Решение № 112 от 23.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20262000500144 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6184/24.03.26г. на БОС от Ж. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Я., ж.к. „В.

Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Г. М., против решение № 135/06.03.2026г. по гр.д.№ 1866/25г. на БОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Република България, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера над присъдената с решението сума от 5112.91 евро, равняващи се на 10 000лв. до предявения размер от 100 000лв., равняващи се н а 51 129,20 евро, както и за заплащане на законната лихва за забава върху пълния размер на претендираното обезщетение, считано от завеждане на исковата молба на 06.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че в отхвърлителната част решението не е правилно, излага обосновани аргументи за отмяната му и за постановяване на ново, с което искът му бъде изцяло уважен. Основно се позовава на несправедливост на определеното от съда обезщетение, поради необсъждане на ангажираните писмени доказателства. Има доказателствени искания, които не са допуснати 1 пред настоящата инстанция. Моли за присъждане на разноските за двете инстанции, с оглед изхода на спора.

Въззиваемата страна - Прокуратурата на Република България оспорва въззивната жалба, чрез Х. Д. - прокурор при БОП. Поддържа правилност на решението на БОС в отхвърлителната част. Счита, че е присъдено справедливо обезщетение за понесените от въззивника неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на постановеното решение в атакуваната част. Няма доказателствени искания. Не претендира разноски.

Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на въззивен контрол и е допустима.

Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.I ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от Ж. К. И. против Прокуратурата на РБ. Въззивникът твърди, че по сигнал вх.№ 2990/10.03.2014г. на ВКП от ДФ „Земеделие“ против него е образувана проверка по преписка вх.№ 2785/2014г. на БОП /вх.№ 13812/2014г. по описа на ОД на МВР гр.Бургас. С Постановление от 23.12.2014г. на ОП – Бургас срещу него е образувано ДП за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В резултат от депозирана от него молба до ОП - Бургас за по-бързото разрешаване на преписката по образуваното ДП срещу него, на 16.05.2019г. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, предл.1, вр. с ал.1 НК, за което се предвижда ЛОС за срок от 1 до 6 години и глоба от 2 000лв. до 10 000лв.

На 19.03.2020г. ОП Бургас внесла обвинителния акт срещу него в съда и било образувано НОХД № 384/2020г. на БОС. С присъда № 260002/20.09.2022г. по същото НОХД бил оправдан по повдигнатото обвинение.

2

На 28.09.2022г. ОП Бургас депозирала въззивен протест по делото. С решение № 37/30.04.2025г. по ВНОХД № 120/20245г. АС – Бургас потвърдил присъдата, като касационното й обжалване от страна на Прокуратурата приключило с Решение № 410/13.10.2025г. по к.д.№ 588/2025г. на ВКС за потвърждаване на решението на АС – Бургас.

Твърди, че през целия период на провеждане на процесуалните действия против него изпитвал огромно напрежение. При напредналата си възраст и здравословни проблеми, се явявал лично на всяко съдебно заседание и преживявал производството. Създадената тревожност и страх от осъждане довели до безсъние, депресивност и опасения, че ще бъде опозорен през близки и познати. Наложило се сам да ангажира доказателства за своята невинност в процеса и така повдигнатото му обвинение станало достояние на широк кръг от хора, включително и на Кмета на Община Созопол. Създало се убеждение, че е измамник, което довело до отлив на арендодатели и съответно – до материални загуби.

Наред с горното били блокирани средствата, отпускани от ДФ „Земеделие“ за подпомагане на земеделските производители, а това било свързано и с други финансови проблеми, наложили преструктуриране на изтеглени кредити, за да не изпадне в несъстоятелност търговецът, чрез който упражнявал дейност.

Поддържа, че в резултат на всичко описано в периода 16.05.2019г. – 13.10.2025г. претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение и посочва като негов справедлив размер сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане и разноските по делото. Ангажира доказателства.

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е надлежно оспорен в срока по чл.131 ГПК с депозирания от Прокуратурата на Република България отговор срещу исковата молба. Оспорва се наличието на действително претърпени вреди, с възражение, че твърденията в исковата молба не са подкрепени с доказателства в тази връзка.

Прокуратурата поддържа, че независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, ищецът носи доказателствената тежест относно размера на вредите, причинно-следствената връзка с воденото наказателно производство и интензитета на засягане на личната му сфера. Оспорва 3 влошаването на здравословното му състояние и наличието на пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение описаните страдания. Оспорва размера на предявения иск като прекомерен и несъобразен с правилата на справедливостта.

По съществото на спора Апелативен съд - Бургас приема следното:

Пред настоящата инстанция страните нямат спорове и съдът приема за установено по реда на чл.153 от ГПК, че по сигнал вх.№ 2990/10.03.2014г. на ВКП от ДФ „Земеделие“ е образувана проверка против Ж. И. по преписка вх.

№ 2785/2014г. на БОП /вх.№ 13812/2014г. по описа на ОД на МВР гр. Бургас.

С Постановление от 23.12.2014г. на ОП – Бургас срещу него е образувано ДП за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Също е безспорно, че с приложеното на стр.21 по гр.д.№ 1866/25г. БОС, Постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО от 16.05.2019г. на ОП - Бургас му е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, предл.1, вр. с ал.1 НК, като му е наложена МНО „подписка“.

