Определение № 1557 от 05.11.2025, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 633/2025
- Вид
- Определение № 1557
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Теодора Руменова Йорданова-Момова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1557 гр. Шумен, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Атанас Д. Х.
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно частно гражданско дело № 20253600500633 по описа за 2025 година
Производство по чл. 274, ал.1, т.2 и чл. 248, ал.3, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 4251 от 10.09.2023г., депозирана от „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .... № 19, представлявана от изп. директори Д.Н.И. и Ц.Н.Д. чрез пълномощник юрисконсулт Н.Х.В. срещу определение № 493/15.08.2025г. по гр. д. № 20253610100063 по описа на РС – Велики Преслав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 112/18.06.2025г. постановено по същото дело, в частта за разноските.
Жалбоподателя счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочи, че с бездействието си и процесуалната си пасивност, ищците са станали причина за постановяване на решение № 140/19.09.2024г. постановено по ч.гр.д. № 20243610100370 по описа на РС – Велики Преслав и за тяхното бездействие и последваща нужда от адвокатска защита, кредитора не следвало да носи отговорност. Излага, че Банката, като ответник не следвало да търпи неблагоприятните последици от бездействието на наследниците, довело до образуване на настоящото производство, с оглед последващо извършване на разноски, поради което сторените такива от тях за адвокатски хонорар и държавна такса следвало да останат за страните дали повод за завеждане на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да допусне исканото изменение на решението по делото по реда на чл. 248 1 от ГПК, в частта за разноските.
Ответните страни по жалбата, редовно уведомени, не вземат становище по същата.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. Ж. И., Т. С. И. и С. С. И. срещу „Банка ДСК“ АД, представлявано по закон от С.Л.С. и Б.Ф.С. - изпълнителни директори по установителен иск с пр. осн. чл. 537, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 49, ал. 2 от ЗН за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не са загубили правото си да приемат наследството по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗН, оставено от наследодателя им С.И.И. ЕГН **********, б.ж. на гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, починал на 22.01.2024 год., за което е издаден Акт за смърт № ....2024 год., съставен в гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, съгласно решение № 140/19.09.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 20243610100370 по описа на Районен съд - Велики Преслав, поради приемане на наследството на С.И.И.. по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН, с конклудентни действия, както и с искане след влизане на решението в законна сила, служебно да бъде заличено вписването под № 34/19.09.2024г. относно И. Ж.
И., вписването под № 35/19.09.2024г., относно С. С. И. и вписването под № 36/19.09.2024г. относно Т. С. И. в особената книга за отричане и приемане на наследство при Районен съд - Велики Преслав, че ищците са загубили правото да приемат наследството, оставено от С.И.И...
С решение № 112/18.06.2025г. по гр. д. № 20253610100063 по описа на РС – Велики Преслав, съда е уважил исковите претенции и е признал за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Оборище, ул. „....“ № 19, представлявано по закон от С.Л.С. и Б.Ф.С. Изпълнителни директори, че И. Ж. И., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр.
Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. „.... № 25, С. С. И., ЕГН: **********, 2 с поС.ен адрес: гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. .... № 27 и Т. С.
И., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Шумен, ул. „.... № 25, не са загубили правото си да приемат наследството, оставено от техния наследодател С.И.И. ЕГН: **********, б.ж. на гр. Смядово, общ.
