Решение № 308 от 01.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Перник, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500583 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 153/31.01.2025 г. по гр.д. №33/2025 г. по описа на РС-Радомир, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, предявен от ищците И. В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Д. В. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Б. Б., срещу ответника „МАКРОАДВАНС“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Средец“, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап. 14, ЕИК:

201127485, представлявано от управителя В.Г.С., с който е направено искане да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответника, поради погасяване по давност на суми по договор, сключен между наследодателя им В. И. С. и ответното дружество за сумата общо от 1 409.34 лв. (хиляда четиристотин и девет лева и тридесет и четири стотинки), от които 1 053.31 лв. (хиляда и петдесет и три лева и тридесет и една стотинки)- главница, 230.36 лв. (двеста и тридесет лева и тридесет и шест стотинки) - законна лихва върху главницата, за периода, от 23.06.2011 г., до 07.08.2013 г., ведно със законната лихва, смятано от 08.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението на РС-Радомир е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от ищците по делото чрез адв.Б.Б. от АК-Перник, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сумите по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, доколкото същият е издаден на 04.09.2013 г., и към момента е изтекъл петгодишният давностен срок за вземането за главница и тригодишният давностен 1 срок за вземането за законна лихва за забава върху главницата, като в тази връзка се поддържа, че РС-Радомир не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказаелства. Моли за отмяна на решението на РС-Радомир като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разсноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по подробно изложени доводи. Поддържа се, че при постановяване на съдебния акт в обжалваната му част районният съд е изложил ясно, пълно и конкретно изводите си по относимите факти, като приетото от него не противоречи на константната съдебната практика. Навеждат се доводи, че за последен път давността по изпълнително дело №11939/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.№*** при КЧСИ и район на действие СГС е била прекъсната през 2023 г. с предприемане на валидни изпълнителни действия, като се аргументира и приложимостта на решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. №720/2022 г. по описа на ВКС, в което било прието, че погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира следното:

Пред районния съд е предявен и разгледан отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество „МАКРОАДВАНС“ АД, че ищците И. В. И., ЕГН **********-син и Д. В.

И., ЕГН: **********-дъщеря, в качеството им на наследници на В. И. С., ЕГН **********, поч. на ***, не дължат като погасени по давност сумите от общо 1 409.34 лв., от които 1 053.31 лв. главница, 230.36 лв. законна лихва върху главницата, за периода от 23.06.2011 г. до 07.08.2013 г., ведно със законната лихва, смятано от 08.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, които техният наследодател е осъден да заплати съгласно заповед за изпълнение №614/12.08.2013 г. по ч.гр.д.

№813/2013 г. по описа на РС-Радомир и изпълнителен лист от 04.09.2013 г. по ч.гр.д.

№ 813/2013 г. по описа на РС-Радомир, въз основа на който е образувано изпълнително дело №11939/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег.№*** и район на действие СГС.

Видно от представения препис от изп.д.№ №11939/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано на 28.11.2013 г. срещу В. И. С. по молба от ответното дружество „Макроадванс“ АД с приложен изпълнителен лист от 04.09.2013 г., издаден по ч.гр.д.

№ 813/2013 г. по описа на РС-Радомир. С разпореждане от 22.03.2023 г. ЧСИ е изискал от община Радомир удостоверение за наследници на починалия длъжник. Такова е постъпило на 30.03.2023 г. С разпореждане от 07.04.2023 г. ЧСИ е конституирал И. В.

2

И., ЕГН ********** – син и Д. В. И., ЕГН: **********-дъщеря, в качеството им на законни наследници на починалия длъжник В. И. С. ЕГН ********** съобразно дела от наследството. С оглед посоченото в исковата молба и на основание чл.5 ал.1 ЗН съдът приема, че ищците претендират да се признае за установено по отношение на ответника недължимостта на процесните вземания при равни квоти от по ½ за всеки ищец.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

От фактическа страна в производството не е било спорно, че срещу наследодателя на въззивниците-ищци е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №614/12.08.2013 г. по ч.гр.д.№813/2013 г. по описа на РС-Радомир и изпълнителен лист от 04.09.2013 г. по ч.гр.д. № 813/2013 г. по описа на РС-Радомир. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет, като спор между същите страни на същото основание и за същото вземане вече е недопустим. Понеже ефектът на влязлата в сила заповед е като на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането с влязло в сила решение, то приложение ще намери разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност за всички вземания по заповедта ще е пет години.

Според Тълкувателно решение № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността започва да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване по прилагане на материалния закон следва, че след прекъсване течението на давността с образуване на изпълнителното дело на 12.05.2011 г., новият петгодишен давностен срок за процесните вземания ще започне да тече отново от 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид възприетото тълкуване, съдът намира, че доколкото давността е прекъсната с образуване на делото на 28.11.2013 г.и е спряла да тече до 26.06.2015 г., без правно значение за спора е да се обсъжда какви изпълнителни действия са били предприети от взискателя по изпълнителното дело през този период. По въпроса за действията, с които давността се приема за прекъсната, следва да се съобразят разясненията, дадени в мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., според които давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според т. 10 на ТР № 2 от 3

26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, ако в молбата за проучване на имуществото на длъжника е включено искане за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, т. е. молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК, тя прекъсва давността. Следователно, според възприетото от ВКС задължително тълкуване, в изпълнителният процес давността не спира да тече, но се прекъсва многократно с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ по инициатива на ЧСИ или по възлагане от взискателя.

От представения препис от изп.д.№11939/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че след 26.06.2015 г. взискателят своевременно е депозирал искания за извършване на изпълнителни действия, както следва: на 28.10.2015 г.- искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в търговски банки, на 25.05.2016 г. -искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника за пенсия; на 09.05.2017 г., 08.02.2018 г., 16.11.2018 г., 31.07.2019 г., 10.04.2020 г., 15.12.2021 г. са депозирани нови искания от взискателя за налагане на запор върху вземанията на длъжника за пенсия, работна заплата и върху банковите му сметки, които действия са от естество да прекъснат погасителната давност за вземанията по изпълнителното дело.

Към момента на образуване на изпълнителното дело наследодателят на въззивниците не е бил починал, а смъртта е настъпила на *** -по време на висящия изпълнителен процес, т. е. приложим е чл. 429, ал. 2 ГПК, съгласно който "Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано", т. е. по изпълнителния лист срещу В. И. С. може да се изпълнява срещу въззивниците (наследници), защото субективните предели на изпълняемото право по издадения изпълнителен лист включват и наследниците на длъжника. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или правосубектността), водещи до необходимост от предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на производството, като доктрината и съдебната практика приемат, че актът има констативно действие, а спирането настъпва по силата на закона. Закономерна последица от спиране на производството по делото, разпоредена от чл. 61 ГПК е, че от същия този момент спира течението на всички процесуални срокове. През посочения период е било обективно невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия. В рамките на този период е спрял да тече предвиденият в чл. 110 и сл. ЗЗД срок за погасителната давност, доколкото е било правно невъзможно да се извършват каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници, следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането - предмет на принудителното изпълнение по отношение на тях. Активната и пасивната легитимация в 4 изпълнителното производство се определят от изпълнителния лист, според който взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор, а длъжник по изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него. Изключенията от това правило са визирани в разпоредбите на чл. 429, ал. 2 и 3 от ГПК, и те касаят изпълнението върху имущество на трето на изпълнителния лист лице. Съгласно чл.