Решение № 6481 от 06.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45633/2025
- Вид
- Решение № 6481
- Подписан
- 06.04.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, параграф 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 6481 гр. С, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110145633 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от „ЮАБ Скайкомп.ком“ против „ГП Авиейшън“ ЕООД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 250 евро (488,96 лева), представляваща обезщетение на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отменен полет IV611, излитащ по разписание от Летище БМФ и пристигащ по разписание на 30.03.2024 в 22:10 ч. (местно време) на Международно летище П, вземането за което е възникнало в правната сфера на пътника Ф.Х., с дата на раждане ********* г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 13045/02.05.2025 г. по ч. гр. д. № 18582/2025 г. по описа на СРС, 126 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между Ф.Х., с дата на раждане ********* г. и ответното дружество възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който пътникът следвало да бъде превозен с IV611, излитащ по разписание от Летище БМФ и пристигащ по разписание на 30.03.2024 в 22:10 ч. (местно време) на Международно летище П. Представителят на ищеца поддържа, че полетът бил изпълнен със закъснение повече от три часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание. В исковата молба са изложени твърдения, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км, поради което и на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 ответникът дължи обезщетение за голямо закъснение на полета в размер на 250 евро. Представителят на ищеца поддържа, че пътникът е прехвърлил вземането си за обезщетение на ищеца по силата на договор за цесия от 09.04.2024 г. В исковата молба са изложени твърдения, че цесионерът 1 е уведомил ответната авиокомпания за настъпилото частно правоприемство на страната и отправил покана за плащане. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция, като признава наличието на облигационно правоотношение по договор за превоз на пътници с лицето Ф.Х. за процесния полет. В отговора са изложени твърдения, че полет IV611 по посока Б.М.Ф. до П е бил с първоначално разписание на 30.03.2024 г., но е бил преместен на 31.03.2024 г. от 08:30 часа поради технически проблем на самолета. Сочи че самолет ******, с който е следвало да се изпълни полета е бил обявен за AOG - Aircraft on Ground, което е пречка за изпълнението на полета до отстраняване на техническия проблем, който проблем поддържа, че възникнал в резултат на наземните операции.
Процесуалният представител на ответника излага твърдения, че Ф.Х., заедно с останалите пътници били уведомени за промяна в разписанието чрез туристическата агенция, от която е закупен билета, като пътникът е приел промяната и няма възражения. Поддържа, че пътникът е уведомен по телефона, приел е новия график и не е поискал възстановяване на пари или премаршутиране. Поддържа, че договорът за превоз от 30.03.2024 г. е прекратен и с издаването на новия билет за полета на 31.03.2024 г. е сключен нов договор между страните за полет от Б. до П с нова дата и нов час, който е извършен на време. Сочи че причината за промяната на полета не е виновното поведение от страна на ответника, а технически проблем, като авиационният оператор е направил всичко необходимо, за да извози пътниците възможно най-скоро, поради което счита, че в случая са налице изключващи отговорността на ответника обстоятелства. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Представя документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква „а“ във вр. с чл. 6, § 1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) че между пътника Ф.Х. и ответника „ГП А.“ ЕООД е налице валидно сключен договор за въздушен превоз за полет № IV611 по направление Б.- П; ; 2) наличие на потвърдена резервация; 3) че полетът № IV IV611 е бил отменен; 4) размера на дължимото обезщетение, включително разстоянието между началната и крайната дестинация по маршрута; 5 ) наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за цесия между ищеца и Ф.Х., по силата на което последният е прехвърлил на ищцовото дружество процесното вземане от ответника; 6) уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е 2 да докаже наличието на основания, изключващи отговорността му, за което не сочи доказателства, своевременно уведомяване на пътника за промяната в разписанието на полета или положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.
Не се спори между страните и се установява се от приложеното по делото копие на бордна карта, че Ф.Х. е имал закупен билет за процесния полет № № IV 611 по направление Б.- П, с планиран час на излитане 22:10 часа на 30.03.2024 г. и час на пристигане 19:10 часа. Не е спорно обстоятелството, че полетът е бил отменен, както и че разстоянието на процесния полет е под 1500 км, поради което по аргумент от чл. 7, т. 1, буква „б“ във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. размерът на дължимото се обезщетение е 250 евро.
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1500 километра.
Ищецът е представил сключено споразумение за прехвърляне на вземания (цесия) от 09.04.2024 г., индивидуализирано по № на полета IV 611, по силата на което Ф.Х., в качеството си на цедент, е прехвърлил на ищцовото дружество, като цесионер, правото си да претендира обезщетение за вреди, възстановяване на разходи и/или връщане на платени суми на основание Регламент (ЕО) № 261/2004. Съгласно чл. 5 от процесното споразумение, същото влиза в сила на датата на подписването му и може да послужи като уведомление в писмен вид до трета страна, включително и до опериращия превозвач. Доколкото ответникът е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД с електронно писмо от 10.04.2024 г., поради което съдът приема, че цесията има действие за ответника.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от М., задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до 3 възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, Marcela Peskovб и Jirн Peska срещу Travel S. a. s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят поспециално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят поспециално на технически и икономически условия, поносими за него – чл.
154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
От страна на ответника се твърди наличието на извънредни обстоятелства, изразяващи се в технически проблем на самолета, с който е следвало да се изпълни полетът. Твърди се, че самолетът е получил повреда при наземните операции.
На първо място, съдът намира, че установената преди полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет, няма характер на извънредно обстоятелство, нито е непредотвратима при вземане на съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване 4 на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.
В същия смисъл е и т. 1 от Решение от 22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност, авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. Не може да се приеме, че технически проблем, за който се твърди да е получен при наземно обслужване, произтича от събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън ефективния му контрол.
Разпечатката съдържа 27 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eed6e1ca-46ec-43da-98b1-ad9e7454fb51