Определение № 813 от 01.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 813 гр. Благоевград, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20261200100425 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 4554/17.032.2026г., подадена от М. И. Х., ЕГН **********, чрез адв. В. А., със съдебен адрес ***, срещу Д. С.

Г., с адрес ***.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е пострадал на 19.09.2024г. около 09:00ч., в гр. Б. пред магазин на ул. ***, когато Д. С. Г. му нанася силни удари с юмруци в областта на лицето и с крак в областта на корема.

Твърди се, че вследствие на удара ищецът е получил: разкъсване на слезката, наложило нейното оперативно отстраняване, имал е наличие на свободна подвижна течност около черния дроб, повече около слезката и предимно в малкия таз. При отваряне на коремната кухина се е намерило голямо количество кръв; разкъсване в областта на дебелото черво, което е било зашито с резорбируем конец; били са му поставени два тръпчести дрена.

Твърди се, че вследствие на травматичните увреждания ищецът е получил психични травми, за което е посещавал многократно психолог в „Център за обществена подкрепа“ в гр. Б..

Търпял е интензивни болки и страдания, търпи ги сега, ще ги търпи и до края на живота си.

Неимуществените му вреди са в размер на 50 000,00 евро.

Сочи се в исковата молба, че на основание чл. 45 от ЗЗД ответникът Д. С. Г. носи отговорност за причинените от него неимуществени вреди вследствие получените травматични увреждания.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати исковата сума в размер на 50 000,00 евро /петдесет хиляди евро/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане, заедно със законната лихва от 19.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а на 1 процесуалния представител – адв. В. А., на основание чл. 38 от ЗАдв, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

С исковата молба е направено искане съдът да допусне извършване на СМЕ, като назначи вещо лице лекар-хирург, който след като се запознае с медицинската документация на ищеца и го прегледа да изготви заключение, като отговори на поставените с исковата молба въпроси.

Иска се от съда, на основание чл. 190 от ГПК, да задължи „Център за обществена помощ“ – гр. Б. да представи като доказателство по делото доклад за посещенията на ищеца относно неговото психично състояние, както и да задължи „МБАЛ Д-р Асен Велев“ ЕООД – гр. Р., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, да представи като доказателство по делото история на заболяването на ищеца.

С исковата молба е направено доказателствено искане съдът да допусне събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който ще се установяват търпените от ищеца неимуществени вреди. Представени са писмени доказателства.

С Определение № 517/26.03.2025г. по настоящото т.д. № 425/2026г. по описа на ОС Благоевград, съдът е освободил ищеца М. И. Х., на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от Д. С. Г. от ***, ответник по гр.д.№ 425/2026г. по описа на Окръжен съд Благоевград, чрез адв. Т. Г. К., пълномощник по делото, с който се изразява становище че предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за процесуално допустим, но нередовен и неоснователен.

Оспорват се с писмения отговор изцяло направените фактически твърдения в обстоятелствената част на ИМ, като се възразява че описаното не съответства на действителната фактическа обстановка.

Възразява се с писмения отговор че исковата молба е нередовна и следва да се остави без движение предвид изискванията на чл.127, ал.2 от ГПК- в исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях.

Развити са съображения, че с исковата молба ищецът не е представил никакви доказателства доказващи вината на ответника. Представени са различни видове документи, но не е посочено защо ги представя и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях.

Оспорва се изцяло твърдението в исковата молба, че ответника М. И. Х. е причинил телесна повреда на ищеца.

В случай, че съдът не приеме това възражение, то иска се да приеме, че ответника е бил провокиран от ищеца, който пръв му е нанесъл няколко удара, което е провокирало 2 реакцията на Д. С. Г. към самозащита от противоправното нападение и за защита на доброто ми име сред съучениците и приятелите, които са били в близост до страните по делото.

Определят се от ответната страна като голословни твърдения в исковата молба, които не са подкрепени с никакви доказателства по делото, че без причина ответникът е нанесъл удари на ищеца, а напротив, след като получил няколко удара, Д. С. Г. отвърнал на ударите с удари в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с неговите действия, които застрашавали доброто му име и чест пред приятели и съученици.

Оспорват се като голословни и твърденията на ищеца, че от ударите на ответника, М. И. Х. е получил телесни увреждания, които са променили начина му на живот и е претърпял имуществени и неимуществени вреди, болки и страдания. Инцидентът е станал около 09,00 часа, а ищецът е посетил лечебно заведение чак след 14,00 часа, време, през което може да се е наранил или самонаранил при други обстоятелства.

Оспорва се от ответната страна, че Д. С. Г. няма нищо общо с причинените наранявания на пострадалия. В тази връзка, не може да носи отговорност по въпроса за заплащането на претендирания граждански иск.

Оспорва се претендираната за заплащане сума по предявения граждански иск по размер, защото ответника отрича да е извършил твърдяното в исковата молба, а освен това исковата претенция се явява прекомерно висока за твърдяното увреждане.

