Решение № 2190 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2190 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела П. Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20241100503592 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 05326/30.01.2024г. на ЧСИ Б.Б., подадена от Л.

Н. А., длъжник по изп.дело №20178560401194 по описа на ЧСИ Б.Б. срещу Разпореждане за отказ от прекратяване на изп.дело от 15.11.2023г.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп. производство.

Излагат се подробни съображения.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна тъй като по делото не е изтекъл период по-дълъг от две години между всяко извършено изпълнително действие и/или искания на взискателя за извършване на такива.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Разпореждане за отказ от прекратяване на изп.дело от 15.11.2023г. съдебния изпълнител е приела, че производството не подлежи на прекратяване на нито едно от заявените от Л. Н. А. основания.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за 1 прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

Съгласно указанията по т. 10 от ТР 2/2015 г. не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ и в този смисъл изпращането на покана за доброволно изпълнение и призовки за принудително изпълнение до длъжника не представляват изпълнителни действия, освен в хипотезата, в които призовките са част от съдържанието на определен изпълнителен способ /аргумент от чл. 449, ал. 2 и чл. 450, ал. 2 ГПК по отношение насочването на изпълнението върху движими вещи/.

Изп. дело №20178560401194 е образувано на 15.05.2017 г. въз основа на молба от същата дата, в която взискателят „Уникредит Булбанк“ АД възлага на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, както и да определи начина на изпълнението. С Постановление за образуване ЧСИ е постановила извършване на справки и налагане на запор на банкови сметки на длъжниците Л. Н. А. и А.В.А.. На 14.06.2017г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД, като е наложен запор на сметка на А.В.А. без авоар. С искане за вписване на възбрана от 14.06.2017г. е наложена възбрана на имот собственост на двамата длъжници, което представлява и първото същинско изп.действие спрямо Л. Н. А.. На 20.06.2017г. е наложен запор на банкова сметка на Л.

Н. А. в „Уникредит Булбанк“ АД, без авоар, като действието е разпоредено от ЧСИ на 14.06.2017г. Доколкото връчването на покана за доброволно изпълнение не представлява същинско изп.действие и не влияе на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то процедурата по връчване на такава на Л. Н. А., не следва да се обсъжда. Запорно съобщение до работодател на Л. Н. А., не е редово връчено.

На 30.04.2019г. е подадена молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която е поискано дружеството да бъде конституирано като взискател на основание сключена цесия с „Уникредит Булбанк“ АД от 15.10.2018г. Към молбата е приложен Договор за цесия, ведно с приложение, от което се установява, че „Уникредит Булбанк“ АД е продала на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всичките си вземания спрямо А.В.А. и Л. Н. А.. С Разпореждане от 03.05.2019г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е конституирана като взискател. С молба от 03.05.2019г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е посочила изп.способ спрямо Л. Н. А.. С Постановление от 13.06.2019г. е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч. от апартамент, собственост на Л. Н.

А.. С молба от 16.04.2020г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отново е поискало извършване на справки и предприемане на изп.действия. Нова молба за извършване на изп.действия е подадена на 12.04.2022г. и на 25.10.2022г. Със запорно съобщение от 14.02.2023г. е наложен запор на трудово възнаграждение на Л. Н. А., като не са извършвани удръжки поради минимален размер на същото.

На 26.10.2023г. е подадена молба от А.В.А. и Л. Н. А. за прекратяване на изп.дело. Оспорва се наличието на валидно конституиране на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като взискател; посочват, че вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД към „М.“ ООД – в несъстоятелност, са приети и част от вземането е изплатено; по изп.дело няма валидно изп.действия две години след образуване и вземането е погасено по давност.

Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да 2 съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Не представлява същинско изп.действие и конституирането на нов взискател на мястото на предишния, т.е. заместването на взискател, доколкото не е насочено към събиране на вземането, а с посоченото ТР изрично се приема, че само присъединяването на взискател е същинско изп.действие.

С оглед даденото тълкувателно разрешение, следва да се приеме, че първо същинско изп.действия по делото е налагането на възбрана върху съсобствен на Л. Н.

А. недвижим имот от 14.06.2017г. или наложения на същата дата запор на банкова сметка на Л. Н. А. в „Уникредит Булбанк“ АД, като обстоятелството, че е без авоар не влияе на действителността на изпълнителния способ. Видно от изп.дело в период пократък от две години – на 03.05.2019г. е поискано извършване на изп.действия, като обстоятелството, че искането е направено от лице, различно от първоначалния кредитор, не опорочава и не отменя действието на искането. В изп. Производство ЧСИ не може да изследва дали действително вземането е прехвърлено в полза на нов кредитор. Достатъчно е представяне на редовен от външна страна документ, който да удостоверява кредиторово качество у новия взискател, както и липса на противопоставяне от досегашния взискател. В случая е представен договор за цесия, който има действие между цедент и цесионер от момента на сключване и в приложението към него е вписано прехвърляне на вземания по договор, сключен на датата, посочена в изпълнителното основание. ЧСИ не може да изследва наличието на идентичност в изп.производство, ако длъжника отрича, че дължи на новия кредитор, той следва да реализира възражението си по исков ред. Поради изложеното молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 03.05.2019г. е пречка за приложение на по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Видно е, че с молби, подавани в срокове по-кратки от 2 години, след встъпването като взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е искала извършване на изп. действия спрямо длъжниците, поради което съдът намира, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл в нито един момент след образуване на изпълнителното дело и до постановяване на обжалвания отказ, тъй като течението му е прекъсвано неколкократно с подавани нарочни молби, от страна на взискателя, с посочване на изп.действия, които се иска да бъдат предприети, като резултатността на предприетите действия е без правно значение, тъй като не може да се приравни на бездействие.

По отношение на твърдението за заплащане на част от сумата за която е 3 образувано изп.дело, в производство по несъстоятелност на друг длъжник, то от страна на Л. Н. А. не са представени документи за установяване на това плащане, нито е направено искане за ревизиране на размера на дълга, доколкото не се твърди цялостно погасяване на задълженията.

Поради изложеното жалбата следва да се отхвърли.

От „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита в производството, поради което следва да се присъди такова в размер на 50лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 05326/30.01.2024г. на ЧСИ Б.Б., подадена от Л. Н. А., длъжник по изп.дело №20178560401194 по описа на ЧСИ Б.Б. срещу Разпореждане за отказ от прекратяване на изп.дело №20178560401194 по описа на ЧСИ Б.Б. от 15.11.2023г.

ОСЪЖДА Л. Н. А., с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК **** юрисконсултско възнаграждение за защита в производството, в размер на 50лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4