Решение № 144 от 27.12.2018, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 27.12.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при секретаря В.Р., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 220 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано въз основа на жалба от З.Д.З. и П.Н.З., двамата с постоянен адрес ***, депозирана чрез процесуален представител И.И.- адвокат от ШАК, със съдебен адрес ***, против Заповед № РД-25-1043/29.05.2018г. на Кмета на Община Шумен. С обжалвания административен акт е разпоредено премахването на незаконен строеж "Пристройка на два етажа към жилищна сграда", находящ се в УПИ IX-668, кв.56, с идентификатор № *** по КК на гр.Шумен, кв.Дивдядово, с административен адрес ***.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка се твърди, че в констативния акт и в заповедта не се съдържат конкретни фактически и правни основания за наличие на строеж по смисъла на ЗУТ, нито такива относно категорията на строежа. Не са изложени и аргументи относно предпоставките за търпимост на строежа. Счита се също, че заповедта е издадена при неспазване на чл.35 от АПК, доколкото не са били изяснени фактите и обстоятелствата, от значение за случая. По съществото на спора се твърди, че процесната пристройка представлява търпим строеж и като такъв не подлежи на премахване. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед. В съдебно заседание оспорващите се представляват от процесуален представител И.И.- адвокат от ШАК, който в хода на устните състезания и в представени писмени бележки излага допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата. В тази връзка се сочи, че пристройката, предмет на оспорвания акт, е изградена преди 1987г. и като такава представлява търпим строеж, тъй като е построена със съгласието на собственика на съседния имот, поради което приложение намират изключенията, регламентирани в чл.21 от ЗУТ.

Ответната страна – Кмет на Община Шумен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.П., оспорва жалбата. В хода на устните състезания и в приложени писмени бележки излага аргументи за неоснователност на оспорването, предвид обстоятелството, че процесната пристройка е изградена без разрешение за строеж и строителни книжа, както и, че същата не е търпим строеж нито по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 от ПЗР на с.з. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Оспорващите

З.Д.З. и П.Н.З. се легитимират като собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ IX-668 в кв.56 по регулационния план на гр.Шумен, с ид.№ *** по КККР на гр.Шумен, ведно с втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в посочения имот – по силата на нотариален акт за замяна № 129 от 19.10.1989г., т.4, рег.№ 1588, дело № 1244 от 1989г. по описа на ШРС. Освен двамата оспорващи, съсобственици на поземления имот, за който е отреден УПИ IX-668 в кв.56, както и на постройки в него, са: С.К.С.- собственик на 1/3 ид. част от поземления имот, на 1 етаж от двуетажна жилищна сграда и на изба, построена в северозападната част на къщата, ведно с 1/2 ид.части от общите части на сградата, съгласно нотариален акт № 44/12.04.1990г., том II, рег.№ 591, дело № 359/1990г.; както и И.П.А.- собственик на 1/3 ид.част от парцела, заедно с изградената в североизточната част на парцела кирпичена къща, кухня и навес, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 4/02.10.1969г., том V, дело № 1149/1969г. на ШРС.

На 10.05.2018г., в присъствието на оспорващия, служители на община Шумен извършили проверка в посочения имот, при която констатирали наличие на строеж, представляващ "Пристройка на два етажа към жилищна сграда", изградена без издадено разрешение за строеж. При проверката било установено, че пристройката се състои от I етаж – гараж, разположен на външната регулационна граница на имота; гаражът е покрит със стоманобетонна плоча, при входа има две стоманобетонни колони, а към дъното като носещи колони са използвани стоманени тръби; и II етаж – стая към жилището, разположено на втори етаж на жилищната сграда.

Помещението е с масивна конструкция, три ограждащи стени, за четвърта е използвана фасадната стена на къщата; помещението е разположено изцяло върху стоманобетоновата плоча, служеща за покрив на гаража, като към улицата излиза еркерно над нея на 0,50м. Прието било, че пристройката е изпълнена на недопустими отстояния към странична регулационна линия и не отговаря на строителните правила и норми, както и на условията на § 16 и § 127 от ЗУТ за търпими строежи. За установените от тях обстоятелства общинските служители съставили Констативен акт № 1/10.05.2018г., в който посочили, че строежът е издаден без разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Въпросният констативен акт бил връчен на оспорващите на 21.05.2018г., като в същия било вписано разяснение, че имат право да подадат възражение срещу него в 7-дневен срок, считано от датата на връчването му.

Несъгласни с обстоятелствата, описани в констативния акт, З.Д.З. и П.Н.З. го оспорили с писмено възражение рег.инд.№ 94-00-2119/28.05.2018г.(л.19).

В него посочили, че с нотариален акт за замяна № 129 от 19.10.1989г., т.4, рег.№ 1588, дело № 1244 от 1989г. по описа на ШРС са придобили имот в кв.Дивдядово на гр.Шумен, където понастоящем е постоянният им адрес. През следващите години се оказало, че притежаваните от тях помещения не са достатъчни и предвид добрите отношения със съседите от другия етаж на сградата и с тези на поземления имот, през 1992г. пристроили гараж със стая към жилището им, разположено на втори жилищен етаж. Този строеж бил възможен единствено на регулационната граница на имота и в тази връзка получили съгласието на съседите си. С декларация вх.№ 30336001202/24.03.1998г. регистрирали пристройката в Община Шумен. Посочили са, че строежът се явява търпим строеж по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване или забрана за ползване. Въз основа на изложените аргументи са отправили искане да не се предприемат последващи действия за неговото премахване.