С приложения на стр.31 по гр.д.№ 1866/25г. БОС Обвинителен акт от 19.03.2020г. ОП Бургас внесла обвинението в съда и било образувано НОХД № 384/2020г. на БОС. По делото са приложени протоколи от проведени осем заседания– стр.39 – 95, с Присъда № 260002/20.09.2022г. по НОХД № 384/2020г. на БОС бил оправдан по повдигнатото обвинение.

След постъпилия на 28.09.2022г. протест от ОП – Бургас срещу постановения съдебен акт, стр.97, било образувано ВНОХД № 120/2024г. АС – Бургас и присъдата била потвърдена с решение № 37/30.04.2025г. по с.дело – стр.105.

След депозиран на 19.05.2025г. касационен протест от АП – Бургас против постановеното решение – стр.128, било образувано к.д.№ 588/2025г. по описа на ВКС, III НО. С постановеното по това дело решение № 410/13.10.2025г., решението на АС – Бургас било оставено в сила.

Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания по делото и постановеното решение на АС – Бургас, пред първата инстанция, въззивникът присъствал лично на всяко от тях и били разпитани над 25 свидетели. Събрани били множество доказателства, част от тях по негов 4 почин.

Безспорно е, също така, че съдебната фаза на производството продължила 6 години 4 месеца и 27 дни. Към датата на предявяване на обвинението Ж. И. бил на ** години, а към постановяване на решението на ВКС – на 80 години.

От приложената на стр.151 по гр.д.№ 1866/25г. БОС Етапна епикриза се установява, че И. е с дългогодишни ****************** заболявания:

*************************************************************************

Наред с тях е установено генерализирано *****************************, създаващо неблагоприятен терен за описаните ******************** заболявания. Видно от епикризата, обичайните оплаквания на пациента са от *************************************************************************

В подкрепа на изложеното в исковата молба за имуществени последици от образуваното наказателно производство, на стр. 152 И. е приложил Договор за кредит от 17.04.2013г. между „Търговска банка Д“ АД, гр.София и „Жак 65“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и представляващ – Ж. И., регистриран като земеделски производител, с отпусната по договора сума за оборотни средства в размер на 90 000лв. и срок за погасяване – 05.04.2014г. или до датата, на която по сметката на дружеството постъпят средства от субсидията от ДФ „Земеделие“, която дата настъпи по-рано. Задължението е поето солидарно и от Ж.И., в лично качество, като съдлъжник. С Анекс № 1 от 11.06.2014г. към договора за кредит с „Търговска банка Д“ АД, гр.София, в резултат от уведомително писмо от „Жак 65“ ЕООД – стр.161, е отразено предоговаряне за сумата на просрочената главница по основния договор – 89 819.11лв., ведно с просрочени лихви, упоменати по договора, кредитът е преструктуриран, както е описано по договора, като общата му сума е увеличена, за да бъде погасена частично част от просрочената главница. На 04.11.2014г. е сключен втори анекс към основния договор – стр.165 и по договора като съдлъжник е встъпила и съпругата на Ж. И. – Ж. И. И., също солидарно задължена за дълга.

На 12.06.2014г. между „Търговска банка Д“ АД, гр.София и Земеделски производител Ж. К. И. е сключен друг договор за кредит, също за оборотни средства за сума в размер на 130 000лв. с краен срок за погасяване – до 05.07.2015г. или до датата, на която по сметката на задълженото лице постъпят средства от субсидията от ДФ „Земеделие“, която дата настъпи по5 рано - стр. 167.

Гореописаните договори и анекси към тях са свързани със спиране на административното производство по обработка на подадените от И. документи за подпомагане от ДФ „Земеделие“, като земеделски производител за 2013г. – стр.177 – 186.

Едва след приключване на наказателното производство, със Заповед № 03-РД/3518#1 от 17.11.2025г. на Зам.изп.директор на ДФ „Земеделие“ е възобновена обработката на подаденото заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания за кампания 2013 – стр.187 – 188.

От събраните гласни доказателства – св. Ж. И. - съпруга на въззивника, св. П. - без родство със страната и св. Д. - счетоводител на „Жак 65“ ЕООД, се установява, че И. изключително болезнено преживял наказателното производство. Мълвата за фалшифициране на документи и измама, с цел получаване на парична облага, широко се разпространила сред жителите на с.

Р., с. Р., общ. С. и с. Р. г. Множеството арендодатели били възрастни хора, които започнали да се боят да предоставят земята си на И., въпреки че преди това години наред той я обработвал и им заплащал рента.

Доброто му име на коректен човек, било опетнено и хората започнали да бягат от него - св. П. Стигнало се до голям отлив на хора и в крайна сметка И. се отказал да обработва земя в землищата на с. Р. и с. Р. Хората широко коментирали в кафенето случилото се и един от тях споделил на св. П., че точно по тази причина се отказва от И. като арендатор.

В резултат от образуването на ДП, а впоследствие и съдебно производство, И. изпаднал в ****** криза, *****************, започнал *******************, започнал да пие хапчета ************. Особени притеснения изпитвал, когато били заседателните дни. Посещавал лично всяко едно заседание и живеел в страх, че може да влезе в затвора. В същото време плащал на работници, раздавал ренти на хората, което допълнително го притеснявало, както финансово, така и психически. Двамата със съпругата си – св. Ж. И., ипотекирали апартамента, машините и той живеел в тревога, че ще останат на улицата. Понеже живеели в гр. Я., хората и там започнали да шушукат, че ще го осъдят. На всяко заседание на съда И. се разплаквал от силната емоция - св. И., дори му поставили няколко ******************.