Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2726 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3456/2025
Вид
Определение № 2726
Подписан
17.02.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2726 гр. Варна, 17.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110103456 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С Решение № 4546 / 15.12.2025 г., постановено от РС Варна, XLII-ри състав по гражданско дело № 20253110103456 по описа за 2025 година съдът се произнесъл по предявения главен установителен иск с цена 3119,67 лв., като е приел, че искът е основателен и доказан. С оглед изложените в Решението мотиви, съдът с акта си по същество е приел ЗА УСТАНОВЕНО между страните : ищеца З. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и ответното дружество ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител ***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1123918 на 06.08.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 -11 , вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК , вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречието му със закона.

Със същия съдебен акт съгласно чл.81 ГПК, съдът се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноски, като е осъдил ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител *** ДА ЗАПЛАТИ на З. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от 82.07 лв. (осемдесет и два лева и седем стотинки) представляваща сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

С Решението си от 15.12.2025 г. ВРС е осъдил ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от САК , със съдебен адрес ***, СУМАТА от общо 200.00 лв. ( двеста лева ) - възнаграждение за оказаната от адв.Б. безплатна правна помощ на ищеца З. К. при условията на чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата , пред настоящата инстанция , на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока за обжалване на постановеното по делото Решение е депозирана молба с рег.

№ 4094/19.01.2026 г. от адв. Л. К. Б. от САК пълномощник на З. К. К. с кантора : ***, тел.:

**********, имейл: **********.

В молбата е отправено искането първоинстанционния съд да измени Решение № 4546/15.12.2025 г. в частта за разноските по отношение на размера на определеното адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 , т.

2 от ЗА, като бъде увеличено определеното адвокатско възнаграждение, съгласно размера на уважения иск, и съобразно положения труд от адвоката, до един справедлив размер. В молбата е акцентирано, че разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на 1 чл. 38 ЗАдв. урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,подчертава адв.Б., че липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, сочи адв.Л.Б.,че е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал. 1 ЗАдв) . В този смисъл следвало да се определи възнаграждение за осъществената безплатна помощ съобразно постигнатия правен резултат.

В случая, се сочи в сезиращата съда молба, че има един изцяло уважен иск срещу *** за обявяване на нищожността на договора за потребителски кредит на стойност 3 132 лева. От това следвало, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 адвокатският хонорар по иска следва да бъде 613,20 лв. Съдът обаче,според адв.Л.Б., не било ясно как точно бил изчислил, че на адвоката се дължи възнаграждение в размер само на 200 лв. Разликата се подчертава в молбата, че е огромна. Дори поради някакви съображения да се приемело, че съда има правомощието и може да намали адвокатското възнаграждение, което според адв.Л.Б. не е правилно и представлява гавра с адвокатския труд, независимостта на адвоката и уронва неговата чест и право на достойно заплащане за положения труд, но дори и тогава съдът да намалял адвокатския хонорар от 613,20 лв., дори да се допуснело да се намали с 1/3, то следвало да е не по-малко от 408,80 лв., но в никакъв случай нямало как да се стигне до изчислението от 200 лв. Действително,се сочи в молбата по чл.248 ГПК , че делото не се откроява с фактическа и правна сложност, но отчитайки освен предвидените размери на адвокатските възнаграждения по посочената Наредба, следвало да се отчете и положения труд от адвоката. Всяко дело изисквало индивидуална подготовка, изготвяне на искова молба, в която да се изложат всички твърдения и направят всички доказателствени искания, справки по делото, процесуална защита. Последните изисквали време и квалифициран труд.

Макар и протекло в едно публично съдебно заседание и неусложнено от допълнителни процесуални действия на страните, : „представляващият ищцата адвокат е представил множество становища и писмени бележки, представил е и множество писмени доказателства „ . Ето защо , обобщава адв.Б., че не следва да се подценява положения от адвоката труд, независимо от правната квалификация на заявените претенции като сложност на делото, а също и изразходеното време за подготовката и извършените процесуални действия за движението на делото.

Към молбата по чл.248 ГПК е приложено копие от Определение № 367/06.02.2025 г. постановено от Окръжен съд Бургас по в.ч.гр.д.№ 20252100500191 по описа за 2025 г.

В изпълнение на дадените от съда с Разпореждане № 1583/20.1.2026 г.указания до молителя в производството по чл.248 ГПК, по делото е депозирана в срок Молба с рег.вх.№ 5544/22.1.2026 г. от адв. Л. К. Б. от САК пълномощник на З. К. К. с кантора: ***, тел.:

