Определение № 200 от 15.03.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Перник , 15.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20211700500081 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. В., чрез пълномощника адв. В.Н., против определение № 261149 от 08.12.2020 г. по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на определението на районния съд като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че жалбоподателката притежава единствено семейна къща с площ от 60 кв.м, а месечните доходи на домакинството , състоящо се от нея и нейния съпруг, са в размер на общо 1290 лева съгласно подадената от нея декларация за материално и гражданско състояние. Според жалбоподателката тези доходи са изключително ниски за задоволяване на основните им потребности и нужди и недостатъчни за заплащане на дължимата държавна такса от 600 лева и разноски за производството. Поддържа, че заради извънредната епидемична обстановка в страната за дълги периоди от време е била в невъзможност да осъществява трудовите си задължения. Сочи също така, че процесуалното представителство по делото се осъществява безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв предвид затрудненото финансово състояние, за установяване на което твърди, че ще бъде представен договор за правна защита и съдействие от адвокатски кочан в първото по делото съдебно заседание.

Позовава се на практика на ВКС по въпроса за доказване на обстоятелствата, от значение за преценка на имущественото състояние на лицето в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. По изложените съображения, жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде освободена от заплащане на такси и разноски в производството по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

1

Производството по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд е образувано по искова молба, подадена от М. М. В., чрез пълномощника адв. В.Н., с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД е п редявен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило на *** г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на събитието до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба е обективирано искане за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК поради затрудненото финансово състояние. Представена е и декларация за материално и гражданско състояние, подписана на *** г. от ищцата.

За да постанови обжалваното определение, Пернишкият районен съд е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че е в затруднено материално състояние с оглед сбора от нейните и на съпруга месечни доходи от 1290 лева, както и предвид обстоятелството, че е ангажирала адвокат от САК да я представлява в производството.

Поради това ПРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Последователно и непротиворечиво в практиката си ВКС приема, че по молбата за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса в производството по делото, като след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея /в този смисъл- определение № 14 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2020 г., I г. о., ГК/.

По отношение на значението на ангажирането на адвокатска защита и заплащането на адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира, че същото не представлява основание за отказ от освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски в производството. Правото на защита е конституционно гарантирано и осъществяването му чрез ангажиране на адвокат в съдебно производство не е показател за средствата, които имат страните. Такъв извод може да бъде обоснован и при преценка на съдържанието на законовата разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК и липсата на това обстоятелството сред предпоставките, относими към основателността на искането с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Следва да се подчертае, че при извършване на съвкупна преценка за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски, съдът може да вземе предвид размера на изплатеното адвокатско възнаграждение, както и уговорения начин на плащане, съобразено с цената на иска и другите относими обстоятелства. Сам по себе си фактът на ангажиране на адвокат, който да защитава интересите на страната, не може да обуслови наличие на достатъчно средства /в този смисъл- определение № 97 от 1.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 407/2016 г., IV г. о., ГК/.

По делото не е представен договор за правна защита и съдействие на жалбоподателката, а единствено адвокатско пълномощно. Няма данни за заплатено от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, като същата твърди, че е представлявана безплатно поради влошеното финансово състояние съгласно чл. чл. 38, ал.

1 ЗАдв. Поради това неправилно при преценка на имущественото състояние на жалбоподателката първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че е упълномощила 2 адвокат, който да е представлява в производството по предявения от нея иск.

В настоящия случай държавната такса по предявения от ищцата иск е в размер на 600 лева, равняващи се на 4 % от цената на иска съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

От представената към исковата молба декларация за материално и гражданско състояние от *** г., се установява, че жалбоподателката е на 59 години, в добро здравословно състояние, омъжена. Притежава къща в *** с площ 60 кв.м., не притежава моторни превозни средства и влогове. Доходите са от заплата в размер на 640 лева и пенсия в размер на 365 лева. Тя и съпругът не получават доходи от наеми, рента и аренда, не получават дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, не са регистрирани като еднолични търговци. Съпругът на ищцата не получава заплата, а единствено пенсия в размер на 285 лева. Общият размер на месечните доходи за семейството на жалбоподателката е 1290 лева. Жалбоподателката е декларирала, че не издържа непълнолетни деца.

При направена служебна справка на сайта на Националния статистически институт се установи, че средният разход за издръжка на лице за последното тримесечие на 2020 г. е бил 1668,71 лева, което прави 556,24 лева на месец. За двучленно семейство, като това на жалбоподателката, средният месечен разход се равнява на 1112,48 лева. Съпоставяйки тази сума с установения месечен доход на семейството на жалбоподателката от 1290 лева и предвид съвкупната преценка на данните по делото, съгласно гореизложените критерии по чл. 83, ал. 2 ГПК, следва изводът, че тя е материално затруднена, но не до степен, че да не може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото.

Поради това се налага изводът, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е частично основателно. Жалбоподателката е в състояние да набави част от сумата, която настоящият състав определя на 1/6 от дължимата държавна такса, или 100 лв., както и 1/6 от разноските.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на разликата над сумата от 100 лева до целия размер от 600 лева държавна такса и от заплащане на 5/ 6 от разноските, и да се потвърди в останалата част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 261149 от 08.12.2020 г. по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на М.

М. В., с ЕГН **********, с адрес ***, по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото за разликата над сумата от 100 /сто/ лева до дължимата сума от 600 /шестстотин/ лева и от заплащане на 5/ 6 от разноските, като вместо това постановява:

ОСВОБОЖДАВА М. М. В., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 83, ал.

2 ГПК от заплащане на държавна такса за разликата над сумата о т 1 0 0 /сто/ лева до дължимата сума от 60 0 /шестстотин/ лева и от заплащане на 5/ 6 от разноските за производството по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261149 от 08.12.2020 г. по гр. дело № 6164 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в останалата му част.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4