Решение № 84 от 27.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601267 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 НПК,като настоящото въззивно разглеждане на делото е второ по ред,образувано по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК.

С оглед процесуалното развитие на наказателното дело и ясното дефиниране предмета на настоящата въззивна проверка,следва да се подчертае,че пред настоящия въззивен състав наказателно-правния спор се развива единствено по въззивна жалба вх.№301418/05.04.2021 година на адв.П.Я. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия В. П. К.,с установена по делото самоличност,допълнена надлежно на 30.06.2021 година,против присъда №260050/31.03.2021 година на Софийски градски съд,постановена по нохд№ 4023/2018 година по описа на съда.

Понастоящем процесуалното развитие на делото сочи следното:

Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд обвинителен акт против М. Л. Б.,с установена самоличност,за извършени от него престъпления по:

-чл.254а НК,

-чл.219 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,

-чл.219 ал.4вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,

-чл.220 ал.2 вр.ал.1вр.чл.26 ал.1НК и

-чл.203 ал.1 вр.чл.201 НК и

1 против В. П. К.,с установена самоличност за извършени от него ТРИ отделни престъпления по чл.143 ал.1 НК,като е образувано нохд №4023/2018 година по описа на СГС.

С присъда №260050/31.03.2021 година,постановена по нохд №4023/2018 година по описа на Софийски градски съд,състав на съда е признал подсъдимия М. Л. Б.,с установена самоличност,ЕГН ********** за невинен и по реда на чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатите му обвинения.Съдът е отхвърлил изцяло,като неоснователен,предявения граждански иск от „НДК КЦС“ ЕАД против подсъдимия М. Б. за сумата 503757,56 лева,като е отхвърлил изцяло,като неоснователен и предявения от Държавата,чрез Министър на финансите,против подсъдимия Б. граждански иск за сумата 3 431 146,06 лева.

С присъдата съдът е признал подсъдимия В. П. К.,роден на ******** година в гр.***,българин,български гражданин,с висше образование,неосъждан,неженен,управител на „Глобъл Консултинг Груп“ ЕООД,живущ в гр.***,ж.к.„***“,бл.***,вх.*,ет.*,ап.**,ЕГН ********** за виновен в това,че на 05.10.2016 година в гр.София чрез заплашване с уволнение е принудил И. С. Б.член на Комисия за провеждане на обществена поръчка за проектиране,преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС,противно на волята му,при съставяне на Протокол № 2/06.10.2016 година,по отношение показател„техническо предложение“,да занижи оценката на участника в процедурата „Главболгарстрой“ АД и да завиши тази на кандидата „Г. Инженеринг“ ЕООД ,поради което на основание чл.143 ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.

С присъдата съдът е признал подсъдимия В. П. К.,с установена самоличност, ЕГН ********** за виновен в това,че на 05.10.2016 година в гр.София,чрез заплашване с уволнение е принудил Д. И. И.,член на Комисия за провеждане на обществена поръчка за проектиране,преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС,противно на волята й при съставяне на Протокол №2/06.10.2016 година по отношение показател „техническо предложение“ да занижи оценката на участника в процедурата „Главболгарстрой“АД и да завиши тази на кандидата „Г. Инженеринг“ ЕООД , поради което на основание чл.143 ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.

Съдът,на основание чл.23 ал.1 НК,е определил на подсъдимия В. П. К. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години,като на основание чл.66 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 5 /пет/ години,считано от влизане в сила на присъдата.

С присъдата съдът е признал подсъдимия В. П. К.,с установена самоличност, за невинен в това на 05.10.2016 година в гр.София чрез заплашване с уволнение да е принудил А. В. Б.,член на Комисия за провеждане на обществена поръчка за проектиране,преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС,противно на волята му при съставянето на Протокол № 2/06.10.2016 година по отношение показател „техническо предложение“ да 2 занижи оценката на участника в процедурата „Главболгарстрой“ АД и да завиши тази на кандидата „Г. Инженеринг“ ЕООД ,поради което на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.143 ал.1 НК.

На основание чл.190 ал.1 НПК съдът е постановил сторените по делото разноски да останат в полза на Държавата.

По постъпил въззивен протест,допълнен надлежно от прокурори при СГП и въззивна жалба , допълнена надлежно от защитата на подсъдимия В.К.,е било образувано внохд №883/2021 година по описа на Апелативен съд София.

Във въззивния протест и допълнението към него са изложени подробни оплаквания,свързани с незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт,касателно подсъдимия Б.. Твърди се,че постановената присъда в оправдателната и част по обвиненията за подс.М. Б. е незаконосъобразна и не държи сметка на събраните по делото доказателствени източници.

Сторено е искане за отмяна на присъдата в тази и част и постановяване на нова,с която подс. Б. бъде признат за виновен по повдигнатите му пет отделни обвинения.

В подадената въззивна жалба и допълнението към нея защитата на подсъдимия В.К. намира постановената присъда в осъдителната и част за неправилна и незаконосъобразна.Сторено е оплакване,че е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон,доколкото не почива върху коректен анализ и оценка на събрания по делото доказателствен обем.

Конкретните оплаквания във въззивната жалба са развити в няколко насоки:

Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са изложени декларативно,без конкретика по повод стореното оплакване.

От друга страна,във връзка с оплакването за изградено вътрешно убеждение по фактите, основано на превратно и неточно тълкуване на гласни доказателствени средства,с последвало нарушаване на материалния закон и приложението на правото,защитата сочи,че първият съд се е предоверил на показанията на св.И. Б. и св.Д. И.,като показанията им са анализирани от съда изолирано от останалия доказателствен обем.