Оспорва се изцяло искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА, тъй като не се представят доказателства за необходимостта от приложението на посочения текст от ЗА.

Възразява се на искането на ищеца за допускане на 2 бр. СМЕ, изискването на доказателства от „Център за обществена помощ“ гр. Б., както и доказателства от МБАЛ Р., тъй като същите не отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК.

В случай, че уважи направените искания за допускане на 2 бр. СМЕ, то иска се от съда да бъдат поставени допълнителни въпроси към психолога:

-Предвид възрастта, в която се намират ищецът и ответника, в случай, че на обществено място, пред техни съученици и съученички, единият посегне на другия физически с нанасяне на удари без причина, как би се отразило това върху поведението на пострадалия от нападението и възможно ли е това да го провокира към агресия?

-Възможно ли е пострадалият, с цел да запази честта и доброто си име, да отвърне също с удари срещу нападателя си?

Иска се също така да бъде изискана информация от *** в гр. Б.:

- дали лицето М. И. Х. - ищец по делото, ученик в *, за учебната 2024г.-2025г. редовно е посещавал учебни занимания, и ако е посещавал, какъв е техният диапазон.

Възразява се на искането за допускане на свидетел при режим на довеждане. В случай, че съдът уважи тези искания, то иска се и на ответната страна да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели, с показанията на които ще се оборва отразеното в 3 исковата молба, както и размерът на предявената претенция.

В случай, че бъдат представени допълнителни писмени доказателства по делото, иска се от ответната страна да бъде даден срок и след като се запознае е тях, да бъде дадена възможност да взема становище по същите и да направя доказателствени искания в тази връзка.

Твърдя, че не съм извършил твърдяното в исковата молба и не съм причинител на претендираната вреда. По тази причина не дължа плащане.

С писмения отговор на ИМ, от ответната страна се противопоставят на искането на ищеца, с оглед на писмения отговор, да бъде допуснато представянето на нови доказателства. В чл.127 от ГПК е ясно записано, до кога се представят относимите писмени доказателства към исковата молба.

Ответникът не се противопоставя на останалите представени документи да бъдат приобщени по делото.

Предвид гореизложеното с отговора на ИМ, иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана и присъдени сторените от ответника разноски за адвокат и други.

Иска се съдът да допусне при режим на довеждане - двама свидетели, с показанията, на които ще се оспорват твърденията на ищеца.

В случай, че бъдат уважи направените искания за допускане на 2 бр. СМЕ, иска се от съда да бъде поставен въпрос към психолога:

-Предвид възрастта, в която се намират ищецът и ответника, в случай, че на обществено място, пред техни съученици и съученички, единият посегне на другия физически с нанасяне на удари без причина, как би се отразило това върху поведението на пострадалия от нападението и възможно ли е това да го провокира към агресия?

-Възможно ли е пострадалият, с цел да запази честта и доброто си име, да отвърне също с удари срещу нападателя си?

Иска се от съда да бъде изискана информация от *** в гр. Б.:

- дали лицето М. И. Х. - ищец по делото, ученик в *, за учебната 2024г.-2025г. редовно е посещавал учебни занимания, и ако е посещавал, какъв е техният диапазон? Има ли същият не извинени отсъствие за процесния период ?

Съдът на основание чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.

128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават, изведени са правните съображения и са посочени коректно предявените искове и тяхното правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил 4 доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди, както и иск за дължимата законна лихва върху претендираната главница от датата на увреждането19.09.2024г., до окончателното изплащане на дължимото.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД счита същия са процесуално допустим, тъй като всеки има право по съдебен ред да претендира поправянето на вредите, които виновно са му причинени от другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, като могат да се претендират както имуществени така и неимуществени вреди от деянието.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите на които основава своите твърдения, като върху ищеца по делото е доказателствената тежест за доказване чрез допустимите в ГПК доказателствени средства на фактите изпълващи съдържанието на твърдения деликт – извършеното деяние, неговата противоправност, причинените вреди и наличието на причинно следствена връзка между деянието и настъпилите имуществени или неимуществени вреди. В нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД изрично е изведена законовата презумпция, че вината на ответника се предполага до доказване на противното и ако ответника твърди че няма вина за увреждането или че е платил обезщетение за вредите които е причинил, той е длъжен да го докаже. Освен доказването на фактите във връзка с основанието на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, ищецът дължи доказване и на техния размер – както на претърпените реални загуби, така и на пропуснатите ползи ако се претендират такива. Размера на неимуществените вреди се определя от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД по справедливост, съразмерно на вида и интензитета на страданията и болките които пострадалия е претърпял, както и с оглед на прогнозите за развитието на болестното състояние и възможността пострадалия да бъде излекуван, като се отчитат обстоятелства във връзка със съпричиняване на деянието от пострадалия, както и отегчаващите и смекчаващи вината и отговорността на дееца обстоятелства.