Решение № 6063 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6063 гр. ******, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20221110158555 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба от „**************“ ЕАД против К. М. Г., в лично качество и в качеството на наследник на Н. С. Г., с искане да бъде осъден ответникът да заплати на топлофикационното дружество сумата в размер на 1 616.64 евро (3 161.88 лева), представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ж. к. „*********“, бл. 3, вх. Д, ет. 3, ап. 78 с аб. № ***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 321.47 евро (628.74 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., сумата в размер на 9.76 евро (19.08 лева), представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата в размер на 2.10 евро (4.10 лева), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г.,

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителя не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответника притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът К. М. *******, чрез назначения му особен представител адв. Д., депозира отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, оспорва качеството потребител на ТЕ за процесния имот, доколкото партидата е открита на 1 името на друго лице. На отделно основание сочи, че не се доказва облигационно правоотношение между страните, доколкото ответникът не е потребител на топлинна енергия и не се доказва същият да е приел наследството на своя наследодател или на част от него. Оспорва извършването на реален отчет, като поддържа, че същият не е доказан.

Оспорва изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна енергия за процесния период, както извършено отчитане на индивидуалните разпределители. Сочи, че приспадането или добавянето на суми от изравнителните сметки към други фактури може да става само с изрично съгласие на потребителя. Оспорва претенциите за лихви, с твърдение, че ищецът не е поставил ответникът в забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн.

ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право 2 на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота през процесния период, като е придобил същото по наследяване от своята майка Н. Г..

Че последната е била собственик на недвижимия имот до смъртта си през 2012 г. по делото се установява от приетия договор за покупко-продажба на топлинна енергия № ****** г. за процесния имот и удостоверение за наследници на Н. С. Г.. От друга страна по делото е установено, че ответникът е единствен наследник на своята майка Н. Г. и доколкото за периода от нейната смърт до момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът не е установил да се е отказал от наследството на наследодателя си, то и следва да се приеме, че е придобил правото на собственост върху имота. В допълнение на последното и по искане на ищеца е извършена справка в особената книга, водена от СРС по ЗН и не е установено в същата да са вписани отказ или приемане на наследството.

Следователно и в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. купувач по договора за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот е бил ответникът. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм.

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

По делото е допуснато и изслушано заключение по назначенатата ССчЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентна изготвена, съгласно която не са установени постъпили суми от страна на ответника за покриване на начислените суми. Вещото лице е достигнало до извод, че размерът на главницата за ТЕ възлиза в размер на 3 180.96 лева за процесния период, а мораторната лихва върху главницата за процесния период е в размер от 632.84 лева.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че 3 присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.