Решение № 849 от 10.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. Варна , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Доника З. Х. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503146 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Х. Й. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. Е. С. от АК-Варна, срещу Решение № 3489/27.07.2020 год., постановено по гр. дело № 788/2020 год. по описа на РС-Варна, с което: 1) е отхвърлен предявения от въззивника С. Х. Й. от гр. Варна срещу Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна; М. С. Н. от с. Страшимирово, Варненска област и Н. Б. Н. от гр. Варна, положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът С. Х. Й. от гр. Варна е собственик на 1 / 2 ид. част от имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, общ. Аврен, Варненска област, ***, с площ по скица от 459 кв. м., при граници на имота: ПИ с идентификатори – ***; ***; *** и

***, при твърдения за придобиване на собствеността по давност, въз основа на владение, осъществявано в периода от 1994 год. до датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020 г.; 2) е отхвърлен предявения от въззивника С. Х. Й. от гр. Варна срещу Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна, и срещу М. С. Н. от с. Страшимирово, Варненска област положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът С. Х. Й. е собственик на 1 / 2 ид. ч. от построената в поземления имот с идентификатор *** по КК на с. Близнаци, общ. Аврен, Варненска област, еднофамилна двуетажна жилищна сграда, представляваща обект с идентификатор *** по КК на с. Близнаци, общ.

Аврен, Варненска област, с площ от 57 кв. м. и РЗП от 117, 09 кв. м., състояща се от приземен етаж с площ от 57 кв. м. и втори етаж с площ от 60, 09 кв. м., основан на твърдения за придобиване на собствеността по давност, въз основа на владение, осъществявано в периода от 1994 г. до датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020г.

1

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на приети по делото писмени доказателства, до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както и до недопускане на своевременно поискани от ищеца доказателства за установяване на факти от значение за спора. Твърди се в жалбата, че неправилно съдът е дал вяра на показанията на ангажираните от ответниците свидетели и въз основа на тях е формирал решаващите си изводи за неоснователност на исковете, а е игнорирал показанията на ангажираните от ищеца свидетели, без да отчете близката родствена връзка между ответниците и ангажираните от тях свидетели. Не са обсъдени писмените доказателства, от които е видно, че майката на ищеца и на ответницата Б. К. се е разпоредила в полза на последната с всички, притежавани от нея имоти и ищецът е бил лишен от имущество от своята майка именно защото не е допускал сестра си в процесния имот. В тази насока са и показанията на ангажираните от него свидетели, които заявяват, че не са виждали ответницата Б. К. в имота на брат и́ – С.Й., който е свои́л имота и го е считал за свой собствен.

Не е отчетено също, че приземният етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и независимо, че има обособен вход, различен от входа за жилищния етаж, той е принадлежност към жилищния етаж и винаги се е ползвал от ищеца, а ответницата Б. К. никога не е живяла там. Не е взето под внимание също и признанието на ответницата Б. К. на неизгоден за нея факт, че през 2006 год. същата е напуснала село Близнаци и със семейството си се е преместила да живее в гр. Варна, при което дори и да се приеме, че до 2006 год. ищецът не е свои́л целия имот, то в периода след 2006 год. до 2019 год. – когато ответницата Б. К. се е разпоредила в полза на другите двама ответници с идеални части от процесния имот – са изминали повече от 10 години, през които ищецът е упражнявал фактическа власт и върху нейната идеална част от имота с намерение за своене, поради което я е придобил по давност.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете за собственост да бъдат уважени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите М. С. Н. и Н. Б.

Н. оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения. Претендират присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Ц. Н. К.

