Решение № 130 от 23.06.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Габрово, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500179 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответниците по делото Л. А. М. и М. Х. М. против Решение №12/21.01.2026г. по гр.д.№462/2023г. на РС Севлиево, с което е признато по отношение на жалбоподателите, че Р. А. Ц., Н. Ц. Б. и М. Ц. М., като наследници на Ц.

М. Ц., са собственици по наследство на новообразуван имот № **, находящ се в местност „**” (сега селищно образувание „Х.”), гр.Севлиево, при граници на имота: имоти №№ ***********, **, който имот наследодателят им - Ц. М. Ц., починал на 06.07.2014г., придобил с Нотариален акт за покупко - продажба №105, том II, дело №428 от 1956г. на РССевлиево, и на осн. чл.108 ЗС жалбоподателите са осъдени да предадат на Р. А. Ц., Н. Ц. Б. и М. Ц. М., владението върху същия недвижим имот. Жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски, както и са осъдени да заплатят по сметка на РС Севлиево разноски заплатени от бюджета на съда.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд признал за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство по закон. Такъв бил и коригираният петитум на ищцовата претенция след дадените указания. В първото заседание по делото, обаче, ищците твърдели, че процесният имот бил колективизиран и след това реституиран. Тези диаметрално противоположни твърдения водели до нередовност на исковата претенция, още повече, че такива твърдения изначално се съдържали и в обстоятелствената част на исковата молба.

Доводите на съда за липса на колективизация на имота може и принципно да били правилни, но не само отвеника, но и самия ищец твърди, че имотът бил одържавен, т.е. той сам се позовавал на това придобивно основание. Поради което и атакувания съдебен акт бил недопустим

Въпросът относно колективизацията и реституцията на имота бил един от въпросите релевантните за изхода на правния спор. Основният въпрос е дали ищците са собственици на процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание. Ако ищецът не докаже правото си на собственост върху претендираната вещ, то дори и ответникът да я владее без основание, искът следва да се отхвърли, защото ответникът дължи връщането на вещта само на действителния й собственик, а не на всяко лице, което поиска владението й.

1

Идентичността на имота, описан в нотариалния акт на праводателя на ищците от 1956г с претендираната площ следвало да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване от ищеца.

По отношение на изготвянето на експертизата вещото лице подходило компетентно, като извършило заснемане на имота, оглед на място (с изготвяне на фотоснимки), събиране и изследване на предишни кадастрални планове, топографски карти и други, изготвяне на комбинирани снимки. Оспорва се извода за идентичност, който самото вещо лице не успяло да защити при изслушването на експертизата.

От показаният на разпитаните по делото свидетели по никакъв начин не можело да се извлекат релевантни за изхода на делото обстоятелства като границите на имота. в показанията си св.Д. В., която е и непосредствен съсед на спорния имот се установявало, че праводателят на ищците не е бил техен съсед от север, а се намирал „по-нагоре“, което съвпада като информация с всички кадастрални планове, огледа на място и ортофотоснимките.

От всички събрани по делото графични материали, се установявало еднозначно, че имот № ** и имот № ** в годините назад и към настоящия момент представляват два отделни имота без функционална връзка между тях!

В приложения кадастрален план на местността „**“ от 1985г, изготвен по отменения ЗЕКНРБ - в този план спорният имот е нанесен като отделен такъв, т.е. нанесена е граница между този спорния имот и имота от север (№596 по този план, идентичен с имот № ** от Плана на новообразуваните имоти от 2007г). Действително, върху граничната черта била нанесен условен знак “Z” за заличаване на граница. Това означава, че първоначално, при съставянето и одобряването на плана, са били два отделни имота и тази граница е била нанесена, а впоследствие границата е заличена чрез знака “Z”. В такъв случай можело да се приеме, че двата имота представляват един такъв. По никакъв начин обаче не било установено в преписката, която се води към всеки един регулационен / кадастрален план, кога, от кого и на какво основание е извършено това изменение в плана, т.е. нанасянето на знака „Z” за заличаване на границата между двата имота. Оттам и съдът не следва да зачита последиците от подобни самоволни редакции на плана. И като краен извод - не следва да се приема, че границата между двата имота е заличена.

От приложената ЕТК (едромащабна топографска карта) - картен лист К-35-27(212), изготвена през 1957г (т.е. в непосредствен период, по-малко от година след закупуването на имота от праводателя на ищците) ясно било видно, че е била налице материализирана релефна граница - изкуствено създадена денивелация (синор, слог, шкарпа), ситуиран по остта изток-запад, която разделя спорния имот от находящия се на север имот на ищците (застроения с вилната постройка). т.е. липсват графични данни за налична функционална връзка между двата имота, както и е налице релефно оформена граница между тях. Същият този синор бил наличен и към днешна дата без изменения. На място вещото лице установа заснема дългия слог/синор/шкарпа (изкуствена денивелация), ситуиран по остта изток-запад.

Местоположението на този синор на място съвпада с нанесения по ЕТК от 1957г синор и с имотните граници по кадастралния план от 1985г и ПНИ от 2007г. На място се установявало и че липсва функционална връзка (проход / подход / пътека) от имот № ** (по ПНИ) към спорния имот (№ **), което било сериозна индиция за това, че двата имота не са били ползвани като един назад във времето, тъй като няма начин и подход за достъп от единия имот към другия.

