Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 04.07.2019, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 63/2019
Вид
Решение № 167
Подписан
04.07.2019
В сила
31.12.2019
Състав
ПЕНКА БОРИСОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б. в · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 ал. 3 т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 167 гр. Свищов, 4.07.2019 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 3.06.2019 състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 63/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците А.С.И. и Ц.И. П. - И. твърдят, че мужде тях и „У.Б.“АД *** бил сключен договор за потребителски кредит № TR 2775 от

03.07.2007г. в размер на 30 000 лева, със срок на погасяване от 15.07.2007г. до 15.06.2017г.. Посочват, че към договора бил подписан погасителен план за месечни анюитетни вноски и раздел II. Условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит, които са сатнадртизирани, изготвени по образец от Банката, имат характер на Общи условия и не са индивидуално уговорени.

Заявяват, че изпратили три последователни жалби до ответника в стремежа си да получат отговори за увеличаването на ГЛП ко предита им през 2013 година, но от отговорите на банката разбрали, че същата неправилно тълкува и аргументира едностранно завишените лихви по кредита с цитати на две клаузи от разел II Точки т. 11.1 и т.11.1.3, а и в отговорите на банката не се съдържала информация за намаляването на стойността на SOFIBOR 1 M, но банката признала за допълнително въведен компонент премия с Решение на УС, документирано в протокол 38/14.10.2008г.. Бил заведен съдебен спор, като с решение от 26.10.2016г. по в.гр.дело № 519/2016г. на ВТОС било потвърдено решение № 179/06.11.2015г. по гр.дело № 543/2014г. на РС Бяла, с което „У.Б.“АД била осъдена да им заплати сума, представляваща възнаградителна лихва по процесния договор на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за периода 15.07.2007г. до 15.02.2014г.. След изпълнение на съдебното решение и изплащане на дължимите суми, банката ответник продължила да формира лихвения процент по договора с включен компонент премия до окончателното изплащане на кредита на 15.06.2017г.. Основани за подаване на иска било едностранното изменение в посока на увеличаване на годишния лихвен процент от банката, което било нарушение на сключени ядоговор между страните.

Кредитор получил от кредитополучателя и солидарния длъжник процесната сума при първоначална липса на основание. Твърдят, че дължимата лихва про процесния кредит била оуговорена в т. 4.1 от договора по следната методологолия за формиране на годишен лихвен процент/ГЛП/:

Базисен лихвен процент /БЛП/ по т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица и надбавка или към 1-месечния SOFIBOR, който към момента на сключване на договора бил 4,396 се прибави надбавка от 3,21 %, като по този начин се получава размера на лихвата към този период от 7,606 % на годишна база. ГЛП по договора бил пряко обвързан с промените в стойностите на 1-месечния SOFIBOR и при всяко негово увеличение или намаление с 1 пункт съгласно т. 10.5 от Условия по керидити на физически лица, Банката служебно следвало да определя – увеличава или намалява годишната лихва. Така с решение, обективирано в протокол № 38/14.10.2008г. на УС на банката, едностранно се изменя реда за определяна на БЛП като освен обявения при сключването на договора SOFIBOR представляващ променлива величина/при специфичните условия, про които се определя/, е добавила към него и премия, за каквато страните по договора не били постигали съгласие. С последващи решения на УС на Банката размера на премията бил последователно увеличаван от 1 до 3 %, като дори и в това решение в т. 6 от протокал било посочено ,че промените спрямо заварените договори за керидит следва да се прилагат едва след проведени с кредитополучателите преговори и постигнато съгласие. В случая банката не ги била уведомила за новите условия за формиране на базовия лихвен процент и п отози начин се стигнало до едностранна промяна на договора, която била в противоречие с постигнатото между страните съгласие при сключването на договор аза банков кредите и действащите общи условия ,валидни към момента на сключването му. С извършените дейстивя се поменени правилата за определяне на лихвения процент с включване на нов компонент – премия, наред с първоначалните, което променя реда ,начина, формулата за изчисляване на БЛП и съответно ГЛП.

Тази промяна нарушавала принципа на равнопоставеност на страните, противоречала на закона и поради това не обвързвала кредитополучателя и солидарния длъжник. Посочва, че в противоречие с подписаните от кредитополучателя Общи условия и с договора за кредит банката едностранно била променила условията за формиране на БЛП по кредита, като за да компенсира спада в стойността на договорения лихвен индекс 1 – месечния SOFIBOR е променила формулата, по която се определя БЛП като е добавила нов компонент „премия“ през м. ноември 2008г.

Банката неправомерно прибавила трети компонент към лихвения модел за изчисляване на годишната лихва с цел да компенсира спада на пазарния индекс. Счита, че въвеждането на втори компонент премия в БЛП противоречал на т. 10.3 и т.

10.3.1 и 10.4.2 от Общите условия ,където БЛП е равен на SOFIBOR 1 м. Твърдят, че стойностите на 1-месечния SOFIBOR след м. август 2013 г. до края на договора /15.06.2017г../ не се били променяли +– с 1 %, поради което и с оглед т. 10.5 от ОУ по кредити на физически лица нямало основание за увеличение или намаление на ГЛП, и при тези условия ГЛП по договора за кредит е следвало да бъде на стойност 3,689 %, което включвало 1-месечния SOFIBOR на стойност 0,479 % /стойността към 15.08.2013г./ и 3,21 % надбевка по договора, вместо начисляваната от банката лихва за този период от 6,689 % с включен компонент премия от 3 %.