(правоприемник на починалата в хода на процеса Б. Х. К.) оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява бъде потвърдено. Оспорва и твърдението на ищеца, направено за първи път във въззивната жалба, че приземният етаж не представлявал отделен обект на правото на собственост, а е принадлежност към жилищния етаж. Твърди, че приземният етаж е обособен в самостоятелно жилище, с отделен вход, с баня и тоалетна, такива има и на втория етаж; двата етажа са независими един от друг и реално представляват две обособени, самостоятелни жилища.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемите М. С. Н., Н. Б. Н. и Ц. Н. К., чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата, поддържат подадените писмени отговори, претендират присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявени от С. Х. Й. от гр. Варна срещу Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от 2 гр. Варна; М. С. Н. от с. Страшимирово, Варненска област и Н. Б. Н. от гр. Варна, положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът навежда следните твърдения:

С договор за дарение по НА № 13/11.07.1983 г. на ВнН дядото на ищеца – Б. Н. Б. му е дарил собствения си недвижим имот, представляващ тогава незастроено дворно място в с.

Долен близнак, обл. Варна, с площ от 530 кв. м., представляващо УПИ XIX- 382, кв. 48 по плана на селото. С разрешение за строеж № 569/25.07.1983 г. му е позволено да построи в дворното място вила с площ от 53 кв. м. През 1986 г. строежът бил реализиран. С договор за покупко- продажба по НА № 457/1986г. на ВнН ищецът прехвърлил на сестра си Б. К. собствеността върху 1 / 2 ид. част от парцела и изградената в него жилищна сграда. Твърди, че в периода 1991- 1994 год. сестра му живяла в имота, като ползвала първия етаж от сградата. През 1994 год. напуснала имота и оттогава не владеела същия. След като сестра му напуснала имота ищецът започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот с намерение за своене, вкл. и върху идеалната част на сестра си - продължил да строи и надстроява жилищната сграда и да облагородява дворното място, извършвал ремонтни дейности, със собствени средства и труд, като през цялото това време сестра му е била дезинтерисирана от имота, била е съсобственик само по документи, като никога и по никакъв начин не е манифестирала тези свои права пред ищеца или пред трети лица.

Обратно – ищецът явно е демонстрирал пред нея и пред всички свои познати намерението си за своене на целия имот, включително е владял и нейната идеална част с нейно позволение и без противопоставяне. От 1994 г. сестра му никога не е разполагала с ключове за имота – за дворната врата и за къщата и не е искала да й бъдат предоставяни такива, същата нееднократно е заявявала пред него и пред техни близки, че целият имот е на него.

Твърди, че въз основа на осъществявано владение върху 1 / 2 ид. част от процесния имот – дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда – с начало на владението от 1994 год., е придобил идеалната част на сестра си по давност.

Независимо от това обаче, на 25.03.2019г. с договор за дарение, скл. с нот. акт № НА № 69/2019г. на ВнН сестра му Б. К. дарила на ответницата М. С. Н. (дъщеря на ищеца) 14 / 19 ид. ч. от собствената си 1 / 2 ид. ч. от дворното място, както и притежаваната от нея 1 / 2 ид. част от жилищната сграда, а на ответника Н. Б. Н. дарила останалите 5 / 19 ид. ч. от дворното място.

Към датата на прехвърлителните сделки, извършени от сестра му, тя не е била собственик на никаква част от процесния имот, поради което и нейните приобритатели не са придобили права върху него.

В съответствие с наведените твърдения са и отравените искания:

1) за приемане за установено по отношение на Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна; на М. С. Н. от с.

Страшимирово, Варненска област и на Н. Б. Н. от гр. Варна, че ищецът С. Х. Й. от гр. Варна е собственик по давност на 1 / 2 ид. част от ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с.

Близнаци, общ. Аврен, Варненска област, ***, с площ по скица от 459 кв. м., при граници на имота: ПИ с идентификатори ***; ***; *** и

***, въз основа на владение, осъществявано в периода от 1994 год. до датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020 г.;

2) за приемане за установено по отношение на Б. Х. К. от гр. Варна, починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К. от гр. Варна, и на М. С. Н. от с.