Смядово, обл.Шумен, починал на 22.01.2024 год., за което е издаден Акт за смърт № ....2024 год., съставен в гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗН, съгласно влязло в законна сила решение № 140/19.09.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 20243610100370 по описа на Районен съд - Велики Преслав, поради приемане на наследството по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Със същото решение е постановил заличаване на вписването в особената книга на ВПРС на последиците от решение № 140/19.09.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 20243610100370 по описа на Районен съд - Велики Преслав и е осъдил ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК:
121830616, представлявано по закон от С.Л.С. и Б.Ф.С. - Изпълнителни директори да заплати на И. Ж. И., ЕГН: **********, С. С. И., ЕГН:
********** и Т. С. И., ЕГН: ********** сумата от 1880 лева, представляваща сторените съдебно деловодни разноски в първоинстанционното производство – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, е депозирал молба, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, които е осъден да заплати на ищците, като е поискал съда да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с постановеното решение, неправилно е приел, че с поведението си Банката е дала повод за завеждане на настоящото производство. Изложил е, че не следва в тежест на ответника да бъде вменявана отговорност за бездействието на самите ищци в хода на воденото ч. гр. д. № 20243610100370 по описа на РС – Велики Преслав, довело да постановяване на Решение № 140/19.09.2024г. и е поискал съда да измени решението си, в частта за разноските, като приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като Банката не е дала повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност, е помолил същите да бъдат намалени до размера определен от Наредба № 1/2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В даденият от съда срок, ищците са депозирали отговор по молбата, в който са изложили становище за недопустимост на същата, а в условията на евентуалност са изложили 3 подробни съображения за нейната неоснователност.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата за изменение на решението, в частта за разноските без уважение, като неоснователна. За да я отхвърли, е посочил, че в мотивите на постановеното решение, вече се е произнесъл за липсата на предпоставките за прилагането на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като в случая не била налице нито една от двете кумулативно посочени предпоставки – ответника да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В хода на производството, се е установило, че с поведението си ответника е дал повод за завеждане на настоящото производство, тъй като вместо да оттегли молбата си по чл. 51 от ЗН, въз основа на която е било образувано ч.гр.д. № 20243610100370 по описа на РС – Велики Преслав, веднага след като е узнал, че наследниците са изплатили изцяло дълга на наследодателя и да уведоми съда за плащането му, е поддържал до последно искането си, като в резултат на недобросъвестното му поведение е постановен съдебния акт, който рефлектирал върху правата на ищците в настоящото производство, както и че същия освен, че не е признал исковата претенция, с отговора на исковата молба е оспорил същата, като недопустима, поради липса на правен интерес. По отношение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение е посочил, че съда е направил преценка, с оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност и предвид фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, е приел, че присъденото такова в размер на по 600 лева за защита на тримата ищци в производството, общо в размер на 1800 лева, е в справедлив размер.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая с решението по делото, иска е уважен изцяло и ответника е осъден на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на 4 ищците направените от тях разноски в общ размер на 1880 лева, от които 80 лева – държавна такса и 1800 лева – заплатен адвокатски хонорар.
Нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която жалбоподателя се позовава, цели да стимулира ищеца да потърси извънсъдебно разрешаване на спора с ответника, преди да се обърне към съда. В противен случай, ако предяви директно претенцията си пред съда, а спорът е можело да бъде разрешен доброволно, следва да се приеме, че ищецът е злоупотребил с предоставеното му право да предяви иск (чл. 3 о т ГПК), поради което следва да понесе отговорността за сторените от ответника съдебни разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за да намери приложение посочената норма, следва да са налице кумулативно двете визирани предпоставки – ответникът да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска. Трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца /определения № 500 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2326/13 г. на І ТО и № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/12 г. на І ГО на ВКС, № 71 от 21.01.2014 г. по ч. гр. д. № 17/14 г. на ІII ГО на ВКС/. В конкретния случай искът е с правно основание с пр. осн. чл. 537, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 49, ал. 2 от ЗН и следва да се приеме, че доколкото завеждането на иска е единственият път за защита на ищците, то ответника е дал повод за завеждане на делото , което по безспорен начин се е установило и в хода на проведеното исково производство. Спорът не може да бъде разрешен доброволно и извънсъдебно , поради което ответника следва да понесе и отговорността за сторените от ищците разноски. Съдът намира, че в случая не са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за възлагане на разноските върху ищците, тъй като не е налице и втората предпоставка. В отговора на исковата молба ответника не е признал иска, а напротив оспорил е същия като недопустим и е направил искане за прекратяване на производството, като недопустимо.
С оглед изложеното и доколкото не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, правилно разноските са възложени на ответника /жалбоподател в настоящото производство/. При определянето им съдът е съобразил като неоснователно искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и е обосновал размера му съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищците, като е съобразил , както Наредба № 1/2004 г., така и произнасянето на СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 на Съда на Европейския съюз.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че определение № 493/15.08.2025г. по гр. д. № 20253610100063 по описа на РС – 5
Велики Преслав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 112/18.06.2025г. постановено по същото дело, в частта за разноските, като правилно следва да се потвърди, а жалбата срещу него, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Разпечатката съдържа 29 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eed9353c-85ef-42ce-9324-b1b3ece3c6d1