Кмета на район „Приморски“ или към друго основание; ако не – дължи ли се връщане на същата като платена при липса на основание, след представяне на доказателство за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 5.00 лева.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________