Решение № 300 от 08.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330207590 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р.С.П., против Наказателно постановление № 21- 1030-000679/09.02.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на Р.С.П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 потвърждаване по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 21.01.2021 г., около 23,40 часа в гр. Пловдив, на ул. Маестро Атанасов – зад бл. 201г, в ж.к. Тракия, жалбоподателят управлявал лек автомобил Ауди А3 с рег.№ ****, собственост на В.И.П., като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство дръг чек 3000 за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. В НП се сочи и че е издаден талон за изследване № 091856, като същият е представен по административнонаказателната преписка.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който впоследствие в 3-дневния срок от връчването му също не е подал възражение.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на актосъставителя Д., който дава подробни обяснения за случилото се. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като последователни, убедителни и подкрепящи се с останалите доказателства по делото. Свидетелят Д. пространно разяснява за извършването на проверката, как е бил повикан от патрул, спрял водачът на лекия автомобил Ауди А3 и е констатирал извършеният пред него отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Посоченото от свидетеля се потвърждава и от докладната записка на мл. инсп. П., сочещ номерът и марката на автомобила, проведения разговор с водача, установен като жалбоподателя, както и последвалият отказ същият да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици. Посоченото от свидетеля се потвърждава и от представения по делото Талон за изследване № 091856, в който е отразен отказът на жалбоподателя да се тества с техническо средство и предоставената му възможност да се яви в лечебно заведение – УМБАЛ „Св.

Георги“ на бул. Пещерско шосе № 66, в случай че желае да даде кръвна проба 2 за изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следва да се посочи и че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя нито в срока за възражения след съставянето на АУАН, нито в жалбата, нито в съдебното заседание. Не са представени и доказателства, оборващи констатациите в АУАН, като липсват и твърдения лицето да се е явило в посочения в талона период в лечебното заведение за даване на кръвна проба.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з515/14.05.2018г. – т.2.11. и т. 1.3. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019г. Видно от т. 34 на Заповед № 317з-1633/20.04.2015г., издателят на АУАН – Т.Д., е упражнявал длъжността младши автоконтрольор I степен в сектор ПП при ОДМВР-Пловдив, поради което и към момента на съставянето на АУАН, като лице по т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., е бил оправомощен да използва по съответния ред технически средства за измервания и контрол.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 22.01.2021г., за нарушение от 21.01.2021г., а НП - на 09.02.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В НП единствено е допълнено, че е издаден талон за медицинско изследване, като издаването на такъв талон не се явява съставомерен елемент от нарушението, поради което и няма пречка да се опише същият в НП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият изрично е вписал първоначално в АУАН, че няма възражения, като впоследствие не е подал и писмени възражения в дадения 3-дневен срок.

По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нормата 3 съдържа няколко отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването на което и да е от горните нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, е достатъчно основание за издаването на АУАН по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от 23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява безспорна с оглед събраните по делото доказателства и най-вече с оглед разпита на св. Д. и докладната записка на мл. инсп. П..

В процесния случай, надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на отказ на водача да се тества с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.

В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на порок при описанието на нарушението. Нарушението е ясно описано, като е обективиран отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг Чек 3000 за установяване на наркотични вещества или техни аналози.

Евентуално последващо явяване на лицето и подлагането му на 4 медицинско и химическо изследване в посочения в талона срок, респ. при избор да бъде тествано с доказателствен анализатор, би довело до отпадане на наказуемостта по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този случай, при установяване на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на жалбоподателя, би се стигнало до иницииране на наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК. Същевременно без значение дали са установени или не наркотични вещества в кръвта на лицето, с даването на съответната проба ще липсва извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като би била налична надлежна проверка дали жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Тоест, н аказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП обхваща сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два акта:

- първоначален отказ на лицето да се тества с техническо средство, който следва да се отрази по надлежния ред в АУАН;

- липса на установяване на концентрацията на алкохол или наркотични вещества в кръвта по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) способи.

Вторият акт представлява поведение, което следва във времево отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в него. Това обаче не отнема качеството му на задължителен елемент от фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП и следва да се съобразява от административнонаказващият орган при издаването на наказателно постановление. В настоящия случай правилно е посочено, че жалбоподателят не се е подложил на такава проверка, доколкото в случай, че беше приел да се тества по някой от посочените начини, то и не би следвало да отговаря по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, нито срещу него да бъде издавано Наказателно постановление.

Цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя в хода по същество Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021г. на ВАС касае наличието на две нарушения при отказ на водач да се тества както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотични вещества. Същото не е приложимо в настоящия случай, доколкото жалбоподателят не е отказвал да 5 се тества за наличие на алкохол, а дори напротив – видно от докладната записка на мл. инсп. П., се е подложил на такава проверка, като техническото средство е отчело 0,00 промила алкохол в издишания въздух.

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН и НП за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП с оглед отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и липсата на последващо такова установяване по някой от начините по чл.3а от Наредбата.

Спазени са и изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № 091856, който е подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било предложено да се тества и с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско и химическо изследване, като впоследствие и двата варианта не са били изпълнени от него. В талона е указано, че следва водачът да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 40 минути от връчването му, в съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата, което в последствие не е било сторено.

Неоснователно се явява възражението за неспазване на изискването на чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Нормата касае случаите, при които лицето се е подложило на проверка. Доказателство за това е изискването да се посочат показанията на техническото средство. Целта на тази разпоредба е при съмнение в показанията, да може да се установи по серийният номер на средството дали същото е представлявало технически изправно и одобрено по съответния ред средство за измерване към момента на проверката. В случая въобще не се констатира да е била извършена такава проверка, тъй като лицето е отказало осъществяването й. Поради това и няма как да се опишат показанията на техническото средство, а посочване на фабричния номер на същото се явява безпредметно при липсата на извършена надлежна проверка .