Защитата се оплаква,че решаващият съд е акцентирал на заявеното от тези двама свидетели в хода на съдебното следствие,както и само на онези части от показанията им,дадени на досъдебното производство,които подкрепят обвинението.Анализират се показанията на св.Б.,депозирани в хода на проведеното ДП,като се сочи,че ако Б. е възприел заплаха за уволнение,то я е възприел като отправена чрез подсъдимия К. от подс.М.Б..Акцентира на знанията на св.Б. за служебното положение,заемано от подсъдимия В.К.-председател на Съвета на директорите на НДК,неразполагащ с възможност да уволни св.Б..Във връзка с това оплакване акцентира заявеното от св.Б. в протокол за разпит от 14.02.2018 година-“Тогава точно каза,че ръководството ще ни уволни,ако не отстраним „Главболгарстрой“,както и на заявеното от него при разпит от 19.07.2017 година.

3

Акцентира,че преди подписване на доклада,приключващ процедурата по обществената поръчка ,св.Б. е заявил,че не е викан от никой от ръководството на НДК.

В оплакването си,касателно обвинението на В.К.,свързано с твърдението за отправена заплаха към св.И.,защитата сочи,че заявеното от тази свидетелка на 14.02.2017 година по фактите не е намерило съответен анализ.В подкрепа на защитната теза се акцентира на показания на св.Б.,който е присъствал на разговора от 05.10.2016 година в НДК,но не сочи да е възприел отправени заплахи от подсъдимия В.К. нито към него,нито към другите двама членове. Акцентира,че показанията на свидетелката от 14.12.2017 година не са анализирани въобще от решаващия съд.Намира,че липсват доказателства подсъдимия К. да е осъществил деянието по чл.143 ал.1 НК спрямо св.И..

Оспорва да е налице мотив подсъдимият К. да извърши престъпление против Б. и И.,като оспорва възприетото от решаващия съд К. да е действал с пряк умисъл при осъществяване признаците на състава на тези престъпления.

Оспорва,че подсъдимия В.К. не може да бъде субект на престъпление по чл.143 ал.1 НК ,доколкото заеманата от него длъжност-председател на Съвета на директорите не му позволява да уволнява служители на НДК.

Сторено е искане за отмяна на присъдата в атакуваната осъдителна част и постановяване на нова,с която подс.В.К. бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

С Решение №63/01.03.2022 година на Апелативен съд София,постановено по внохд №883/2021 година по описа на съда,първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

По подадена касационна жалба вх.№6228/22.03.2022 година,с изложени оплаквания против постановеното въззивно решение в осъдителната част за подс.К.,във ВКС на РБ е образувано к.н.д.№557/2022 година по описа на съда.

С Решение №50177/16.11.2022 година,постановено по цитираното касационно наказателно дело съдът е отменил въззивно Решение №63/01.03.2022 година на Апелативен съд София,постановено по внохд №883/2021 година по описа на съда,в обжалваната част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно решение ВКС на РБ е приел,че при отсъствие на касационен протест оправдателната присъда за подсъдимия Б. е влязла в законна сила на 01.03.2022 година,като считано от тази дата е влязло в сила и оправдаването на подс.К. по обвинението за извършено престъпление по чл.143, ал.1 НК спрямо А. Б..Изрично в мотивите си касационната съдебна инстанция е заявила,че „….в тази част въззивното решение не е предмет на …..касационна проверка“.

Касационният съдебен състав се е произнесъл по сторено възражение на защитата на подс. К. за допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в разглеждането на делото от Софийски градски съд като първа инстанция за обвинения,които не са му подсъдни,като е приел, че е неоснователно.Изложил е съображенията си.

Касационната съдебна инстанция се е произнесла и по възражения на защитата на 4 подс.К.,свързани с оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по повод начина на анализ и„..кредитирането на определени гласни доказателства, предопределени от игнорирането на едни и фаворизирането на други“,като е прието,че първият въззивен съд,в съответствие с изискванията на чл.339 ал.2 НПК е изложил съображения за липса на такива процесуални нарушения,които от своя страна са споделени изцяло от касационната инстанция. Изрично е посочено,че „Не са налице основания да се счете,че доказателствената дейност на първоинстанционния съд,възприета и от контролираната инстанция,е базирана на незаконосъобразно събрани източници,както и че същите са били превратно анализирани.Изложени са убедителни съображения поради какви обстоятелства е възприето за достоверно заявеното от двамата пострадали /л.75-79 от мотиви към присъда/.Техните показания не са вътрешно противоречиви,както се твърди в жалбата.Те са съпоставени не само по между им,но с показанията най-вече на св.Б. и св.Й.

,поради което не може да се споделят възраженията на защитата за допуснато нарушение на процесуалните правила при събирането,оценката и анализа на доказателствата по делото“.

В мотивите на касационното съдебно решение,поставени в основата на дадените задължителни указания по реда на чл.354 НПК към настоящата съдебна инстанция,ясно е посочено,че законосъобразно "...предходните инстанции еднозначно са приели,че при условията на идеална съвкупност,на инкриминираната дата,в кабинета на К.,като председател на съвета на директорите на „НДК КЦС“ ЕАД,по време на разговор с присъстващите А. Б.,И. Б. и Д. И.,подсъдимият едновременно е заплашил последните двама с уволнение,ако при окончателното съставяне на протокол №2/06.10.2016 година откажат да завишат оценката в раздел „Техническо предложение“ на „Г. Инженеринг“ЕООД и да понижат тази на „Главболгарстрой“ АД.Упражненото спрямо двамата свидетели психическо въздействие довело и до обективния съставомерен резултат,а именноизпълнението,противно на действителната им воля, на устното разпореждане на К.,което според предходните инстанции кореспондира с механизма на престъплението по чл.143 ал.1 НК“.