Заявява, че не били уведомини , не били давали съгласие за изменение на методиката на формиране на БЛП по договора. Твърдят, че последната клауза на Условията по кредити на физически лица, която дава право на Банката да актуализира същите, като при изменения същите оставата валидни и запазвата и продължават действието си в последната и актуална редакция е нищожна. Същите не били индивидуално уговаряни между страните, а посочената клазуа давала право на банката едностранно да измени общите условия по договора, без да са посочени каквито и да било критерии за това и при пълна липса на основание – неравноправни клаузи на основание чл. 143 т. 10 ЗЗП. Твърдят, че клаузата на т.

11.1.3 от II.Условия е неравноправна, тъй като предвиждала възможност за банката едностранно да измени ГЛП по кредита, ако пазарните условия водели до необходимост от увеличаването му най – малко с един пункт, а липсвала възможност за намаляване на лихвата при обратна промяна на пазарните условия.

Липсвало и уточнение на съдържанието на пазарните условия, което я правело неясна и двусмислена; съществувало значително неравновесие между правата на банката и тези на кредитополучателя. Същата по тази причина била нищожна и не пораждала действие между страните по договора. Не била уговорена възможност на потребителя да се откаже от договора и посочените клаузи не били индивидуално уговорени, поради което същите бии нижощни. Механизма за определяне на лихвата, описан т.

11.1.3 от II Условията също бил нищожен, поради което и нищожна била и разпоредбата на т. 11.1.2 от същия раздел, предвиждаща реда за приемането и прилагането вв отношенията между страните, която бил апряко свързана с т.

11.1.1. По този начин кредитополучателят и солидарния длъжник оставали обвързани само с първоначално определената лихва по кредита в т. 4.1а. Тази част от клаузата не била неравноправна ,тъй като била формулирана изрично и не подлежала на промяна. Твърдят, че размерът на ГЛП по договора следвало да бъде определян само както първоначално е било уговорено – като сбор от базовия лихвен процент, съставляващ едномесечния SOFIBOR и договорената надбавка, без въведения с решенията на УС трети компонент – т.нар. премия. Претенцията им била за получената повече и без първоначлна липса на основание от банката сума, която е разлика от реално заплатените лихви в анюитетните вноски за периода от 15.02.2014г. до 15.06.2017г. и дължимите такива, изчислени по реда на т. 4.1 от договора.

Отправили покана до ответника на 02.03.2017г. за доброволно плащане на сумата ,представляваща начислена и платена без правно основание лихва по договора за банков кредит от 03.07.2007г., както и на 21.03.2017г. , последващи покани на 18.04.2017г. и на 17.07.2017г.., но не били предприети действия от страна на банката, което обуславяло и задължение за заплащане на мораторни лихви за периодите от поканите до завеждане на делото. Моли да бъде постановено решение, с което ответинка да бъде осъден да им заплати сумата от 500 лева, представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г. , счиано от 15.02.2014г. до 15.06.2017г.., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД; законна лихва в общ размер на 109 лева, както следва: за периода от 03.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 100 лева, за сумата представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по договор за банков кредит от 03.07.2007г. , считано от 15.02.2014г. до 15.02.2017г.; за периода от 22.03.2017г. до подаване на исковата молба в размер на 3,00 лева за сумата, представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по договор аза месец март 2017г. ; за периода от 19.04.2017г. до подаване на исковата молба в размер на 3,00 лева за сумата, представляваща неправомерно начислена и платена без правно основани елихва по договора за месец април 2017г. , за периода от 18.05.2017г. до подаване на исковата молба в размер на 3,00 лева за сумата ,представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по договора за месец май 2017г.. Претендира разноски.

С протоколно определение от 08.05.2019г. по делото е допуснато изменение на предявените искове по чл. 55 ал. 1т. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, посредством изменение на размерите, като размера на предявения иск за главница се увеличава от 500 лева на 961,09 лева, а искът за лихва се намалява от общ размер 109,00 лева на 50,31 лева.

Ищците в хода на устните състезания не взеха становище. Представят писмено становище преди съдебно заседание, в която излагат подробни съображения за основателност на исковете, като допълнително освен изложените мотиви в исковата молба се позовава, че банката не е следвала договорено, като не е намалявала лихвата при спад на пазарния индекс SOFIBOR 1 M или и след решението по гр.дело 543/2014г. на РС Бла продължила да формира лихвения роцент по договора с включен допълнителен компонент „премия“ до окончателното изплащане на кредита на 15.06.2017г.. Банката едностранно била изменила реда за определяне на ГЛП , като го е увеличила и е добавила допълнителен компонент премия. Позовава се, че размерът на годишния лихвен процент по процесния потребителски кредит следва да бъде определян само както първоначално било уговорено между страните,, а извършената едностранно промяна на ГЛП след м. 11.2008г. нарушавала принципа на равнопоставеност на страните. Взема становище, че възражението за изтекла погасителна давност се явявало неоснователно, тъй като везмането произтичало от фактическия състав на чл. 55 ЗЗД и се погасявало с изичането на петгодишна давност по чл. 110 от ГПК. Моли исковете да бъдат уважение в размерите, изчислени от вещото лице, след направеното изменение на размерите им. Претендират разноски.

Ответникът „У.Б.“АД ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който взема становище за недопустимост на предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, тъй като ищците разполагали с иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за неизпълнен договор. Счита, че иска е неоснователен, тъй като банката не дължала претендираните от ищците сума и не били налице твърдяните от ищците нарушения от страна на банката. Оспорва изцяло всички изложение в исковата молба обстотяелства, с изключение на факта на сключения между страните договор за банков потребителски кредит № 2775 от 03.07.2007г., с неговите приложения , по силата на който банката предоставила на ищците кредит в размер на 30 000 лева ,със срок на погасяване до 15.06.2017г.., с индивидуално договорени клаузи между страните, както и погасяването на сумата по договора за кредит се извършвало на анюитетни вноски/равни всеки месец/ включващи главница и лихва. Осторва твърдението, че разпоредбата на т.