Молят съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да отхвърли като неоснователна и недоказана ищцовата претенция. При условията на евентуалност (в случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение), молят да бъде уважено възражението за задържане на имота и да бъде присъдено заплащане на сумата от 4320лв, както и да бъдат присъдени и сторените съдебноделоводни разноски.

Ответниците по жалбата в депозирания отговор оспорват същата като неоснователна.

Молят съда да я остави без уважение и да присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач в депозираното становище заявява, че не оспорва въззивната жалба и моли съда да я уважи.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страни и срещу акт, подлежащ на 2 обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

Съдът намира възражението за недопустимост на обжалваното решение за неоснователно. И в първоначалната искова молба и в последващите уточнителни молби ищците заявяват собственически права върху процесния имот на основание наследство.

Само в с.з. от 02.10.2024г. пълномощника им заявява, че имота на наследодателя на ищците е бил одържавен и заявен за възстановяване. Съдът намира, че вероятно с това си изявление (което не се поддържа в следващите с.з.) пълномощника е допуснал грешка, още повече, че във връзка с него не е направено и съответно допуснато изменение на обстоятелствената част на иска. Поради изложеното първоинстанционния съд не се е произнесъл по непредявен иск. следва да се отбележи и че в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че наследодателя на ищците е заявил земи за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не в лично качество, а като наследник на своя баща.

Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел следното :

От представения нотариален акт №105, том II, дело 428/1956 г. на Севлиевски народен съдия е видно, че Ц. М. Ц. (наследодател на ищците) е закупил лозе в землището на **, с площ от около 3,5дка, при съседи: А. С., Т. С. и М. С.. По делото е представена скица на лозето на Ц. М. Ц. в м. „**”, без дата.

По делото са представени декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, вх. №6307 от 31.03.1998г. на Община Севлиево, на името на Ц. М. Ц. и вх. №5703Н55450 от 12.11.2021г. на името на Р. А. Ц.. В декларациите, като документ за собственост, е посочен нотариален акт №105, том II, дело 428/1956г. на Севлиевски народен съдия.

С Акт №7365 за частна общинска собственост, съставен на 24.09.2021г., на основание чл.56, ал.1 във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, във връзка с §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решения №25/10.12.2003г. и №086/02.05.2017г. на Общински съвет – Севлиево, е актуван новообразуван имот №** по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание Х. - местност „**”, одобрен със Заповед №309/20.07.2006г. на Областен управител, с площ 2273,7кв.м., при граници на имота, както следва: имоти №№ ***********, **.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот ОС-12 от 27.01.2022г. Община Севлиево продала на ответницата - Л. А. М. (по време на брака й с ответника), новообразуван имот №** по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание Х. местност „**”, одобрен със Заповед №309/20.07.2006г. на Областен управител, с площ 2273,7кв.м, при граници на имота, както следва: имоти №№ ***********, **, актуван с посочения по-горе акт за общинска собственост от 24.09.2021г.

По делото е представена скица №153 от 12.05.2023г. на новообразуван имот №** по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание Х. - местност „**”, землището на гр. Севлиево, код по ЕКАТТЕ **, община Севлиево.

По делото не било спорно, че към момента на подаването на исковата молба ответниците владеят процесния имот.

От показанията на свидетелката Д. М.а В. се установява, че същата притежава имот в съседство на спорния имот, от юг. Свидетелката сочи, че познава Ц. М. Ц. и Р. А. Ц., тъй като имали „една къща и един слог, някакво местенце”, но били „малко по-нагоре”. Сочи се, че процесното място от 2010г. било запустяло. Впоследствие - от 4-5 години се поддържало от ответника. Мястото било почистено отпреди повече от 3 години, а новият собственик бил ответникът, като последният си взел хора да почистят мястото, да го косят. Свидетелката Д.

М.а В. посочва о, че назад в годините си спомняла един възрастен човек в това запустялото място – преди 30-40 години, който човек не бил Ц. М. Ц., като след това не виждала хора там. Твърди, че между процесното място и мястото на Ц. М. Ц. и Р. А. Ц. имало слог с камъни, като над този слог имало къща, която била запустяла – къщата на възрастните хора /Ц. М. Ц. и Р. А. Ц./. Свидетелката твърди, че този зид/слог все още е там. Мястото, с къщичката на Ц. М. Ц. и Р. А. Ц., се намирало в дясната страна, доста далече от имота на свидетелката. Свидетелката сочи, че нямало порта между мястото на възрастния човек и къщата на Ц. М. Ц. и Р. А. Ц.. Свидетелката виждала в процесния имот ябълкови дървета.

Свидетелят Д. Ж. Д.в посочва, че се бил ангажирал с почистването на това място, като 3 бил ангажиран от ответника за това. Процесното място било обрасло – джунгла, и не било работено, не можело да се влезе там, тъй като 40-45 години не било работено мястото и не можело да се влезе вътре. Свидетелят разчистил мястото и го поддържал, като използвал специални инструменти за ликвидиране на издънките, защото последните оставали; оформял короните всяка година от 2 до 3 пъти; пръскал и овошките. Посочва, че имотът представлявал 2 дка равен парцел от изток на запад. Процесният имот не бил стопанисван от около 40-45 години. Когато разчиствал имота имало съборетини.