**********, имейл: **********.

Изрично е уточнено в молбата от 20.1.2026 г./л.108 от делото/, че депозираната молба с правно основание чл. 248 от ГПК е от адв.Л. Б. от САК лично, в качеството й на процесуален представител по делото, оказал безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, като с диспозитива на решението й е определен и присъден на нея лично адвокатски хонорар. С депозираната молба адв.Б. отправя искане до съда за изменение на решението в частта за разноските, тъй като : „ присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева или 102,25 евро е изключително занижен и унизителен „. След приспадане на дължимите данъци и осигуровки, както и разходи за осъществяване на дейността (кантора, наем, консумативи, служители на кантората и т.н.) , сочи адв.Б., че оставащата сума за часове труд + разходи по завеждане и водене на делото е в размер на около 30 евро. За сравнение адв.Б. сочи, че към настоящия момент цената на една адвокатска консултация е 100 евро. Според адв.Л.Б. не може за представителство на една съдебна инстанция при очевидно положителен резултат за ищеца и спестени му множество суми по нищожен договор съда да присъжда адвокатски хонорар в размер по - нисък от възнаграждението на един хигиенист, с цялото й уважение към всяка една професия и труд. / 2

В обстоятелствената част на молбата по чл. 248 ГПК подчертава адв.Б., че са изложени подробни аргументи в тази връзка.

Искането към съда на адв.Б. е съдът да увеличи присъденото адвокатско възнаграждение до един справедлив размер с оглед цената на иска, постигнатия правен резултат и извършените действия по делото, като според нея това е в размер от 613,20 лв., евентуално, ако съда намали под предвидения в наредбата минимум, който е ориентировъчен, но с оглед икономическата обстановка и занижен, то до размер не по-нисък от 408,80 лв.

С Разпореждане № 1915/23.01.2026 г. съдът в настоящия му състав е разпоредил връчване на преписите от молбата по чл.248 ГПК на насрещната страна с указание до ответника, че има възможност в едноседмичен срок, считано от получаване на преписа да депозира становище.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е депозиран ел.пакет с рег.№ 11839/13.02.2026 г. от ответника *** чрез адв.Х. М. от САК.В ел.пакета е инкорпориран отговор на молбата по чл.248 ГПК.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна намира молбата по чл.248 ГПК за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като процесуалният представител на ответника също се позовава на относимите разпоредби на Наредба 1/2004 г. , чл.38 ЗАдВ , Решението на СЕС по дело С-438/22 , но и подчертава, че никога не е твърдял, че процесуалният представител / осъществил безплатна правна помощ /на ищеца не заслужава възнаграждение за своя труд, напротив. По същество е застъпено становището от ответника, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение следва да е в значително по - нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа ДВ, бр. 14 от 2025 г./.Към молбата от своя страна ответникът е приложил копия от Определение № 16456/18.10.2024 г. постановено от СГС по в.ч.гр.д. № 20241100510630 по описа за 2024 г. и Определение № 4417/06.03.2025 г. постановено от СГС по в.ч.гр.д. № 20251100502091 по описа за 2025 г.

При така изложеното по-горе, съдът дължи произнасяне по молбата по чл.248 ГПК.Депозираната по делото молба рег.№ 4094/19.01.2026 г., уточнена с молба с рег.№ 5544/22.1.2026 г. оот адв. Л. К. Б. от САК пълномощник на З. К. К. е процесуално допустима, предявена в срока по чл.248 ГПК.

Разгледана по същество молбата на адв.Л. Б. от САК е неоснователна.

На първо място съдът е отчел факта, че е сезиран с главен иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, с цена посочена на първа страница от исковата молба 3 119,67 лв. ( не 3 132 лева, както твърди адв.Л.Б. в молбата по чл.248 ГПК.)

На второ място, съдът не е отрекъл факта, че на адвокат Л. Б. се дължи възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца по делото съгласно нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв. Съдът е изложил мотиви в Решението си, че хипотезата на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв, приложение намира нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв , съгласно която съдът присъжда възнаграждение в полза на адвоката, осъществил процесуалното представителство в размер определен от Висшия адвокатски съвет размер, но без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, в нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС, в който смисъл е актуалната съдебна практика . В мотивите си съдът е посочил още, че нормата на чл.38, ал.2 ЗАДв препраща към Наредба № 1 от 2004 г. , която Наредба независимо от промененото й заглавие, служи основно за ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да обвързва съда. В този смисъл и настоящият съдебен състав се е позовал на Решението на СЕС по делото С - 438 /22 , като е счел , че следва да определи размер на дължимо в полза на адв. Л. Б. възнаграждение, платимо от ответника съобразено и с цената на иска и вида на спора, обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото ( съдът изрично е препратил към мотивите в Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.).

3

Настоящият съдебен състав е намерил , че при спор като настоящия адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА следва да е под минимума на чл. 7 от Наредба 1 от 2004 г. и за исковете, за които се дължи най-ниския размер от 400 лв. За определянето му съдът e съобразил, че правната помощ е за процесуално представителство пред настоящата инстанция и се изразява в депозиране на искова молба, уточнителна молба и становище по същество . В този ред на мисли , съдът е определил сумата от 200.00 лева за адвокатско възнаграждение, като е отчел и въведено от ответника възражение за прекомерност и недължимост на адвокатско възнаграждение, считайки, че размера е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по настоящото производство . В тази част от мотивите си , съдът макар и според адв.Л.Б. да не е ясно защо е определил възнаграждение в размер на точно 200 лв. е посочил практиката на въззивния Окръжен съд Варна :