Решение № 271 от 01.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000210 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №512 от 21.12.2023 г.,постановено по т.д.№414/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,е признато за установено на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на Т. П. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. * № 19А, че дължи на „Б.“ АД, ЕИК *** към 10.03.2023 г. следните суми предмет на образуваното ч.гр.дело № 3661/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив и издадена Заповед № 1676 за изпълнение на парично задължение, а именно:

Главница в размер на 46 204.76 лева;

Дължима договорна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 18 443.03 лева;

Обезщетение за забава в размер на лихвена надбавка за забава по договора в периода от 24.09.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 6 323.68 лева и

Обезщетение за забава в размер на законната лихва след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 03.11.2022 г. до 07.03.2023 г., върху главницата в размер на 1 735.06 лева, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 10.03.2023г. до окончателното изплащане.

1

Със същото решение е осъдена Т. П. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. * № 19А, да заплати на „Б.“ АД, ЕИК *** сумата от 3958.48 лева направени деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Горното решение е обжалвано изцяло от ответницата в първоинстанционното производство Т. П. Р..Във въззивната си жалба,подадена чрез адв. Р. И. като пълномощнищ,жалбоподателката Р. поддържа,че обжалваното решение на ОС-Пловдив е неправилно и незаконосъобразно.На първо място е поддържан довода,че предсрочната изискуемост,на която се позовава кредитора,не е обявена надлежно на жалбоподателката,съобразно изискванията на закона и съобразно уговорките между страните при подписване на процесния договор за кредит.Конкретни обстоятелства и по-подробни аргументи в тази насока са изложени в жалбата.

На следващо място,жалбоподателката Р. се позовава на недействителост на процесния договор за кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,както и на основание чл.22 вр. с чл.20 от ЗПК.В този контекст счита за нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,тъй като на страница 12 от процесния договор било записано,че погасителния план не е част от договора със съдлъжника /т.е. с жалбоподателката/.Твърди още в тази насока,че като страна по договора не е получила въобще екземпляр от процесния договор за кредит,като е имала право единствено до го подпише.Счита това за нарушение на императивни норми на закоа,което води след себе си до извода /според жалбоподателката/,че процесния договор е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК.На самостоятелно основание сочи,че договора е недействителен с оглед чл.22 във вр. С чл.20 от ЗПК,тъй като в чл.6,ал.2 от договора е записана неравноправна клауза,което по същество било отказ от права на потребителя,предвидени в закона.Твърди в тази връзка,че нито тя /като съдлъжник/,нито кредитополучателя да били запознати с Тарифа за таксите и комисионните на Б. и че е налице отказ от запознаване с тази тарифа от стрната на потребителя и съдлъжника.На второ място посочва,че във въпросната алинея е записано,че Тарифата може да бъде променяна едностранно от кредитора,като промените или новата Тарифа стават задължителни за кредитополучателя,съответно за съдлъжника.Това,според жалбоподателката,е неравноправна клауза,която не позволява на потребителя 2 да прецени икономическите последствия от сключването на договора,като по същество отново е предварителен отказ от права от страна на потребителя по смисъла на закона.

И въз основа на горните аргументи,жалбоподателката Т. Р. моли да бъде отменено първоинстанционното решение,като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлена исковата претенция,като неоснователна и недоказана.

От ответника по въззивната жалба-ответник и в първоинстанционното производство-“Б.”АД-гр.С. с ЕИК ***,е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,в който отговор,подаден чрез упълномощения юрисконсулт на Б.-С. Д.,е изложено становището,че жалбата е неоснователна и необоснована.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора и е поискано въз основа на тях жалбата да се отхвърли и да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.Поскано е в полза на Б. да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция,включително и юрисконсултско възнаграждение.Заявено е възражение за намаляване на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до минималния размер,предвиден в “Тарифата за адв. възнаграждения”.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция,не са представени и писмени доказателства от тях по съществото на спора.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение предвид постановения с решението краен резултат,а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен 3 съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че с решението съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран и който иск също се преценява от настоящата инстанция като допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№414/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, XVIII-ти състав,е предявен от “Б.”АД,ЕИК *** против Т. П. Р. с ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК,като е поискано от Б.-ищец да се признае за установено,че към 10.03.2023 г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, ответницата дължи на ищеца следните суми:

Главница в размер на 46 204.76 лева;

Дължима договорна лихва за периода от 24.10.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 18 443.03 лева;

Обезщетение за забава в размер на лихвена надбавка за забава по договора в периода от 24.09.2016 г. до 02.11.2022 г. включително в размер на 6 323.68 лева и

Обезщетение за забава в размер на законната лихва след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 03.11.2022 г. до 07.03.2023 г., върху главницата в размер на 1 735.06 лева.