Въз основа на Констативен акт № 1/10.05.2018г., със Заповед № РД-25-1043/29.05.2018г. на Кмета на община Шумен било наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка на два етажа към жилищна сграда", находящ се в УПИ IX-668, кв.56, с идентификатор № *** по КК на гр.Шумен, кв.Дивдядово, с административен адрес ***, поради изграждането му в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без издадено разрешение за строеж и липсата на предпоставките за търпимост на строежа, визирани в § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Като фактически основания за издаването `и е посочено, че обектът е построен без разрешение за строеж, а като правно основание за издаване на заповедта - чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Прието е, че за строежа не са налице предпоставките на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като пристройката е изпълнена на недопустими отстояния към странична регулационна линия, поради което не отговаря на изискванията за търпим строеж. Въпросната заповед била съобщена на оспорващите на 15.06.2018г., видно от положените подписи на последните върху самата заповед (л.18).

Несъгласни със същата, З.Д.З. и П.Н.З. я оспорили пред Административен съд – гр.Шумен с жалба рег.инд.№ ЖГ-00-151/27.06.2018г. по описа на Община Шумен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по делото са представени писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорвания акт.

С оглед установяване на периода на изграждане на пристройката, предмет на премахване с оспорваната заповед, като свидетели са разпитани лицата Г.Й.Г.и Б.С.Б., според чиито показания, процесната пристройка е изградена преди 1987г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал без оспорване. Видно от същото, процесният обект "Пристройка на два етажа към жилищна сграда" е ситуиран в поземлен имот с ид.*** по КККР на гр.Шумен, респ. в УПИ IX -668, кв.56 по ДРП на кв.Дивдядово, гр.Шумен, одобрен със заповед № РД-25-154 от 10.03.1992г. Същият представлява сграда на два етажа, трайно закрепена към терена, състояща се от първи етаж – гараж, разположен на външната регулационна линия на имота към улица Вела Благоева, долепен до жилищната сграда и на 1,50м от регулационната линия към имот с идентификатор *** (УПИ VIII-667, кв.56). Площта на първия етаж е 13,75 кв.м., а височината му към улица е 2,90м, а втория етаж – стая към втори жилищен етаж, разположен върху гаража, е с площ 15 кв.м. и височина 2,50 м. В съдебно заседание вещото лице допълва, че гаражът е с размери 2,50 м. на 5,50 м. и е долепен до жилищната сграда, като разстоянието от гаража до регулационната линия към УПИ VIII-667, кв.56 е 1,50 м., а би трябвало да е 3 метра. Вещото лице сочи, че същият би могъл да бъде разположен и на регулационната линия, след процедиране на ПУП за свързано застрояване на двата съседни имота.

Вещото лице е приело, че първият етаж е изграден преди 1987г., а за втория етаж не може да установи периода на строителството. Този извод е аргументирало с факта, че мазилката на сградата е изпълнена през 1987г., тъй като годината е изписана на фасадата. Според него, мазилката по сградата и гаража е една и съща – едропръскана вароциментова мазилка, каквато се е изпълнявала основно преди 1989г., поради което и доколкото мазилката на сградата и гаража е едропръскана мазилка и без фуга, е приело, че гаражът е изпълнен преди измазването на къщата. Относно втория етаж на пристройката не може да посочи кога е изградена, като допълва, че същата е измазана с гладка мазилка след 2000г., който извод е аргументиран с факта, че е с външна изолация, каквито масово се правят след 2000г.

Според експерта, предвижданията на градоустройствените планове, действали от момента на изграждане на строежа до момента на изготвяне на СТЕ, за поземления имот са изграждане на двуетажна жилищна сграда. В тази връзка вещото лице е посочило, че понастоящем досежно имота действа дворищно-регулационен план и застроителен план от 10.03.1992г., одобрен със заповед № РД-25-54/1992г., според който в УПИ VIII 667, кв.56 е нанесена двуетажна масивна жилищна сграда (видно и от извадката от самия план на л.30 от делото). В съдебно заседание допълва, че според одобрения през 1992г. застроителен план, в процесния имот е предвидено основно застрояване -двуетажна жилищна сграда, свободно стояща спрямо страничните регулационни линии и долепена до уличната регулационна линия, като от страничните регулационни линии това основно застрояване трябва да е на разстояние от 3 м. Би могло да бъде на по-малко разстояние, ако се одобри нов ПУП, с който да се предвиди свързано застрояване между УПИ IX – 668 и УПИ VIII – 667 в кв.56. Предходните планове за имота са кадастрален, регулационен и застроителен план от 1978г. и кадастрален регулационен и застроителен план от 1966г., като в последния е дадена двуетажна жилищна сграда и склад от северозапад(окомерна скица към Протокол 1/06.01.1969г.).

Според вещото лице, обектът не съответства на предвижданията на ПУП към датата на изграждането му (според него преди 1987г. досежно първия етаж) и понастоящем. В тази връзка е приело, че при констатирани намалени отстояния не е допустимо изграждане на сграда-пристройка. В констативно-съобразителната част е обяснило, че при констатирани намалени отстояния, при съгласие от страна на собственика на съседния имот е допустимо да се изготви и процедира ПУП за свързано застрояване.

Разпечатката съдържа 28 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eed9bd63-60f1-4caf-9dd7-9181393fd046