Страшимирово, Варненска област, че ищецът С. Х. Й. е собственик по давност на 1 / 2 ид. ч. от построената в поземления имот с идентификатор *** по КК на с. Близнаци, 3 общ. Аврен, Варненска област, еднофамилна двуетажна жилищна сграда, представляваща обект с идентификатор *** по КК на с. Близнаци, общ. Аврен, Варненска област, с площ от 57 кв. м. и РЗП от 117, 09 кв. м., състояща се от приземен етаж с площ от 57 кв. м. и втори етаж с площ от 60, 09 кв. м., въз основа на владение, осъществявано в периода от 1994 г. до датата на подаване на исковата молба- 22.01.2020г.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата Б. Х. К., починала в хода на процеса и заместена от наследника си Ц. Н. К., чрез процесуален представител, оспорва исковете. Не оспорва, че през 1983 год. имотът е бил подарен на брат й от дядо им, но твърди, че волята на дядо им е била, след като тя навърши пълнолетие брат й да й прехвърли половината от него. След дарението от 1983 г. дядо им с лични средства и помощ от роднини построил сградата в него. Не оспорва, че през 1986г. половината от двора и сградата й е била дарена от брат й. Двамата си разпределили ползването на сградата, като тя ползвала приземния етаж, а ищецът втория етаж. Оспорва твърденията, че след 1994г. не е владяла имота. Твърди, че в периода 1986-96г. периодично, 3–4 пъти в месеца, е посещавала имота в почивните дни и се е грижила за него. От 1997 г. до 2006 год. живяла в имота постоянно, работила е в с. Близнаци, а след това в к. к. Камчия. В къщата живеела с дъщеря си и съпруга си. Дъщеря и́ посещавало детска градина в с. Близнаци, а след това до 4-ти клас е учила в с. Приселци. В периода 1996-2006г. измазала първия етаж на сградата, поставила ограда и врата на двора, посадила трайни насаждения, отглеждала зеленчуци, поставила пътеки от бетонни плочи, шахта, простори и всяка година плащала дължимите данъци, вкл. партидите за ток и вода се водели на нейно име. В този период, ищецът живеел със съпругата си в гр. Варна, работел като шофьор и не се интересувал от имота. Лятото на 2006г. се преместила със семейството си в гр. Варна, но в периода м.05 – м.10.2013 год. е рабитела в СОК Камчия и до м. 04.2014 год. е живяла в къщата. До 2017г. посещавала имота в почивните си дни, а летните ваканции прекарвала там с дъщеря си. През 2009г. предоставила първия етаж от къщата на дъщерята на ищеца - ответницата М.Н., за да живее там заедно със семейството си. Преди да се нанесат в къщата, племенницата й, заедно със своя съпруг, направили ремонт на първия етаж – сменили дограмата и вратите на стаите, измазали стените и ги обзавели. В този период, ищецът и приятелката му, постоянно търсели поводи за скандали с М., поради което тя и семейството й напуснали къщата. След като се изнесли от къщата, ответницата и съпругът й продължили да посещават имота през различни интервали от време. Едва през 2013 г. ищецът заживял за постоянно в къщата, а дотогава е посещавал имота няколко пъти в годината. Оспорва ищецът да е надстроявал къщата или да е извършвал ремонти. Посочва, че едва през 2017г., когато се разболяля, започнала да посещава имота по- рядко, но при посещенията и́ в имота ищецът нито веднъж не е заявял, че целият имот е негов, нито е демонстрирал поведение, от което да се разбира, че държи имота като свой, нито и́ е препятствал достъпа до него. Твърди, че му е предоставила ключове за първия етаж, за да го наглежда и ползва, ако има нужда. Оспорва ищецът да е владял нейната част от имота и твърди, че същият е имал качеството единствено и само на неин държател. Посочва още, че през 2018г. с две последователни сделки- първо за замяна и след това за покупко- продажба, ищецът се е разпоредил със своята част от правото си на собственост върху процесния имот в полза на приятелката си П.А..