По повод на предявения иск Б.-ищец е изложила твърдения,че между нея и Б.П.К. като кредитополучател и Т. П. Р. като съдлъжник е сключен Договор за кредит № *** от 09.07.2015 г., по силата на който Б. е предоставила на кредитополучателя сумата от 50 000 лева, като кредитът е изцяло усвоен по разплащателната сметка на Б.П.К. на същата дата,когато е сключен договора.

Твърди се,че срокът за издължаване на кредита е до 24.07.2025 ,а съгласно чл.6 от същия,отпуснатата сума по кредита се усвоява и погасява по 4 разплащателна сметка,посочена в договора,с титуляр Б.К. и че кредитът се издължава при условията,посочени в чл.7,чл.7.1.,чл.7.2 и чл.7.3 от договора и се олихвява съгласно уговорките в чл.8 и сл. от договора.Твърди се още,че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя по процесния договор,поради което Б.-кредитор е предприела необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред,като е изпратила уведомления за предсрочна изискуемост на задължението до титуляра по кредита Б.П.К.,както и до съдлъжника по кредита Т. П. Р..Твърди се,че адресираното до ответницата уведомление е било получено редовно на датата 07.09.2022 г. от трето лице, от същото домакинство, със задължението да бъде предадено.

Твърди се,също така,че Б. е упражнила правото си по чл.417 от ГПК да подаде срещу солидарно отговорните длъжници Б.П.К. И Т. П. Р. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като въз основа на образуваното ч.гр.дело № 3661/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив е издадена Заповед № 1676 за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Ответникът Т. П. Р. подала писмено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, поради което се инициира настоящата искова защита. Кредиторът моли в случай, че се установи, че потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, да се приеме настъпила в хода на настоящото производство предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба, ведно с приложенията, на ответника Т. П. Р..

Ответницата Т. П. Р.-настояща жалбоподателка,не е взела становище по иска в производството пред първата инстанция и не е подала в законния срок писмен отговор на исковата молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим и по същество-за основателен,поради което го е уважил изцяло със същото решение.

Въззивният съд също приема иска за допустим,тъй като са осъществени законовите предпоставки за допустимостта му-наличие на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата от 13.03.2023 г. по ч.гр.д.№3661/2023 г. по описа на РСПловдив,I-ви гр.с. за исковите суми в полза на Б.-ищец и срещу ответницатасъдлъжник по договор за кредит от 09.07.2015 г.,наличието на подадено в 5 законния срок от ответницата Р. срещу издадената заповед за изпълнение и упражнено в законния срок право на Б.-ищец за установяване по съдебен ред на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По същество е установено в първоинстанционното производство и това не се оспорва в жалбата,че между “Е.”АД,от една страна и лицето Б.П.К. като кредитополучател и ответницата Т. П. Р. като съдлъжник,от друга страна,е бил сключен процесния договор за кредит №*** от 09.07.2015 г.,който е приложен в заверено копие към първоинстанционното дело.А Б.-ищец “Б.”АД се явява универсален правоприемник на “Е.”АД,тъй като е налице вписано в ТР вливане на последната банка в Б.-ищец.На следващо място се установява от приложеното към първоинстанционното дело “усвояване по разплащателна сметка”,че предоставената по договора за кредит главница от 50 000 лв. е била изцяло усвоена на датата 09.07.2015 г. конкретно посочена разплащателна сметка на кредитополучателя Б.П.К.,а от съдържанието на договора се потвърждават твърденията на Б.-ищец за договорените условия за погасяване на кредита,както и за крайния срок на погасяването му-до 24.07.2025 г.По първоинстанционното дело са представени и неоспорени от ответницата погасителен план към договора и общи условия,както и извлечение от счетоводните книги и покана до ответницата-съдлъжник за обявяване предсрочна изискуемост на кредита.

Освен горното,от назначената по първоинстанционното дело и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,която се кредитира и от настоящия съд като компетентно и безпристрастно извършена,се установява,че общата стойност на погасената главница по процесния кредит възлиза на сумата от 3 795,24 лв.,като последното извършено плащане по кредита е осъществено на датата 24.10.2016 г. и след тази дата до 16.03.2023 г.-крайната дата на движение по банковото извлечение/ други постъпления няма.Общата стойност на погасените лихви по кредита е в размер на 4 489,70 лв. с последна дата на погасяване на лихви-24.10.2016 г.Към момента на депозиране на исковата молба-19.06.2023 г.,дължимата главница по кредита е 46 204,76 лв.,както се установява от ССЕ-за,а дължимата договорна лихва за периода 24.10.2016 г.-19.06.2013 г. е в размер на 22 305,56 лв.Наред с това,за периода 24.09.2016 г. до 19.06.2013 г. размера на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ възлиза на сумата от 7 285,93 лв. и като краен резултат общата дължима сума за главница,договорна лихва и обезщетение за 6 забава към кредита възлиза на сумата от 75 796,25 лв. към датата 19.06.2023 г.